Всяка седмица за вас – “Нещо и за овцете”

3

Няколко пъти  нашия редовен читател Антон Димитров ни писа-кажете нещо за овцете. В рубриката три в едно му отговорихме така:

 Какво да ви кажем за овцете. Хубавото е, че имаме няколко добри стада от  Лакон, Ил дьо Франс и малко кози / повечето от внос /. Всичко друго е пълна скръб. Дори родните ни породи Плевенска черноглава и Старозагроска  /ако  я има/ вече са  със затихващи функции. Годишно производство на по-малко от 30 000 т овче мляко, малко оставени ремонтни животни, при необходимост от поне 20 000 квалитетни коча работещи на терена и ремонт от 5000 броя годишно имаме такива не повече от 500. Липса на изкуствено осеменяване. Как да вървим напред нямаме отговор. Поне 30 автохтонни и аборигени породи /едно време дори ги нямаше в учебниците/ вероятно броят им е  надхвърля 200 000 или една пета от националното стадо. Съвсем нормално продуктивността да е ниска. Борбата за пасища и влизане в различните мерки и схеми е на  първо място. Развъдните асоциации, като феодални крепости /дори по няколко в масив от 5-600 бр овце/. Все пак останало ни е самочувствието да се борим за външни пазари. Това е овцевъдството ни г-н Димитров.

Независимо, че пишем за говедовъдството, ще уважим искането на нашите читатели и един път седмично ще публикуваме материали по овцевъдство. Всеки от вас искащ да сподели своя опит или мнение има достъп до нашата страница. Достатъчно е само да ни пишете на адрес: govedovad.bg@gmail.com, или от страницата на сайта: Въпроси към нас

Като начало ще дадем думата на г-н Михайлов от НСГБ:

