Говедовъдите и роботите си “стиснаха” ръцете

0

Не си мислете,че фермерите от Европа приеха роботите за доене толкова лесно. Най-напред консерватизма, след това страха от името роботи.
Роботът е машина с автоматично управление, което може автономно да изпълнява определени задачи, почти винаги с помощта на електронен хардуер и програмирани инструкции. Чрез своя вид и движения роботите често създават усещането, че имат собствени намерения и самостоятелна способност за действие.
Роботите обикновено се използват за изпълнение на задачи, прекалено еднообразни, мръсни или опасни за човека.


Следват другите затруднения – необходими са много пари, обучение за работа с робот, сервиз, подходящи крави, око рентген на фермера и още куп неща.
Това вече сякаш е минало за много фермери, най-вече в Холандия и Германия. Всъщност това е и спасението за семейните ферми. При липсата на качествена работна ръка /да не си мислите, че и там добрите работници стоят на опашка пред фермите/, за да оцелееш с малък брой крави, това е спасението. Може би това ще е спасението и за нашите малки и средни фермери и ако не го направим просто те ще затворят врати.
След горе цитираните държави, по пътя на техните фермери тръгнаха и французите. Че вече са си стиснали ръцете с роботите и нещата се подреждат, става ясно от публикацията на PLM
Двама фермери, които доят с робот марка DeLaval VMS получават почти 13 000 килограма мляко от крава годишно. Средната производителност на двете ферми е доста над 12000 кг и повече от 913 кг масло и протеин от крава. Едната ферма се намира на брега на Атлантическия океан. За доене се използва робота на DeLaval VMS. От 49 крави е получено по 12 349 кг мляко и 902 кг млечни съставки.
Другата ферма участва в програмата Добри селскостопански и екологични условия (GAEC) и се намира в Югоизточна Франция. Средната производителност на стадото е 12,954 кг на крава. Кравите се доят с робот LELY ASTRONAUT.

За тези които се интересуват – предоставяме на тяхното внимание История на роботите.

В много древни митологии присъстват изкуствени хора, като механичните слуги, създадени от древногръцкия бог Хефест, Галатея, оживялата статуя на Пигмалион, глинените големи от еврейската легенда или глинените гиганти от скандинавските митове.
През 4 век пр.н.е. гръцкият математик Архит описва механична птица, задвижвана с пара. В съставения по същото време китайски текст Лие Дзъ се описва срещата между древен владетел и изобретател, където са представени множество автомати, включително хуманоидно устройство. През 1 век александриецът Херон създава множество множество автоматизирани устройства и описва машини, задвижвани с въздушно налягане, пара и вода.
През 12 век арабският учен Ал-Джазари конструира няколко автоматични машини, сред които кухненски уреди и програмируеми музикални автомати, задвижвани с вода. В края на 15 век италианецът Леонардо да Винчи прави подробни чертежи на механичен рицар, който може да сяда и да движи части от тялото си. В началото на 18 век французинът Жак дьо Вокансон демонстрира няколко подвижни автомата в естествен размер – свирачи на флейта и гайда и патица. В края на века в Япония са описани множество механични играчки и животни.
През 19 век японският изобретател Хисашиге Танака създава много крайно усложнени механични играчки, някои от които могат да сервират чай, да изстрелват стрели и дори да изписват японски логограми. През 1898 година Никола Тесла демонстрира радиоуправляемо торпедо и има намерение да доразвие идеята си в система от оръжия за американския военноморски флот.
През 1926 година Уестингхаус Електрик Корпорейшън създава Телевокс, първият робот използван за полезна работа. През следващите години те създават няколко нови модела, сред които е хуманоидният Електро, използван за демонстрации.
Първите електронни автономни роботи са конструирани в Англия от американеца Уилям Грей Уолтър през 1948 – 1949 година. Тези устройства, наречени Елмър и Елзи, могат да усещат светлината и допира до външни предмети и да използват тези стимули за да се ориентират при придвижване.
Първият същински съвременен робот, програмируем и с цифрово управление, е създаден от американеца [Джордж Девол]. През 1954 година той патентова програмируем манипулатор. В създадената през 1956 година фирма за роботи се разработва първия в света индустриален робот наречен Унимейт, който е инсталиран през 1961 година в завод на Дженеръл Мотърс и се използва за повдигане и подреждане на горещи метални отливки.
През следващите десетилетия промишлените роботи се разпространяват широко, извършвайки различни дейности по-евтино или с по-голяма точност и надеждност от хората. Те се използват и за работи, които са твърде мръсни, опасни или отегчителни, за да бъдат извършвани от хора. Роботите намират широко приложение в производството, сглобяването, пакетирането, транспорта, наземните и космически изследвания, хирургията, въоръжението, лабораторните изследвания.
Уикипедия

ОСТАВИ КОМЕНТАР