Симентал за България /история/

0

В статията:

 Симентал, породата за мляко и месо

Ви разказахме за създаването на сименталската порода.
В днешния материал ще ви запознаем, какво се случва с тази порода в България. Отново благодарим на г-н Атанас Атанасов – председател на асоциацията за Симентал в България, който ни предостави отчета за постигнатото .
Първата симентализирана порода у нас – Кулското говедо е създадено в Северозападна България, чрез стихийно кръстосване на породата Местно сиво говедо със сименталски бици, главно от сръбски и швейцарски произход, /по проф.Николов/.
Първите сименталски говеда /4 крави и един бик/ са внесени през 1896 г от унгарския конезавод „Бабулна”. След това са внесени още 4 крави и 1 бик от Русия през 1903 г и 9 крави и 1 бик от Унгария 1907 г. Всичките тези животни са настанени в „ Образцов чифлик” край гр.Русе. Има данни за по-ранен внос на сименталски бици от Австрия, разпределени в Плевенска околия. Животните са настанени в ЗУ-Видин и „Кабиюк”, но и на двете места животните не се развиват добре.
По същото време, в района на гр.кула и Белоградчик, стопани са извършили внос на симентализирани говеда от тимошката долина на Сърбия.
През 1924 г се провежда Първата Национална конференция по говедовъдство, която трябва да определи районирането на породите в страната, като симентала не е включен в породното райониране. За районете, където се е развъждал, са определини и изпратени Сиви искърски бици. Поради съпротивата на стопаните, за връщане на Сивото говедо, на Втората конференция през 1936 г е разрешено в Северозападна България да се използват сименталски и техни кръстоски бици.
След 1945 г се прави внос на симентал. Внесени са унгарски и сръбски по произход, като 41 бика и 10 юници от Швейцария. През 1946-47 год професорите Еленко Кадийски и Петко Иванов създават племнно ядро от 300 крави за по-нататъшно целенасочено развъждане на породата.
От 1948 – 50 г започва изкуствено осеменяване на кулските крави със сименталски бици. Самата порода – Кулско говедо е призната през 1951 г. Кулските крави са с височина на холката 130-138 см, жива маса 470-570 кг за кравите и 800-1200кг за биците.
Симентализираните крави за месо и мляко вече са с височина от 132-139 см и жива маса 600-660 кг. Средната млечност на кравите е 2400-3400 кг с масленост3.998%. Рекордьорката на породата е крава Кита на 10-та лактация е дала 9716 кг мляко с масленост 3.94%.
В зависимост от начина на хранене, средно дневния прираст на бичетата за угояване е от от 0.600 до 0.945 кг, а кланичния рандеман от 46-56%. Юниците се заплождат на 18-20 месечна възраст. Плодовитостта е 93-94%.
Данните от породното преброяване на говедата от 01.01.1961 г показват, че процента на Кулското говедо спрямо общия брой на чистопородните говеда е 4.% и заема второ място след Софийското кафяво говедо, а заедно със сименталските кръстоски е 19.3% от общия брой на говедата в страната.
На основата на Кулското говедо и продължаващото кръстосване на Местно сиво говедо със Симентал започва създаването на нова порода – Българско сименталско говедо, която е призната през 1981 г. До 90-те години на миналия век породата е широко разспространена в Северна и Северозапда България. В периода 1961-1972 г относителния дял на Симентала у нас е 19.2-19.6%. Породата е с живо тегло на кравите от 530-570 кг , а на биците 900-1100 кг. Млечността е 3000-3500 кг с масленост 3.9-4.2%, среднодневния прираст се движи от 1000-1100 гр., а кланичния рандеман е 58-60%.
Започналите в началото на 90-те години реформи се отразяват негативно върху Българското сименталско говедо. Развъдната работа практически е прекратена и през 1995 г относителния дял в националното говеждо стадо е едва 2% – 70011 бр. По официални данни през 2005 г породата е вече представяна само от 5706 бр крави със съхранен семенен материал от 26 бика. В същото време в страната започва внос на чистопородни сименталски юници и бици този път от Германия и Австрия, които са продукт на дългогодишна селекция в млечно-месно направления. Тези животни и техните потомци са в основата на контролираните понастоящем Сименталска популация у нас.

Говедовъд.ею: Г-н Михаил Михайлов вие бяхте директор на Станцията за изкуствено осеменяване именно през тези преломни години, когато се рушеше нещо направено и се градеше друго. Какво беше отношението към тази порода.

Михаил Михайлов След като прочетох материала останах изненадан, че и преди 1944 г е имало „геноцид” към някои породи. По мое време в култ бе издигната Черношарената порода, /така ще я наричам, защото под това име се крият много породи/. Дори имахме програма за създаване на такова стадо и в Котел, където въобще няма фуражен ресурс, да не говорим за силажи и сенажи плюс отглежданите тогава в комплекса над 50 000 бр овце. В началото на деветдесетте години на миналия век се внесоха няколко стада от чистопородни животни от породите Симентал, Холщайн и Кафяво говедо.
Трябваше да се отглеждат от т.н Селекционни центрове тогава. Главното предназначение на тези стада щеше да е да произвеждат бици. Доста първично за днешното време и много наивно от страна на тогавашните ръководитеил.
И аз не мога да си обясня на какво се е разчитало, как щеше да се прави тестажа при такава малка популация, майки бикопроизводителки, бащи и още много неясноти. Но тогава ентусиазма беше в повече, изпълняваше се заповед и вероятно по-малко се е мислело в правилната посока.
Специално от Симентала се внесоха по тридесетина животни в Плевен и Видин. Бяха им осигурени идеални условия за отглеждане, но за съжаление от мъжките животни, които дойдоха за доотглеждане в Сливен, само няколко бяха допуснати от комисията да влязат в основно стадо, но след това не оставиха никаква следа.
Извода е, че на парче както се казва, в съвременната селекция не може да се направи нищо.
Сега сме долу-горе в същата ситуация, дано мисленето на селекционерите вече да се е променило и да не се продължава да бъдем наивните добри „балканци”
Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР