За майка и син – няма спиране

1

Кой казва, че София не ражда животновъди. В това ни опровергават майка и син – Дафина и Стоян Димитрови.
Госпожа Дафина Димитрова, икономист по образование, дълги години е работела в Родопа Импекс, като директор разплодни животни. През 1999 г след закриването на това наше най-голямо и единствено предприятие за износ и внос на животни, решава да поеме трудния път на фермерството. Край на директорството, край на модерните шапки и ботуши, с които правеше впечатление до дотогава. Започва живота и във фермата на с.Панаретовци обл. Сливен.
От тогава досега, тя живее на фермата, цял ден е между животните. Дните се редуват с успехи и падение. Но няма отчаяние, а нови идеи, нови начинания и няма спиране.
Започва с 30 дойни крави, пълно обновяване на доилната зала, смяна на техниката на Импулс с модерната на Алфа Лавал. Животните се увеличават, за да достигнат след десет години до 400 крави. Всичко, което е необходимо, се прави – селекция, хранене, хигиена, ветеринарно обслужване.
Дафа (така е известна сред фермерите), бърза да увеличи млеконадоя, използва най-добрите разплодници. Иска да изпревари времето.
Спомням си, един много интересен случаи, който тя ми разказа, за времето когато още не се говореше за геномна селекция.
– „Всяка година, по това време се правеше преглед на разплодниците в СИО – гр. Сливен, събирахме се по някой път и над хиляда човека да гледаме дефилиращите бици и съответно да си изберем подходящите за стадото.
Бяха празници на говедовъдството тогава. Накрая изведоха младите бичета, които щяха да пускат за тестаж. Едно от тях ми се наби в очите – Томи мисля, че се казваше. Веднага си купих 20 дози, въпреки възраженията на селекционера на стадото ми Мариана Ахладова. Стана така, както става по книгите. От 20 осеменени 14 бременни. Дойдоха ражданията, първото трудно, телето с голяма глава, така до петото. Следващите пет пак с разкъсвания и намеса на ветеринаря. В крайна сметка от 14 десет с проблем. Тогава разбрах, че трябва да се бърза бавно и залагах само на проверени бици.
В момента един от най-важните фактори са доячите. Именно големите проблеми с тях води до нова политика във фермата.
На терена е вече и сина Стоян Димитров. И той е роден в центъра на София и той е завършил икономика. Започва като търговец на животни /регламентиран разбира се/, след това започва да се занимава с превоз на животни /има два камиона с всички необходими лицензи за ЕО/. Едновременно  съчетава и работата във фермата. Много малко селски момчета могат да му се опрат по отношение доенето, пък и с всичко останало, което трябва да може един животновъд. Той ми казва:
„Край на мъките, стига млека, стига проби, стига проверки. Минаваме на месодайно говедовъдство”.
Сега във фермата се отглеждат над 80 крави кръстоски първо и второ поколение, приплоди на бици внесени от Словакия от породите Симентал и Шароле. Процесите на отглеждането на телетата отдавна са отработени и сега на 9-10 месечна възраст те са с живо тегло от 350 кг. Храненето на всички животни е на ясла, защото нямаме нито пасища нито земя. Рецептата е проверена – слама, бирена каша и концентриран фураж с голямо съдържание на протеин – над 20% и разбира се балансирана от експертите на Топ Микс.

Голяма част от телетата се реализират в Гърция, а останалите на нашия пазар. Както казва поговорката всяко временно нещо става постоянно, така се случва и с фермерите”.
Започват да отглеждат временно едно стадо от кози, които след известно време купуват. Породата е ясно – Саанска, не случайно Дафина е оглавявала отдела за разплодни животни.
И чудото се случва. Козите също са на ясла целодневно, но имат голям площ за разходка във фермата.

– „Не смея да ги пусна на пасището, вимената им и надолу и настрани все големи, тръните ще ги съдерат” споделя с блеснали очи, моята събеседница.

Най-напред гледат скептично на това си ново начинание, свикнали са двора да е пълен с крави. Сега обаче нещата са други. Козите вероятно ще приключат със 600 кг надоено мляко за лактацията. Стоян дори се пошегува:
– „На който не му стига млякото до 70 кг да дойде, ще му дам от моето”. Яретата също са много, и изглеждат „като от журнал”.

На изложението в Арбанаси участват за първи път тази година. Резултата, освен приза който вземат, само след пет дни във фермата остават само ремонтни ярета. Всичко се продава по телефона. Доят ги двамата – майка и син – вечер и сутрин. Писнало им е от работниците.
„ Вече не ги гоня, казва Стоян, те сами си отиват и след шест месеца пак идват. Едни и същи хора се ротират с години, но няма как, не можем да смогнем навсякъде и си избрахме най-трудното, но и най-важното – доенето”.
Разбира се, че не е доволен от цената. До август месец – 58 стотинки за кг., за август има и бонус от изкупвача – Тирбул и получава вече 60 стотинки.
Минала година е било 65 ст. в някои райони казват, че давали по 75ст за кг. Инак цената на магазина на козето сирене си е бая висока, почти като бутиков продукт. Бъдещето неясно, но козите ще стигнат 200 бр. Няма спиране, ще продължаваме, сега и баща ми вече е на фермата /той работеше в културата/ и се включва в работата. Е , не забравяме и София, ходя редовно, моят син е футболист в юношите на Левски и той трябва да бъде подкрепян от трибуните, вратар е. Най-трудното е за майка ми. Вече близо двадесет години много рядко стъпва на жълтите павета, но работи с голям ентусиазъм, няма предаване, трябва да се подкрепяме цялото семейство. Вървим напред, няма спиране”.
Когато говори за семейството, за сина си, погледа на Стоян е лъчезарен и блеснал от радост. В края на разговора установявам, че той е същият и когато говори за работата си, за фермата, за животните.
И няма как да е иначе – и в едното, и в другото той е вложил душата и сърцето си. И това е семейна черта.
Интервюто взе: Тоня Мишева

1 КОМЕНТАР

  1. Да сте живи и здрави
    При нас е същото но сушата ни умори с.хлябово Общ.Тополовград

ОСТАВИ КОМЕНТАР