За един лев – много енергия на вятъра

0

(Или за един лев не бива да отприщваме бента)

Миналата седмица излезе Заповедта на МЗХГ за разпределението на т.н Извънредно подпомагане на земеделските производители от млечния сектор. Една помощ, заслугата на която е изцяло на екипа на МЗХГ.
Ако министъра е знаел, че ще има такова напрежение, сигурно нямаше и да си мръдне пръста да я осигури. Кое доведе до напрежение в сектора, което се изрази в Протестна декларация до Министър Порожанов

Животновъдите – отново на барикадите

Както си му е реда имаше поставени срокове и заплахи за протестни действия. Всъщност точно за какво става дума трудно се разбра, защото протестиращите имаха различни мнения по отношение на Заповедта. В нея, за първи път се дават помощи на по-големите ферми в страната.
Какво разбираме под малка, средна, голяма ферма все още никой не е дал определение. Истината е една и това е статистиката.
В България имаме над 300 ферми в които се отглеждат над 100 крави и само 12 ферми над 500бр.  и 45 от 200-до 500 бр. крави. Всъщност става дума за 20000 бр крави ,които ще получат помощ и по този начин ставката ще се намали с един лев на всички останали.
Мненията дали да се дава на големите ферми помощи или не,  са различни. Малките стопани смятат,че загубите при тях са най-големи и трябва да получат повече. Всичко това може да е така, но това „смятат” не стой добре. Трябват доказателства и то икономически.
Големите също смятат, че при тях нещата стоят зле. Например един храноден на една крава в тези ферми достига 20 и повече лева на крава /включват се разходите за сухостоините и юниците/. С други думи тези фермери дори при цена на млякото от 75 ст трябва да получават минимум по 27 кг мляко от крава. Като приспаднем обаче пресушените крави тази цифра надхвърля 30 кг. Колко ферми в България имат средна млечност над 30 кг може ли някой да каже. Освен това тези ферми, щом доят такива количества мляко от крава, те се явяват и основните производители на мляко в страната.
Другата формация поддържа тезата, че чрез тежък семеен труд и много лишения, успяват да са на повърхността и все пак поддържат някакъв тонус на живот в селата. Това са представителите на 800 ферми в които се отглеждат от 50 до 100 крави. Понеже помощта се дава най-вече за производството на мляко, овцевъдите и биволовъдите  не трябва да се натискат толкова много, защото пък производствените им резултати по статистика са никакви /разбира се тука има и други фактори, но все пак играта се игра е на голове/.
Причината за недоволството на фермерите, обаче не в този лев който ще вземат по-малко. Причината за недоволството е съвсем друга. Това са натрупани негативи във времето и сега именно този лев може да отприщи бента.
Тук става дума, че на фермерите им се натрупаха много неща изведнъж и то най-вече от ненавременно свършена работа.
С години организации и правителства отлагаха прилагането на правилата за качествено мляко и изпълнение изискванията за животински обекти. Сега свърши официалния контрол и започна самоконтрола. Само този на който млякото при първите контроли не отговаряше на изискванията може да ви каже какво е изживял.
След това дойде закъснялото ваксиниране на животните. Сега предстой отваряне на мярката за Хуманно отношение към животните, но само за тези които отговарят на чл.137 от ЗВМД. Започнаха проверки на животновъдните обекти, затегна се контрола по схемите за селекция. При тях се въведе и доказване на продукцията. Има обаче некоректни животновъди, които не спазват нищо и продължават да работят и по някой път вземат повече пари от коректните и плащащи данъци и такси. Тези хора се смятат за недосегаеми и си правят каквото искат.
Стегна се контрола по използване на работната ръка, оказа се, че не е никак леко да направиш нещо по наредба 26, която толкова се рекламира от политиците. При сегашната нормативна уредба, нищо не можеш да направиш по облекчен режим. Правиш същото, което се изисква за предприятие, но не можеш да вземеш разрешително за такова, а получаваш само по 26. И то си е едно ходене по мъките, ако се оправят за една година ще е добре. Кога ще се връщат парите никой не знае.
Водачите на организациите и те сякаш са объркани и не разиграват правилно картите. Възможност за индиректно подпомагане на фермите има и много по-лесно могат да бъдат реализирани.

Националния съюз на говедовъдите не еднократно е предлагал такива програми – Доброволна профилактична програма, Държавна помощ за изследването на пробите за самоконтрол /ако са държавни парите, ще видите как таксите за изследванията ще паднат наполовина/. Държавна програма за борба с маститите, помощта при закупуване на сперма и още много подобни такива помощи.

Извода е един, че организациите нямат синхрон в действията си и всеки прави това, което смята, че е правилно.

Дано този лев да не се окаже фатален и спре процесите напред. Все пак свидетели сме на трайно задържане на цените на млякото, без лятното „летене” надолу, изоставянето лека полека започва да се изравнява.
Така  че,  при едно добро разиграване на топката ще има и много голове и то не по един лев.
Говедовъд.ею

Поместваме прес съобщението на МЗХГ по отношение проведената извънредна среща на фермерите с министър Порожанов.

Екипът на Министерството на земеделието, храните и горите се срещна с представители на животновъдния бранш
Екипът на Министерството на земеделието, храните и горите проведе среща с представители на животновъдния бранш, на която се обсъди допълнителното плащане по схемите за извънредно подпомагане, на земеделски стопани, отглеждащи крави, биволици, овце-майки и кози-майки. Министър Порожанов обясни, че е направен анализ на начина, по който е плащано през 2016 г. Съотношението говеда спрямо овце е 13:1, а по някои от схемите достига и до 20:1, което е несправедливо, както и че стопаните с повече от 200 крави и 500 овце не са получили подпомагане за тях. Бяха представени аргументи за определяне на ставките като бе посочено, че са спазени изискванията на Регламента на ЕС за извънредната помощ в млечния сектор. В него няма изисквания подпомагането да е само за малките стопанства, а за дребномащабно производство е една от трите прилагани схеми и при нея няма различни ставки.

На срещата бяха изслушани представителите на асоциациите, които не са съгласни с предложеното разпределение и настояват средствата да са насочени към малките стопанства. Те смятат, че при тях загубите са най-големи и съответно подпомагането трябва да е по-голямо. Останалите браншови организации в животновъдния сектор подкрепиха предложеното разпределение на помощта и изтъкнаха аргументи, че подкрепа трябва да има за всички животни и че големите стопанства са генерирали дори по-големи загуби от кризата в млечния сектор от малките. Министър Порожанов обясни, че и при сегашната заповед малките получават повече за животинска единица, но с цел намирането на максимално балансирано решение за подпомагане ще бъде направен повторен анализ.

Министър Порожанов насрочи нов Консултативен съвет по животновъдство, който ще се проведе през следващата седмица, за да бъдат изслушани отново предложенията на бранша и ако бъде постигнато съгласие за допълнителни мерки заповедта може да бъде изменена.

ОСТАВИ КОМЕНТАР