Михаил Михайлов

Връщам се много години назад. Работих в овцевъдството 18 години, започнах като редови селекционер, но само след три години станах “Началник отдел” на отдела по селекция в овцевъдството. Може би, за да се пристъпи към бъдещето, трябва да се знае миналото с неговия опит, настоящето с неговите знания. Все пак да се тръгне по един труден и дълъг път, трябва да се направи и първата крачка.
Наистина ситуацията е точно такава, както отговаряте на г-н Димитров. И аз все по рядко виждам стада край пътищата или ако видя, това са подобия на овце. Резултатите ни са повече от отчайващи – тези от статистиката. Оправдания много, но мача се играе на голове. Всъщност ситуацията при овцевъдите не е от най-плачевните. Цената на агнетата е колкото в много страни, цената на млякото не е от най-добрите, по пък и в другите държави не е кой знае колко висока. Например вчера четох за Ирландия -80 цента за литър, Гърция до 1 евро, Португалия колкото у нас. Може би изненадата е ниската цена на козето мляко тази година за разлика от миналата.
Всъщност за това има обяснения, върху които може да се дискутира. Някой веднага ще каже за субсидиите, че са малко. По този въпрос е по-добре овцевъдите да си мълчат. Наистина в другите страни някъде вземат два пъти повече от нас, но произвеждат три пъти повече от нашето.
Може би, ще е интересно да започнем с миналото. Лесно се работеше, защото каквото кажеше Централния комитет – това ставаше. През 1956 г взели решение да променим породния състав на овцете. Ами много лесно. Определя се Североизточна България да работи с Асканийски кочове, Южна България с Кавказки кочове и Бургаска област със Ставрополски кочове. В планинските райони с Цигай /една порода за уважение/, в полупланинските със Северокавказки кочове.
Епизодично се използваха  Романовски кочове и при създаването на млечното ни овцевъдство с Аваси и източно фризийски.
Кочове колкото искаш от Съюза, изкуственото осеменяване под диктат, искаш – не искаш, правиш, ако не искаш отиваш в строителството. Разплоден материал оставяш по разчет, ако не успееш да го осигуриш, вземаш от някое продуктивно стадо в АПК- то.
Не бяха само декретите, защото имаше ентусиазъм, отговорност и наука от страна на всички колеги зоотехници. Да не си мислите само, че това се решаваше само от един човек, това ставаше след обсъждане, доказване от науката и тогава се тръгваше да се променя породния състав на стадото.
Не може да не се спомене името на академик Рада Балевска, която е била двигател по него време. До нея достойно място заемаха плеяда наши професори, като Георги Ралчев, Райчев, Димитър Танев, Веселин Лазаров , Лазарина Михайлова – която освен перфектен овцевъд пееше много добре руски песни. За по-новото поколение професори ще стане по-късно дума и за академик Цено Хинковски също. Всеки от тези професори беше профилиран в използването на вносните породи и създаването на нашите нови български породи, които днес вече ги няма или са останали като изпаднали германци в края на войната.
И понеже тези породи се създаваха чрез внос на разплодни животни ще разкажа нещо интересно.
Много пъти съм ходил да избирам Цигайски женски шилета и кочлета от Съветския съюз, сега Русия. Ходихме основно в Алгайския край, където животните бяха много добри и дадоха основата на нашето цигайско овцевъдство. Впечатления много – курбан правеха като месото го слагаха в една пробита тенджера, която слагаха в голям съд с вода. След това сипваха в едно легенче за двама човека. Ядеш няма как, единия път ми се падна един казак. Ако не ядеш, обиждаш ги.Тежко беше за ръководителя. Обикновено колеха дебелоопашата овца и от лойта в опашката правеха по тяхному деликатес, от който хапваха само ръководителите. В стаята на председателя на колхоза, маса във формата на буква Т, столове от филма разораната целина и задължително снимката на Сталин и много често на Гагарин. В касата, под ключ – няколко чаши по 120 гр, шепа бонбони и няколко бутилки водка. При едно от закупуването на шилета – трябваше да закупим 400 броя, но ни харесаха 380 бр. Стана дори и малка кавга с колегите. Всъщност шилетата бяха в много добро състояние, но дебелината на косъма беше над 56 качество. Вечерта се обадих на шефа на Търговското ни представителство в Москва, който познавах и му казвам 20 шилета сме на минус, какво да правим, косъма тънък. Той ми каза:
– “Момче, ти за СИВ чувал ли си , има договор който трябва да се изпълни, утре отивате и удебелявате косъма и ги купувате тези 20 животни”.
Така беше, ест приказ изпълняваш, но повечето пъти е било добре.
Накрая и нещо позитивно за сегашният ни хал в овцевъдството.
Козевъдите безшумно внедряват програма за управление на процесите и селекцията, Маришката овца има супер информационна система. Всичко това показва, както вече казах, че дългия път винаги започва с крачка напред , макар и малка.

3 КОМЕНТАРИ

  1. Без да коментирам статията- знаете ли основния принцип на печелившо животновъдството? Пълната ясла. Както аз не мога да кажа на животното “мълчи си, щото в Германия може и да хранят двойно, ама и кравите дават тройно”, така си мисля и, че не е редно в такъв ред да се казват нещата на живорновъда. Г-н Михайлов, такива изказвания поставят работещи борци, като нас в много неприятно положение. Сърцето ме боли, защото знам какво означава фермера на запад. Тук, поради една или друга причина, се внушава, че сме лентяи, които немогат да се наситят на пари. Много ми е мъчно. И обидно. Надявам се, че го правите неволно. Но разберете- тази несигурност и незаинтересованост от страна на министерството е съсипваща. Понеже винаги ни обвиняват в липса на бизнес нюх, искам да попитам- Вие знаете ли какво ни чака? Дори и за СМК? Аз очаквам “модулирана” ставка. Няма как да си правиш правилен разчет без да имаш хабер, нито колко ще вземеш, нито кога. А повечето от тези животни са купени с кредити, съобразено с обстановката към момента и обещанията за “приоритет”. Не са взети с талончета от ТКЗС-то. За съжаление, докато няма ясни правила и стабилност, няма как това да е бизнес. А от това най-много страдат реалните животновъди.

  2. Предложение: субсидия да се тава срещу фактури за храна. Защото има пишман животновъди, които усвоиха милиони за модерна ферма за месодайни крави, но хтаната през зимата за 70 животни е 10 бали слама? Животните са под селекционен контрол. Хуманно ли е?

ОСТАВИ КОМЕНТАР