Наш читател коментира статия, в която доста гневно се обърна към нас – много пишете за това което става по света, пишете нещо и за нашите фермери.
Обърнахме се към НСГБ да представи наши фермери. 
Говедовъд.ею

Започваме с Росен Ковачев  от Тулово.
В говедовъдството няма големи, средни и малки. Има можещи и не можещи. Като правило обикновено се пише за големите и то не толкова да им се тупа куйрук, а повече за това да се сподели какво са направили по отношение на новостите и внедряванията /все пак техните възможности са по-големи/, но че и малките – големи фермери, могат да постигнат много доказва фермера Росен Ковачев от Тулово.
Един истински български фермер, здраво стъпващ на земята, достоен за уважение. От нищото Росен направи много. Още на 18 години тръгва след кравите, започва с няколко бройки, стига до 300 кг мляко производство на ден и то доено на ръка. След това като истински „американски” фермер изгражда фермата си и дома на полето. Добри условия за кравите, още по-добри условия за живеене. Е, най-хубаво е в стаята с камината, където много пъти сме обсъждали краварските въпрос с мезе от телешко и вино негово производство.

До Росен неотлъчно е синът му /все още ученик/,който си е вече направо фермер. Съпругата му, Рени се занимава със сметките на фермата и административното обслужване. Има и една малка принцеса – Марина, на нея пък са поверени пазачите на фермата – няколкото кучета.
Росен е минал по трънливия път на всички български фермери – борба за пасища, непрекъсната борба за цената на млякото, борба с администрацията. Удоволствие е да отидеш в тази ферма, скоро му бях изпратил на посещение група френски ветеринар-студенти, те не искаха да си тръгнат. Упоритостта му и разбира се, най-вече трудолюбието му, доведоха до отлични резултати по отношение на млеконадоя. То няма и как. Роската познава всяка крава, знае всичко за поведението и. Връщайки се от паша /разбирай повече за разходка и използване на тревния ресурс в района/, с него сме стояли на входа на дворчето и той веднага ми казва за проблема който има даденото животно. По отношение на заплождането работи с едни от най-добрите разплодници, като през последните години използва най-вече бици от Холщайн-американска и холандска селекция. Остава да реши и въпроса с фуражната база, защото земята, която обработва вече не стига за животните, които отглежда още повече, че и млякото което получава е много.
Макар и мечтите му да са реализирани сега вижда, че това което е направил започва да излиза от мода и трябва да се прави нещо ново, за да може да издържи на конкуренцията, да намали ръчния труд, да разшири оборите и промени технологията – тези големи американски и холандски крави изведнъж му запълниха обора. Вероятно това ще стане след като се върне от САЩ – тъй като е включен тази година към групата за млечно говедовъдство към програмата на фондация Америка за България.
Имено такива фермери, трябва фондацията да изпраща на обучение, като Росен. Ние гарантираме за него и сме сигурни, че с наученото той ще направи следващата крачка напред. Преди няколко дни му се обаждам по телефона. Питам къде е. За три дни съм на море да заведа децата, готов съм с фуражите. Питам Роска, как е ще издържиш ли без кравите. Да ти кажа честно много е хубаво тука, ще издържа, как няма да издържа. Но кравите са моя бизнес, с това храня семейството си така, че се връщам утре.


Това е една обикновена история за ежедневието на един истински наш фермер, който върши всичко във фермата, без никакъв срам е наравно с двата си работника. Разбира се, че има джип и на жена си е купил много хубава малка кола, сега ще купи и на сина си. Не му завиждайте, поздравете го и го последвайте.
/В материала няма нито една измислена дума, всичко на 100 процента е истина/.
Бих искал да допълня. Г-н Ковачев не пропуска всякакъв вид обучение, участва във всяко едно мероприятие на организациите /той е и член на организацията на Старозагорските фермери/, защото иска да е в час с времето и да използва най-рационално наученото в собствената си ферма.
Михаил Михайлов – Изп. Директор НСГБ

ОСТАВИ КОМЕНТАР