Африканска чума по свинете

0
Сякаш малко подценяваме Африканската чума по свинете, която е вече в съседна на нас държава. След като прочетете статията ще разберете, че километрите не са пречка за разпространението и.Например вируса е проникнал в Грузия след като е изминал 15000 км от Мадагаскар.
Ето защо трябва веднага всички отглеждащи свине и тези които отговарят за дивите популации да са нащрек и вземат всички мерки съгласно предписанията на БАБХ.
Предлагаме ви да се запознаете с материала предоставен ни от проф.д-р Георги Георгиев и най-вече задълбочено прочитане на последната част, където става дума за България.
Говедовъд.ею

На 31.07.2017 г. африканската чума по свинете бе установена за първи път в Румъния. Наблюдаваното през последните месеци нарастване на случаите на АЧС при диви свине в Югозападна Украйна в провинция Закарпатска, близо до границата с Румъния, Словакия и Унгария (Карта 1 и 2) се счита за най-вероятната причината за проникването на вируса в окръг Сату Маре. До момента в Румъния са регистрирани едно първично и едно вторично огнище в това населено място, като са засегнати 7 домашни свине от т.н. ферми „заден двор“. Появата на АЧС сред домашните свине в този случай показва , че вирусът вероятно циркулира сред дивите свине в засегнатите региони, и   това следва да се установява по пътя на надзора.

В отговор на това Унгарските власти допълнително увеличиха интензивността на надзора за АЧС по границата с Украйна и Румъния (PAFF, 2017). Те включват систематично издирване на умрели диви свине във всички гранични ловни райони, вземане на проби от всички трупове на диви прасета, погребване и дезинфекция на дивите свине на мястото, където те са намерени мъртви. Задължават се свиневъдите да съобщават за всички мъртви прасета, независимо от това дали се подозира или не за АЧС, а официалните ветеринарни лекари са задължени да вземат проби от всички мъртви домашни прасета.

Карта 1.  Епизоотични огнища на АЧС в Източна Европа и първи огнища на болестта в Чехия и Румъния (31.07.2017г.)

Обръща се внимание на всички свиневъди да спазват забраната за хранене на свине с кухненски отпадъци. Стопаните следва незабавно да съобщават на ветеринарен лекар при наличие на някакви клинични признаци за съмнителна болест – (много важна мярка за ранното разкриване на болестта!)..

Държавната ветеринарна служба на Р. Чехия до 07.08.2017 г. е регистрирала общо 144 умрели диви свине в региона на гр. Злин. От тях потвърдени за АЧС са 82 случая. Отрицателен резултат е получен при 56 трупа на диви прасета, а резултатите на още 6 проби  се очакват. В района на гр. Злин с капани са заловени и изследвани  28 диви свине, като те са дали отрицателен резултат за АЧС.

 В Р. Чехия в момента се прилага интензивен улов с капани на диви свине в региони, незасегнати от АЧС. До момента са уловени 1379 екземпляра, и всички те са дали отрицателен резултат за наличие на вирус на АЧС

С научно становище от 2014г. Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) (EFSA Journal 2014;12(3):3616) дава оценка на методите за редуциране на популацията от диви свине чрез отстрел или чрез използването на капани и приложимостта им за намаляване на риска от разпространение на вируса на АЧС. Съгласно това научно становище възможността за предаване на вируса на АЧС чрез директен и индиректен контакт между популациите от чувствителни диви свине зависи от много фактори, включително от плътността на популацията, от факторите влияещи върху продължителността на инфекциозния период и пространственото разпределение и контактите между индивидите вътре в популациите от диви свине. Отчита се, че методът за драстично намаляване на плътността на популацията чрез интензивен лов има следните недостатъци. Ако се предприемат мерки за драстична депопулация, това може да доведе до увеличение на предаването и да улесни географското разпространение на вируса на АЧС. Добре известно обаче, че  интензивният ловен натиск върху популацията от диви свине води до разпръскването им на групи и на отделни индивиди, съпроводено със завишена миграция с цел запазването на вида.

В становището на ЕОБХ се обсъждат още и поведенческите и екологичните особености на популациите от диви свине.  Подчертава се, че популацията от диви свине в Източна Европа следва да се разглежда като една единна мега популация, съставена от няколко мета популации, свързани чрез естествени коридори на миграция в един общ постоянен хабитат.

По този начин става ясно, че на този етап няма единна и универсална схема или модел за противодействие на инфекцията. Ето защо повишаването на готовността и компетентността на ветеринарните лекари, стопаните и ловците по места относно мерките, залегнали в националната стратегия за борба и недопускане на заболяването на територията на страната на АЧС ще спомогне за неговото ранно разкриване и бързо диагностициране. Стратегията изисква  разработването на различни сценарии и модели на епизоотичния процес при условията и структурата на животновъдните обекти в България. Необходимо е идентифициране и актуализиране (ако е необходимо) на рисковите фактори за проникване на заболяването  от съседна Румъния, Молдова, Русия или от друга засегната страна. Това включва разработването на пространствени модели на технологичните връзки при промишленото свиневъдство, модели за влиянието на т.н. „антропогенен фактор“, особено за свинете, отглеждани в по-малките ферми и фермите от н. р. „заден двор“. Оценка и анализ на възможните контакти между дивите и домашните свине, с отчитане на възприетите технологии в свиневъдството в България и поведенческите особености на породата „източнобалканска свиня“ (ИБС). Необходимо е и разработването на подходящи модели и сценарии за развитие на епизоотичния процес.

Прогноза за България

 От географска гледна точка опасността не изглежда вече толкова далеч. Следва да се отбележи, че вирусът на АЧС проникна в Грузия от Мадагаскар, намиращ се на повече от 15 000 км, от Северен Кавказ в Русия достигна Мурманск (5 000 км), Оренбург (на границата с Казахстан – 6 000 км), Изводът е, че разстоянията при разпространението на АЧС не са от голямо значение. В областите Варна и Бургас има свободно отглеждане на източнобалкански свине, а популацията от диви свине у нас нараства непрекъснато и в момента е около 80 000 животни. При това положение с последната информация, която ясно показва, че Румъния с която имаме обща граница  вече има своите първи случаи на АЧС, следва да се засили епизоотологичния надзор в България.

 Притеснителен е фактът, че ерадикация на АЧС при дивите свине засега не е възможна. Когато АЧС стане ензоотична при дивите свине, това представлява една непрекъсната опасност за домашните свине, особено за тези в т.н. ферми от типа „заден двор“, а свободно отглежданите у нас източнобалкански свине ще бъдат естествения векторен мост между тези две основни популации свине в България.

 

09.08.2017г.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР