Какво се крие зад статистиката в „Доклад за мляко 2016 г“

0

В края на юни тази година излезе и доклада „Дейност на млекопреработвателните предприятия в България през 2016 година”. Всъщност това е третия доклад имащ значение за говедовъдството, след докладите за месопроизводството и броя на животните. На първите два, ние се опитахме да направим анализ и да разберем какво се крие зад цифрите.

Ситуацията на пазара за мляко и месо

Сега когато отново правим това трябва да се има впредвид, че това е официалната статистика на страната, това са цифрите които трябва да се анализират и искаме не искаме трябва да ги приемем.

През 2016 година са работили  213 млекопреработвателни предприятия, осигуряващи работа на 7346 служители и работника. Предприятията произвеждащи 94.6% от продукцията са Търговски дружества на брои  172 което е с 4.9% повече от 2015 г. Те обработват и  94.6% от млякото.  Броят на предприятия регистрирани като еднолични търговци е 33 и намалява в сравнение с 2015 г и съответно преработка на 4.5% от млякото. Има и 8 мандри  от други категории и вероятно до края на годината ще спрат производство, то и сега произвеждат 0.9% от продуктите.
Интересното, че развитието на млекопреработката в Европа се развива при укрупняване на предприятията, при нас се случва точно
обратното-размножаване.Общата стойност (без ДДС) на реализираните продукти от млекопреработвателните предприятия е 691.4 млн. лева, което е с 1.4% по-малко спрямо 2015 г., но пък нарежда отрасъла на едно от първите места на земеделието ни.

По интересни са обаче цифрите за полученото и обработено мляко. В предприятията е влязло 544 хил.т сурово мляко. Основен дял (93.6%) заема кравето мляко и е с 3.1% повече спрямо 2015 г. Овчето мляко е 4.0% от преработеното (+15.3%), а козето мляко заема 1.9% (+28.9%). Само преработеното биволско мляко намалява с 2.6% и заема 0.5% от млякото, преработено през изследваната година. Тук може да се постави въпроса може ли да се говори за млечно овцевъдство при преработени жалките 21745 т мляко и съответно получени по 22 кг от овца /по статистика имаме 1млн. млечни овце/ при козите и биволите нещата са още по трагични.
С тези количества млека от последните три вида животни просто е немислимо да се прави някаква по-сериозна търговия, дори и реклама не е необходима. И веднага следва една много интересна цифра – мляко за собствена консумация, директни продажби и друга консумация – получени 571 хил.т или повече отколкото количество  е обработено в мандрите. Въпросът е къде е отишло това мляко. Да го изпият производителите е пълен абсурд, те са под 100 000, но дори и да са толкова се пада по няколко тона на човек. Едва ли се къпят в това мляко като Клеопатра. Ясно е, че това си е направо сива икономика, което поставя в неравностойно положение фермерите и този въпрос за контрола ако не се реши от контролния орган ще се реши от самите фермери. Освен това става дума и за няколко десетки милиона данъци.
Най-голям дял за млекопреработката имат предприятията от Южен централен район, Северен централен и Югоизточен район. Интересното е, че Северозапдния район почти застига по преработка Североизточния район. Изключително интересна е таблица 4 от Доклада , по отношение на качеството на млякото. Определено ниско е съдържание на мастни вещества при кравето мляко.

Все пак ние ви запознаваме с цените на млякото в Европа и там навсякъде изискванията са 4%масленост. Ясно е, че при нашите животни по този показател въобще не е водена селекция и то си е съвсем нормално, като при изкупуване на млякото единственото условие е маслеността да е над 3.6%. Почти няма мандри, които да заплащат млякото и по тези показатели и сега берат плодовете на политиката която са водели с години спрямо заплащането на млякото. Съвсем нормално е да правят не толкова качествени продукти и да ползват повече мляко за получаване на единица продукция.

Вид мляко Съдържание на мазнини

Съдържание на белтъчини

Краве мляко 3.67% 3.28%
Овче мляко 6.69% 5.12%
Козе мляко 3.53% 3.10%
Биволско мляко

Внесени са  38 500 т  сурово мляко, постъпило от държави членки на ЕС и трети страни, 475 тона концентрирано мляко, 3 860 тона мляко и сметана на прах, 5 613 тона млечен концентрат* и 1 138 тона други продукти (сметана, закваска, суроватка). Това са съвсем нормални количества, които с нищо не заплашват производителите на мляко. При сегашните високи цени на млякото в Европа, трудно ще може да се реализира ефективен внос. Нещо повече, имаме вече наши ферми които изнасят за Европа.

Смятаме, че всички разбраха къде е скритата картинка, но никои не иска да я открие. Вероятно и тази година резултатите ще бъдат подобни.

* млечен концентрат – вид концентрирано мляко с по-високо водно съдържание от това на стандартното концентрирано мляко.

Декларирани количества преработено мляко през 2014, 2015 и 2016 година

ОСТАВИ КОМЕНТАР