Френски фермери не мълчат

1

По отношение „избистрянето” на новата Общо стопанска политика след 2020г у нас се прави доста. Два екипа от две неправителствени организации работят дето се казва на два фронта. Министерството на земеделието също работи по тази тема. Поне засега радостното е, че има индикация трите крайни доклада на формациите да бъдат обобщени и в основния доклад да влезе най-доброто от тях за България.
По време на работните срещи участват и не малко фермери, за съжаление повечето са от т.н „големи фермери”. Присъствие на малките фермери или техни представители почти няма. Не може да се чуе гласът им, какво искат да се промени, какво да получават. По познатия сценарии, като се вземат решенията и внесат официално предложенията, тогава ще се сетим, че нещо не е така както искаме, пак ще има поход до министерството, викове оставка и накрая след изпускане на парата отново сблъскване със суровата действителност и многото проблеми по фермите.
Какво правят обаче фермерите от Европа, те просто не мълчат и говорят.
Поместваме изказването на Борис Гондуин, фермер от Франция:

Уважаеми млекопроизводителите и производителите на млечни продукти, заинтересовани страни,За 60 години, селското стопанство се плъзга от една криза към следващата. Днес дори може да се каже, че ние сме в постоянна криза.

Индустриализацията на земеделието трябва да произвежда решения и създаване на стойност …
В резултат, на шестдесет години по-късно: Истински агробизнес, колос на глинени крака, с изключително висок процент на дълга и производители, които не могат да оцелеят без субсидии и производство на огромни количества мляко, месо, зеленчуци и зърнени храни.
За да  се съхраним трябва да бъдем субсидирани. След това е необходима помощ  да продаваме произведените  количествата в трети страни (включително и Африка) – унищожаването на африканските малки земеделски производители и промяна на хранителни навици в населението е довело до голям дефицит на хранителни продукти. Всичко това, за отварянето на нови пазари в тези страни води до милиони имигранти, които влизат в нашите страни.
Възможен е и друг вид на селското стопанство! Земеделските производители не само  да произвеждат храни. Те поддържат селските райони и играят важна роля в обществото. Градовете ни са направени от бетон, стъкло и стомана, значението на човека изчезва постепенно, в резултат на нарушено социално поведение.
Резултат: Самота, депресия, шизофрения и т.н. Човек би могъл да си представя дори, че земеделските стопани следва да бъдат възнаградени за всичко което правят. Селското стопанство може да бъде източник на заетост, производство на енергия ,  да се установят връзки между хората, което може да даде смисъл на живота ни. Селското стопанство може да устои на всичко това, и много повече!
На предстоящата реформа на Общата селскостопанска политика, ще трябва да изберем един от следните два начина: или да продължава да се насърчава индустриализацията на селското стопанство, което води право към нас  „Чернобил“, или да подпомогне  фермера и му покаже пътя към Елдорадо.

Дали е съвсем прав този фермер, не знаем но е истина за блоковете, самотата, депресията, шизофренията.
Говедовъд.ею

1 КОМЕНТАР

  1. Двайсет и осем години бях ветеринарен лекар на село.Започнах през 1978 в големи кооперативи и доживях началото на дивия капитализъм и дребното животновъдство.Газих кал, сняг,цапах се с кръв,лайна и гной. Не по-леко беше на животновъдите. Чудя се откъде намират сили, кураж и надежда да се занимават с това цял живот. Това са герои. Само фанатично предани хора биха издържали. Други ги наричат луди и мазохисти. Но аз, след като прекарах толкова години сред тях, зная твърдо – това са истинските хора, които правят съществуването ни възможно. Те ни хранят. Не ги показват често по телевизията. Те стават сутрин много преди нас, и лягат вечер след нас. А много пъти въобще не лягат. Светът може без Алисии, Николетки, Златки, Азиси и „лорд“минчовци. Но без тях – не. Поклон.

ОСТАВИ КОМЕНТАР