Мляко няма – опит за анализ на „Промишлеността мляко”

4

Доскоро пеехме песента „няма бира”, вероятно съвсем скоро ще сменим текста с „няма мляко”.
На пръв поглед всичко ни е наред. Цените на суровото мляко добри, цените на млечните продукти съвсем малко увеличени, и до кога ще се издържи така никой не знае.

 “Рапортуваме с едни 40 000 т доказано в повече надоено краве мляко за периода, което се дължи на изискването за доказване на 2 и 4 тона, в зависимост от схемите за подпомагане”, както каза г-н Зоров.

Според статистиката в страната се добиват годишно над 

1000 хил.т мляко, а официално се преработват около 540 хил.т, но в това количество влиза и внесеното мляко.
Въпросът е, има ли ги действително тези 500 хил.т мляко, които не влизат в мандрите, или е само игра на цифри.

Според нас, това мляко го няма, защото хората с шишетата почти изчезнаха от пазарите, работещите по Наредба 26 са много малко, фермерите вече фактурират всеки предаден литър на мандрите, и едва ли е възможно това количество мляко да се използва за домакински нужди или да е в сивата икономика. С други думи това мляко просто го няма.
Веднага идва и въпроса, какво да се прави, като няма мляко. Най-нормалното е да се внесе от чужбина. Да ама не, както се казва.

В Гърция млякото вече доближава цена от 40 цента. Освен това, голямата холандска мандра FrieslandCampina инвестира и има голямо предприятие за обработка на мляко близо до Патра /с 140 работника/. В момента техни емисари са пак в Гърция, да преговарят за инвестирането във втора мандра. Съвсем нормално, в Холандия намаляват броят на кравите, а оборотите трябва да се подържат. Интересното е, че те се насочват да инвестират в една страна, която е в криза, която ще продължи още дълго вероятно.

В Румъния ситуацията е почти същата. От там купувахме мляко, сега май изнасяме за там. И там се е настанила една от големите немски мандри, цената за даващите до 5000 кг на ден е около 70-75 ст, а за тези даващи над 5т на ден цената вече достига до 85 стотинки. Освен това румънските фермери имаха и един бонус от 20 евро на един тон предадено мляко.

От Полша също трудно може да се достави мляко, защото и там цената е висока, а и една от големите мандри изнася цялата си продукция за Южна Америка. В Ирландия, Холандия, от няколко дни и в Англия се предлагат на фермерите дългогодишни договори, дори и до 2021 г при гарантирани цени. Остават Чехия и Унгария, но и там цените са добри. От Сърбия не може да се вземе нищо, защото те имат износ на млечни продукти за Русия.

С други думи, мляко няма и няма и да има. Именно на този въпрос трябва да се отговори. КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ и съответно набелязване мерки за излизане от ситуацията.

На първо място трябва да се направи анализ на ситуацията във всичките и аспекти. Нека науката да остави за малко фундаменталните си изследвания /които не ги подценяваме/ и се заеме с бързо заснимане на ситуацията. Ясно е, че трябва да се почне от анализите. И да искаме да са точни няма да стане, защото информацията за обществен достъп е никаква. Няколко групи анализатори през последните години се опитват да правят това, ама без информация не става. От там идват и грешките при анализите.
След анализите, оценка на състоянието на фермите. Защо няма мляко. Причините за това. Те са много и трябва всяка една да се анализира. Това е храненето, репродукцията, селекцията, ветеринарното обслужване, бюрокрацията, субсидиите, оптималния отглеждан брой крави за да не се ловиш за сламката, и още един куп неща включени в производството на мляко. Разбира се, трябва най-после да се знае себестойността на млякото.

От там по веригата, при млекопреработвателите, къде ги стяга обувката. И те не са цъфнали и завързали. Ако смятат, че и този път ще минат без фалити, дълбоко се лъжат. Всъщност ще стане, каквото става и в Европа – обединение на мандри, големи обороти и качествена продукция. Все пак 230 мандри, сякаш са много за едно производство от 540 хил.т мляко. Все още някои успяват да си доставят обезмаслено мляко, но докога ще е това, пак никой не знае. Следващата година ще бъде поставен и въпроса за падане на ембаргото. Което означава, още по-голяма нужда от мляко.

Идва и въпроса, как ще се увеличи млякото от овцете, козите и биволите. Никои вече не вярва на приказките, че нашето е най-хубаво и качествено. Легендата за бабиното сиренце и мляко, само от трева, е вече в историята. Разбира се, че бутикови продукти ще има, но те ще са на боб зърно и само за определена категория от обществото.
Промяна трябва да има и в селекцията. Досега е водена основно за повишаване млеконадоя, и на втори план – останалите показатели. Хубави млечни продукти стават от протеин и мазнини, а хората вече включват в играта и лактозата.
В „промишлеността мляко” трябва да вземат активно участие и търговците. В момента те гледат сеир и си вземат процентите.

Следващата голяма опасност са вносните млечни продукти. Ако някой следи цените, нашите вече почти се изравняват с тези на вносните. Колкото и да приказваме, че ни изпращат боклуци, в досега направените анализи, няма нито един млечен вносен продукт, който да е обявен за некачествен, за разлика от нашите.
Върху сектора, ще окажат натиск и фирмите, които го обслужват. Никоя от тях, няма да иска да си намали оборотите, и съвсем нормално е да вдигнат цените. Вече имаме такива индикации.

Не подценявайте обаче фермерите. Голяма част от тях, започнаха да си поръчват консумативи, директно по интернет от външни доставчици. Останаха 1000 фермера, към групата над 50 броя крави и още няколко хиляди до 50. Повечето от тях вече знаят много, трудно се лъжат и добре си управляват бизнеса. Именно на тези хора трябва да се помогне след анализирането на ситуацията.
В момента цената е добра, но никой сякаш не се радва на това. Отвори се дългоочакваната мярка Хуманно отношение, а кандидатите да се включат, са много малко – поне засега. Затова вероятно има причини и те именно, чрез анализите трябва да се изяснят.
Ако искаме да има мляко, не е задължително да се обсъждат или решават повдигнатите въпроси, но трябва да се направи нещо.
Няма кой да ни даде мляко, ако не си го произведем ние. Поне такива са прогнозите поне за още една година.

За Говедовъд.ею

– Михаил Михайлов

4 КОМЕНТАРИ

  1. То има и още по-интересна ситуация…мляко има ама не го изкупват…и то говорим за овче мляко със 7-8% масленост…

  2. Проблема е следният – храната за кравите не достига. Когато махнаха квотите всички се втурнаха да произвеждат мляко и цените на фуражите се вдигна от там и себестойноста на млякото . От друга страна свръх производството доведе до спад на цената и се получи така че уж фермерите проивеждат повече , а печелят по малко от тогава когато са призвеждли по малко мляко. Затова България има голям потенциал за производсво на краве мляко , защото имаме достатъчно площи да си произвеждаме фуражите.

  3. Говоря за чужбина , там всеки фермер е ограничен от земята неговият брой крави винаги е съобразен с земята с която той разполага. Т.е ограничен е от фуража които може да си проиведе или закупи. Така че той не може да призведе повече мляко от това което е произвеждал до момента. Но България нещата стоят другояче , на запад се страхуват от нашето производство и досега винаги с разни инструменти подтискаха родното производство но балона се пукна. Млеко производстовото в България ще се възроди и ще бъде водещо в Европа.

ОСТАВИ КОМЕНТАР