За биволите на България – дуплика на Михаил Михайлов

0

Говедовъд.ею благодари на всички взели отношение по статията на г-н Михайлов поместена в нашия сайт –

Фалит на ферми ще има

 Като демократичен сайт, търсещ истината поместихме и виждането по този въпрос на проф. Цонка Пеева,

Право на отговор: проф. дсн Цонка Пеева „СЪДБАТА НА БИВОЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ“

което във фейсбук беше съпътстван с много коментари. Това показва, че сме намерили пътя, всеки да си каже това, което мисли и след анализи да се предприемат мерки за излизане от кризата, каквато вероятно има в биволовъдството. Както е прието даваме и правото на дуплика по този въпрос на г-н Михайлов.
Говедовъд.ею

Михаил Михайлов Изп. Директор на НСГБ

Наистина, големия интерес към проблема, показва, че има проблем. Благодаря и на нашите читатели, че няма обидни думи към мен, което означава, че в диалога всички искаме да помогнем за разрешаване на ситуацията. Смятам, че не съм обидил никой, като казвам, че фалити ще има. Всъщност, то вече ги има според публикации на самите биволовъди. Никъде в материала не е казано, че ще фалират малките ферми. Лошото е, че от изказванията не се вижда нищо рационално за да се види така дълго чаканата светлина в тунела. Имам чувството, че и самите „водачи” на биволовъдната гилдия са в патова позиция. Чака се някой да тропне по масата и да реши проблемите им. С пожелания, лозунги и потупвания по рамото с думите: – прекрасни сте, то тези работи не стават.

Научавам и доста интересни неща. Все още дояли на ръка. Ами субсидията на година за една биволица струва точно, колкото един доилен апарата. Това не е никакво оправдание. Просто човека е преценил, че не иска да се развива.  Колкото до сладоледа, макар и образно да е казано, всеки има пари да купи едно сладоледче на детето си, то струва 70 стотинки, а един литър биволско мляко поне 1.50 лв. Хайде да не принизяваме животновъдите на ниво просяци.
Селекционната цел, както се споменава на асоциацията е само 1500 кг мляко. Ако това е целта на асоциациите по добре и без тях, то хората си  получават това мляко  и без селекция. По отношение на субсидирането, поклон пред ръководствата бранша, че успяха да издействат доста прилични такива за своите членове. За Румъния субсидията за биволите под селекционен контрол е под 200 евро, докато за кравите е над 700 евро.
Буди недоумение и това математично доказване, колко е трудно да се получи реално 400 кг мляко от биволица. Всяка европейска асоциация се мъчи да докаже, че е получила повече мляко от животно, ние се мъчим да докажем колко малко мляко можем да получим. Всъщност тези  400 кг мляко водят до изравняване на всички и от това страдат тези, които дават повече за да произвеждат повече и вземат наравно с другите. Все пак помощта е обвързана с производството.
Питам се, какво ще помогне на фермерите, като изнесем няколко хиляди дози сперма за Бразили, Венецуела и незнам къде си още. На практика с нищо. Но това едва ли ще се случи, защото кой ще купи материал от нетестирани бици, без геномна оценка,  произведен по технология отпреди 40 години. Въпросът за пазарите е много важен. Въпросът е как да се случи това. Ясно е, че става дума за вътрешен пазар.
С тези 3000 т, които влизат в мандрите и ще се произведе по-малко от 1000 т сирене , едва ли ще се намери купувач на такива малки количества продукция и то произведени от няколко десетки мандри. Значи трябва да се наблегне  на вътрешния пазар. Така обаче, както казва една читателка – „моето е най хубаво“, в днешното време не върви. Дали е хубаво има кой да каже – например преди няколко дни един мой познат си купи пред един софийски Лидъл /разбирай нелегално/ два литра биволско мляко по 6 лева литъра. След подквасването се получило едно айранче, дето и за таратор не става. От подобен продавач на супер „добро” краве мляко купихме един литър и при анализа се оказа, че броят на соматичните клетки е над един милион. Вие ще го дадете ли на вашите деца. Какво ще кажете.
                                                Контрол трябва да има.
Това са не само  директивите на Европа, това са директивите на опазване здравето на нашия народ. Няма да казвам колко и кои болести се предават чрез суровото мляко. Колкото и да плюем Европа тя си е вързала гащите по качествено производство на хранителни продукти. Оказа се, че при проверките всичко което получаваме от там отговаря и на етикета и съдържанието. Така че, падна един от митовете, че Европа ни дава боклуци. Точно обратното е при нас, съвсем наскоро бяха глобени три наши мандри за некоректна продукция. Преди две години подобна беше ситуацията с маслата. Тук следва и въпроса, кой ще санкционира фермера който продаде двата литра за по шест лева.
Процедурата по наредба 26 е много утежнена за фермерите. Един наш фермер прави малка мандра за преработка на 500 кг мляко на ден. Търсят му помещение два на три метра да съхранявал солта. Търсят му място за отпадъците при производството. Той има прасета и каквото остане го изхранва. Именно това трябва да искат организациите – опростяването  за производителите /сега изискванията са същите, като за голяма мандра/ и директните продажби от фермите.
Доста години живях и работих в Румъния. Там на пазарите има специално помещение за тези малки производители на млечни продукти по места. Какво плащат като такса не зная. Но редовно си купувах сирене от една фермерка, която имаше 14 биволици. Пакетирано с  етикетче, жената зад щанд с хладилна витрина, с бяла манта и шапка. Сиренето влиза в пазара след представени документи на ветеринарният лекар на пазара.. Като цена съвсем нормална, максимум един лев над това, което се продава в големите търговски вериги. Ние не искаме проби за самоконтрол, не искаме лимит за производство за да се получи субсидия, не искаме да даваме касови бележки, не искаме да плащаме данъци, не искаме да спазваме наредбите. Никой обаче не смее да го каже в прав текст, а се крие зад утежнените условия за производство и реализация. Нали животновъдството се развива, като част от бизнеса, нали трябва да се спазват правилата. Наистина те тези правила изведнъж станах много, но това се получи, защото през последните години ги отлагахме все за следващата и всеки си мислеше, че така ще продължава до края на света.
В момента се дават две помощи, които нажежиха страстите при животновъдите. Сумите които ще се получат са нищожни и извадиха само ”дявола” от бутилката, на който силите му стигнаха само да стигне до министерството. Този пример го давам неслучайно, помощите ще стават все по малки, трябва да се търсят индиректни пътища. Няколко пъти публикуваме наши предложения. Едно от тях вече е прието и през септември ще има дебат по отношение на Доброволната профилактична програма, /за информация на читателите след няколко дни ще  ви предоставим чрез  Говедовъд.ею по-пълна информация по този въпрос/.
Не се поставя въпроса за пълно обследване на мастита по фермите. Това се прави в някои страни  по линията на Държавни помощи.. Какво правим ние по този проблем знаят всички. Шприцовете от аптеката и ако стане нещо добре. Министъра съвсем скоро заяви, че е готов да приеме всякакви предложения, мнения, становища по изготвяне дългогодишна концепция за развитие на дадено въдство в страната и промяна веднага, ако е възможно по даден проблем. НСГБ вече има такъв документ, който ще бъде връчен на министъра в началото на септември, а през октомври на Първото животновъдно изложение в гр.Раковски ще бъде запозната и обществеността.
Накрая искам да кажа нещо за малките фермери. Ще  дам за пример за моя приятел от Крепост, Петър. Той все още се смята за малък фермер, аз го смятам за голям. Само за една година успя да изправи фермата си на крака и сега да получава по 28-32 кг мляко от крава. Беше се отчаял човека. Направи преглед на стадото си, направи всички необходими лабораторни изследвания, подобри храненето, подобри ветеринарното обслужване и резултатите са налице. Това стана разбира се с много труд, той живее на фермата и всичко е под негов контрол. Значи можело и в малка ферма да се получат добри резултати. В случая по-важното е анализаторите да кажат към днешния  ден с колко крави или биволици трябва да се отглеждат в една ферма за да оцелее и съответно фермерите с помощта на всички инструментите , които се използват в земеделието да достигнат този брой.
Искам да кажа на нашите читатели, че не давам акъл на никой, просто това е един анализ подкрепен от ситуацията в момента, така че не би трябва да има обидени, все пак, ако има такива се извинявам, ако съм сгрешил нещо в анализа. Понеже става дума и за организациите бих си позволил да цитирам и един от корифеите на българското говедовъдство, професор Хлебаров, който казва: „Да се осланяш на държавата, това означава да проспиш десетки години и то съдбоносни. Работа, огромна работа ни предстой. Тази работа, която цели да повдигне нашия поминък, няма кой да я извърши, трябва вие сами да се заемете с нея“. Това го е казал пред ръководствата на говедовъдните организации, след воините в които България е участвала в началото на миналия век, а самите организации се карали за ръководни постове и бездействали.
М.Михайлов – НСГБ

ОСТАВИ КОМЕНТАР