Фалита на ферми е неизбежен

0

За да напишем този материал бяхме предизвикани от две неща които се случиха през вчерашния ден. Обади ни се наш животновъд- г-н Йордан Събев от Сливенско и ни сподели, че животните му били изгонен от ожънатите ниви и дори бил заплашен с арест. Миналата година имахме подобен случай с друг фермер от Търговищко, на него дори му сложиха белезниците. Все още нашите фермери не искат да разберат, че на практика земята била кооперативна или лична на практика си е частна собственост. Закона за Защита на земеделските земи дори предвижда и доста солени глоби при влизане на животни в чужда собственост. Това са реалностите и трябва да се съобразяваме с тях.
Второто нещо бе „сигнала”, който даде г-жа Степанчева в една медия за намаляване броя на отглежданите биволици и фалита на ферми. Неминуемо това ще се случи. В наш материал

Германия: Фирми с над 200 крави-с най-голям ръст през 2016 г

 може да се разбере, че в една Германия, която дава мило и драго да съхрани своите фермери, през последните три години са фалирали над 10 000 ферми. Всъщност това са неща от развитието на сегашното  животновъдството в Европа, което означава и в България.
На практика нашето животновъдството си е бизнес /то се нарежда на трето място по стойност на продукцията в нашето земеделие/ и съответно ще трябва да се съобразява с конюктурата на пазара. Именно с това не искаме да се съобразяваме и разчитаме на високопарните обещания на политиците, че едва ли не ще станат чудеса.
Нормално е в райони където има малко производство на биволско мляко, същото да не се изкупува. Преди няколко години посетих в Германия мандра, която обработваше само козе мляко – 60 тона на ден. В радиус от 30 км около мандрата имаше пет ферми с над 1000 бр. кози. За създаването им голяма роля обаче беше изиграла мандрата.
Вероятно г-жа Степанчева не казва цялата истина. Биволовъдите добре си „разиграха” картите по отношение подпомагането. Получават една прилична сума годишно, която и я заслужават. Преди влизане в сила Наредбата за доказване производството на 400 кг мляко имаше ферми, които си получаваха парите без да предадат и литър мляко, дори и не дояха. Сега те няма да могат да се възползват от тази помощ и вдигнаха „белия” байрак. При други, явно е, че продуктивността е ниска – то няма друг начин.
Преди няколко години в бюлетините на ИАСРЖ имаше статистика, че за една година са продадени няколко стотин дози семенна течност. Все пак производството на 400 кг мляко от една биволица си е направо смешно. Вярно е, че едва на четвъртата година биволиците започват да дават мляко, но при тях продължителността на живот е по-голяма, което означава и по-малък брой млади животни. Все пак в учебниците и в отчетите на асоциациите цифрите за средната млечност са с пъти по-високи, дори има публикации за нашата Мура млечност над 3000 кг. Ходът напред, как да стане.  Тази малка популация животни от 5-600 бр. по отношение на селекцията се контролира от две асоциации. Научните постижения в биволовъдството по отношение на репродукцията нашите учени прилагат в Египет, представете си. Преди повече от двадесет години един от зам. председателите на Световната асоциация на биволовъдите, беше академик Цено Хинковски, осеменяваха се голям брой животни /което в чест на истината никак не е лесно/, имахме много добри разработки по въпросите на репродукцията, но както казах се прилагаха повече в други страни. Изнасяхме семенна течност за Венецуела и други страни. Ежегодно се изнасяха малакини – до 5000 бр годишно и за Филипините.
За съжаление „воините” между наука и търговци прекъсна този износ, който беше дал глътка въздух на фермерите – те получаваха над 700 долара по него време за едно малаче на 200-220 кг. Съвсем нормално, нали е пак за сметка на фермерите.
В изказването на г-жа Степанчева, повече ме притеснява направените предложения за излизане от ситуацията. Пазари, какви пазари да се искат с никакво производство на продукция /статистическите данни показват 3000 т мляко влязло в мандрите/.
Трудно изпълнимо е и второто предложение за подпомагане реализацията на млякото. Как може да стане на практика и Господ не знае. Все пак прави чест на г-жа Степанчева, че не иска пари, а търси други начини за спасяване на биволовъдството и което си е съвсем вярно, ситуацията в момента там хич не е добра.
Какво трябва да се направи, е това което се прави в Европа. Веднага обсъждане на ситуацията, програма и концепция за излизане от кризата и ход напред . Използване най-дискутираният въпрос обсъждан при новата ОСП – рисковите при производството и защита приходите на земеделските производители.
Звучи популистично, почти както призивите да спасим българското село, но това са правилата по който ще се развива животновъдството след 2020 г, въпросът е как дотогава ще се преодолеят днешните проблеми, защото пълен абсурд е ако някой си мисли, че няма да има фалити и ликвидиране на ферми.
Извиняваме се за тези лоши прогнози, но по добре е да се кажат, отколкото да се мълчи и гледа сейр до кога ще се издържи.

За Говедовъд.ею – Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР