Трите К – коментари, критика, кинжали

0

Не веднъж сме споменавали, че Говедовъд.ею е отворен сайт, който е на разположение на всеки читател желаещ мнението му по даден въпрос да стане достояние на голям кръг хора.
В тази връзка откриваме и нова рубрика – „Трите К – коментари, критика, кинжали”. След всяка публикувана статия от Говедовъд.ею има каре – коментари. Пишете, критикувайте, благодарете, искайте – и не се притеснявайте, че коментара ви не излиза веднага на страницата, ще бъде поместен и няма да остане тайна. За да дадем обаче, по-голяма гласност на тези коментари периодично ще ги публикуваме в

„Трите –К”.


Коментар: от Славомир Антонов Господин Михайлов, в много ваши статии употребявате думата ветеринар вместо ветеринарен лекар.

Отговор: Уважаеми г-н Антонов. Вероятно сте ветеринарен лекар и затова правите тази забележка. Все пак, ако отворите Уикипедия може да прочетете следното:
Ветеринар или ветеринарен лекар е лице, което притежава образователно-квалификационната степен „Магистър по ветеринарна медицина“ и има право да упражнява ветеринарно-медицинска дейност.В националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), ветеринарните лекари са класифицирани в Единична група 2223 (Ветеринари), със следните позиции:2223-7001 Ветеринар ,2223-7002 Ветеринар, акушер-гинеколог 2223,2223-7003 Ветеринар, ветеринарно-санитарен инспектор 2223-7004 . Г-н Антонов, аз съм завършил зоотехника/такава се казваше специалността навремето/ и никога не съм правил постъпки да се преименувам като зооинженер. Определено смятаме, наричайки ветеринарните лекари ветеринари, че не ги обиждаме. Също така обаче, определено смятаме,че представянето на ветеринарната гилдия на терена-разбирай фермите не е от най-добро качество. Затова,вече не се извиняваме, това са фактите и действителноста днес по отношение на ветеринарното обслужване.


Коментар от Тодор Арбов: относно статията
                    Ето каква е себестойността на млякото….в Германия

 Прочел съм статията в оригинал. Методиката, използвана за изчисляване на себестойността е за средни и малки ферми (болшинството в Германия), в които собственикът работи и като менажер. Неговия труд (Arbeitkosten) е оценен на 22 евро на час (да, на час, няма грешка) и от там се получават тези 12,81 цента разходи за труд на литър мляко. Наемният труд (Lohnarbeit) в тези изчисления влиза в по-горната сума от 20,11 цента. По принцип показаната методика не дава точна представа за отделните разходи в млечното говедовъдство и не може да служи за ефективен анализ защо няма печалба. Необходимо е много по-детайлно описани на отделните разходи по-групи, за да се види защо в Америка млечното говедовъдство е печелившо при изкупна цена на млякото по-ниска от тази в Европа – 31 евроцента ($16,70 за 100 фунта).
/https://ycharts.com/indicators/milk_price/Надявам се някой ден някой от аграните институти да се заеме с този проблем. Цялата информация е вече в интернет – трябва само четене и малко мозък……….

Отговор: г-н Арбов безсъмнено изразява позиция, че това трябва да се случи и в България, позиция която заема както и сайта Говедовъд.ею така и НСГБ.


Коментар от Тодор Арбов : относно статията 
  „Кога ще е шоуто на България“
Всеки, който получава по-малко от 5,000 литра на лактация, просто не е нахранил кравите. Няма млекодайна порода в света, която да дава по-малко от 5,000 литра при едно единствено условие – кравата да е нахранена на воля. Това, дето му викат „пасище“ в България не може да се смята за място за хранене, а е просто място за разходка. Една крава като изяде само половината от това което и се полага на ден и при това измине 10 км – чакай да ти дава мляко. Фермери, които нямат условия за интензивно отглеждане на млекодайни крави по-добре да се ориентират към козевъдството – козата обича да ходи и яде всичко.


Въпрос от фермера Иво Вълчев :
„Кога ще е шоуто на България“ – въпрос от фермера Иво Вълчев
Кога ще бъде млечното шоу на България? С 4000 л мляко от крава под селекционер контрол май няма как да стане? Обаче нашите лъвове дето отглеждат ‘холщайн“, май 5000 л ги оправят идеално за субсидии? Аз също отглеждам млечни крави, но не мога да покрия норматива. Нека , обаче нашите отличници да гонят холандските постижения 10000 л-12000 л за 305 дни лактация, аз пак няма да взимам субсидии,ама ще си купя крави от българското изложение – що да ходя до Холандия? Пък нека им са халал субсидиите, ама не с 500 л повече мляко от мене, – ами със 7500 л повече на лактация!
Това моето не е въпрос а предложение, нека го коментираме моля!

Отговор: Всеки, който получава по-малко от 5,000 литра на лактация, просто не е нахранил кравите. Няма млекодайна порода в света, която да дава по-малко от 5000 литра при едно единствено условие – кравата да е нахранена на воля. Това, дето му викат „пасище“ в България, не може да се смята за място за хранене, а е просто място за разходка. Една крава като изяде само половината от това което и се полага на ден и при това измине 10 км – чакай да ти дава мляко. Фермери, които нямат условия за интензивно отглеждане на млекодайни крави по-добре да се ориентират към козевъдството – козата обича да ходи и яде всичко.


Коментар от Тодор Арбов : относно статията
„Себестойност на млякото – решение веднага” : Редно е да запитаме защо в България има Селскостопанска академия с всичките там аграр- икономически институти… и като не са свършили нищо по един такъв елементарен въпрос, защо все още получават заплати. Има и дуги индекси, които освен себестойността, включват и състоянието на пазара. Индексът в САЩ следи съотношението на цените на фуражите към изкупната цена на млякото. Формулата е в Интернет и не представлява никаква трудност да бъде адаптирана за България. Руснаците, макар и със закъснение, напреднаха много в тази област. Освен ежемесечна публикация на индекс за себестойността имат вече и интерактивна карта със всички млечни ферми, показваща и броя на кравите, и кой колко произвежда. В малка България с отличните й компютърни специалисти да се направи такова нещо е въпрос на седмици, но явно няма желание, защото истината ще излезе наяве…..

Отговора всъщност го дава министър Порожанов:
„Приоритетите на министър Порожанов“ Селскостопанската академия, трябва да премине на полупазарен принцип. Приходите, които заварихме от Селскостопанска академия намаляват. Има институти, които работят добре, други, които просто трябва да си намерят своето място, така че да бъдат освен държатели на генофонда, държатели на патентите, на правата, на ноу хауто, да бъдат и пълноценни играчи на пазара, а не индивидуално всеки, всяко научно светило, да консултира един или друг земеделски производител за сметка на това което е придобил и ползвал в рамките на своята официална дейност. Тук, темата не трябва да бъде толкова бърза, но тук трябва да предприемем мерки./изказване направено пред КЗ при НС/.


Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР