Себестойност на млякото – решение веднага

1

Почти една година ще стане откакто цените на млякото не само, че се стабилизираха, но и не паднаха през пролетните и летни месеци. Фермерите сякаш се успокоиха, няма стачки, няма трактори, няма разливане на мляко. Всяка капка е ценна и трябва да отиде във ваната.
Миналото лято потърсим ли фермер, той е на кафенето, какво да правя на фермата казва, цената ниска. Сега който да потърсим е на фермата, защото трябва да се получава мляко. Тази ситуация е добра и трябва да се използва от фермерите, за да могат да преодолеят изоставането. Европейските фермери, обаче не се предават в своите искания и от няколко седмици влязоха в разговори с правителствата си за продължаване подпомагането на сектор мляко /още повече, че след излизането на Англия от ЕО помощите ще намалеят/.
Сега лозунга /всъщност това си е самата истина/ е следния: Цена не покрива разходите: Може ли високото качество на свършената от нас работата да бъде оценена с по-малка цена от себестойността на продукцията?
В случая става дума за Германия, където е изчислена себестойност на произведеното мляко от 42 цента в момента. Ние публикувахме в тази връзка два материала:

Себестойност на млякото 

и

  Цената на млякото не покрива разходите 

в които се опитахме да разкажем какво се случва в другите страни.
По тази формула работят вече Германия, Франция, Белгия, Дания и др. Към тях се присъедини и Русия, където индекса за производството на мляко – разходи се изчислява всеки месец, докато в горе-цитираните страни един път годишно и се помества в доклади от над 40 страници. От известно време обаче и тези страни съкратиха интервала за преизчисляване себестойността на млякото и вече и там се прави на няколко месеца.

Последния доклад от април за Германия показва следното:
Съотношението цена – разходи показва, че разходите се покриват само на 81 процента. Това означава, че има проблемна ситуация за млечния сектор. Веднага след този анализ германските фермери предлагат да се стабилизира пазара, чрез използване на кризисните инструмент и да се сложи край на продажба на загуба.
„Тази програма за инструментите при криза се нарича пазарна отговорност и може да ни помогне да запазим сектора и за в бъдеще. Така че, производителите на млечни продукти да продължат да произвеждат, а не младите хора да напускат на тълпи фермите”.
В Германия е разработен Индекса на млечните маркери, който документира настоящия курс на производствените разходи (с базова година 2010 = 100 ).

Така, че ако имахме себестойност на продукцията, едва ли щеше да се стигне до разправията преди няколко дни на кой колко за подпомагане при  млечните животни. Това, че си „голям”, не означава, че икономиката ти е добре, по същия начин това важи и за малките. И понеже в регламента е записано – справедливо подпомагане, то това би било най-доброто, ако имахме такава информация. Незнаейки каква ни е себестойността на продукцията, нямаме и кризисни инструменти. Пак ще спасяваме кораба с жълти стотинки от ЕО и нашия бюджет.

В България по този въпрос до момент, както казахме вече, не е направено нищо, дори и не се говори затова. Нормално е тогава и най-тежко да понасяме кризата в сектора. Интересното е, че нито фермерите, нито управляващите, нито институтите /имаме поне три аграрно икономически/, не желаят да се занимават с този въпрос. Вероятно ще бъде въпрос за решаване в бъдещето и решен на педал, както се казва за да отговорим на някои регламент, пак когато му дойде времето.

Всъщност министъра може много лесно да задвижи това, като удари с „юмрук” по масата и се разпореди това да стане.

Говедовъд.ею /използвани са материали от новости на млечния пазар и млечен борд/

1 КОМЕНТАР

  1. Редно е да запитаме защо в България има селскостопанска академия с всичките там аграр икономически институти… и като не са свършили нищо по един такъв елементарен въпрос, защо все още получават заплати. Има и дуги индекси, които освен себестойността, включват и състоянието на пазара. Индексът в САЩ следи съотношението на цените на фуражите към изкупната цена на млякото. Формулата е в Интернет и не представлява никаква трудност да бъде адаптирана за България. Руснаците, макар и със закъснение, напреднаха много в тази област. Освен ежемесечна публикация на индекс за себестойността имат вече и интерактивна карта със всички млечни ферми, показваща и броя на кравите, и кой колко произвежда. В малка България с отличните й компютърни специалисти да се направи такова нещо е въпрос на седмици, но явно няма желание, защото истината ще излезе наяве…..

ОСТАВИ КОМЕНТАР