Асоциацията за Котленската овца е реалност

1

Съвсем скоро, фермерите отглеждащи Котленска овца получиха лиценз за упражняване на селекционна  и контролна дейност при тази наша стара порода.
Наистина май много станаха породите от категорията автохтонни или аборигенни, но тази порода заслужава да бъде към тях. Защо. Още през 1974г /току що бях почнал работа/ участвах в една сбирка на овцевъдите в Котел. Академик Цено Хинковски беше водещ на събранието и изведнъж, както говореше за херитабилитет се прехвърли на аборигенните породи. Дотогава имаше политика за асимилация на старите породи, и всичко що е овца, минаваше под новите породи овце за него време и най-вече Съветски породи.
В Котленския край се поглъщаше с Цигай, което беще и правилното решение. Академика каза, че трябва да съхраним нашите, стари породи. Съвсем образно предаде, че ако ни трябна някой ген, за да адаптираме овцете към нашите условия или да подсилим някой признак, може да си вземем този ген от тях.
След няколко години излезе и заповед за реставрация на тези породи и започна сформирането на стадата. Под ръководството на г-н Христо Караджов, който тогава беще главен зоотехник на АПК Котел, почнахме да събираме останалите Котленски овце в с.Нейково и скоро имахме 2000 бр.
За сведение на читателите, от Каракачнската овца се събраха няколко стотин от района на Казанлък. Караджов, изключително амбициозен, много добър специалист, полагаше много усилия да сформираме стадото, /след известно време той защити и докторат по овцевъдство/. Бях сигурен, че ще успеем. С Христо заедно играехме баскетбол в отбора на Сливен, дори ни беше капитан и знаех, че захване ли се с нещо – няма връщане назад.
Тази порода овце наистина заслужва да я има. Всички знаят, че тя е развъждана и в района на Жеравна, където е роден Йордан Йовков, и той има доста разкази за овцете. Най-бедните в този край са имали по 300 овце. През зимата сюриите са поемали за Беломорието и овчарите са си оставяли калпаците в къщи, все пак жените да са нащрек.

От Селекционната програма за Котленската овца научаваме:
Породата е създадена в продължение на векове чрез народна селекция. Овцете  Котленската порода са сравнително дребни. Главата е  малка, нежна и слабо зарунена.Тялото е компактно, добре зарунено, включително и корема. Краката са правилно поставени, със сравнително тънки , но здрави кости и копита.
Руното при повечето овце е полуотворено, бяло или  пигментирано (на петна), от сиво-кафяво до черно.        Вълната е груба, смесена, с дълги осилести,  преходни и къси пухови влакна. Дължината на вълната достига до 14-18 см. Средният вълнодобив на овцете майки е 1,8-2,0 kg, а при кочовете  3,0-3,5 kg. Рандеманът на вълната, e 65,35%, а количеството на чистото влакно е 2,088 kg. Живото тегло на овцете майки е 40кг , а на кочовете до 50 кг.
Млечността на котленската овца е 70-80 литра за лактационен период  и 30-45 литра  за доен период.        Млечността на котленската овца е 70-80 литра за лактационен период  и 35-45 литра  за доен период. Целта на Развъдната  програма е, чрез методите на чистопородното развъждане на малка популация (застрашена от изчезване), Котленската порода овце да се съхрани като генофонд.   Това налага провеждането на поддържаща селекция, осигуряваща съхраняването на съществуващото разнообразие на фенотипните и генетичните признаци на животните. Поради ограничения брой на животните, се предвижда издирване и регистрация  на нерегистрирани до момента типични котленски овце в ареала им на разпространение. Предвижда се още провеждане на разширено възпроизводство с наличните котленски овце, за да бъде достигнат обем от 10 000 броя, който ще осигури надеждно съхранение на породата.
Пожелавам успех в предстоящата работа на Асоциацията и повече Котленски овце.
Михаил Михайлов
Говидовъд.ею също се присъединява към това пожелание, като допълва и повече агнета и мляко.
За говедовъд.ею – Тоня Мишева

1 КОМЕНТАР

  1. Поздравявам ОТКРИВАТЕЛИТЕ И КРЪСНИЦИТЕ на българските породи.Да се надяваме ,че тази порода ще допринесе доста за усвоявенето на субсидиите, и до 2020 година ДА ОСТАНАТ САМО АТОХТОННИ И АБОРИГЕННИ ПОРОДИ.Хората казват КАКВИТО СА ХОРАТА ТАКИВА СА ИМ И ЖИВОТНИТЕ.Това с Хинковски е голяма измишльотина ,защото по негово време имахме само две защитени породи това бяха медночервена шумнка и какракачанска и сатадата бяха не повече от 1000-1500 броя.Сега “КРЪСНИКА” НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОРОДИ В.НИКОЛОВ ГИ ДОКАРА ДО 110000 БРОЯ.

ОСТАВИ КОМЕНТАР