Цигайска овца

0

Говедовъд.ею обеща на своите читатели да публикува материали за овцевъдството всяка седмица и днес ще ви представим Цигайската овца. Породата за която ще говорим не е избрана случайно. В петък ще има общо събрание на асоциацията на Цигая на което ще се отчете извършеното и набележат новите цели. Отново  г-н Михайлов  ни разказва  за нея.
Говедовъд.ею

С удоволствие ще ви разкажа нещо за Цигая, както казахте, след няколко дни ще има събрание на асоциацията, която направи много за съхранението на тази порода и започналото и реставриране.

Връщате ме във времето, когато цигайските овце бяха под път и над път. Всъщност политиката на партията, и то много правилна, беше чрез поглъщателно кръстосване на нашите местни овце в планината, да се създаде цигайско овцевъдство. Цигайската овца е точната овца за тези райони на България, при тогавашната организация на работа в овцевъдството. На следващия етап се прие и програма за създаване на две нови български породи от Цигая – Старопланински и Родопски. Основно с тази порода работеха професорите Георги Ралчев и Светозар Тянков и в по новото време професор Радослав Славов и Иван Цочев от Троян.
С Христо Караджов от Котел, бяхме също включени в колектива за Старопланинската овца. То си имаще и защо. В АПК Котел се отглеждаха над 40 000 бр овце и всичките бяха от тип Цигай, както се наричаха овцете  преди признаването на породите. Произвеждаха се годишно над 200 бр чистопородни кочове от Цигай и 160 бр от тип Цигай. Долу-гори колкото кочове се произвеждат официално в страната сега. Тези кочове се разпределяха за фермите в Стара планина.
Не е тайна, че осеменяването в тези райони беше по малко застъпено и съответно трябваха много кочове. За да се подържа породата и съответно разнообразието, всяка година се внасяха женски шилета и кочлета от СССР. Имах щастието да пътувам до Алгайския племзавод, няколко пъти за кочове. Ами то си беше направо щастие да отидеш в задгранична командировка. Никои от служителите на Родопаимпекс – организацията, която внасяше животни /и изнасяше /не искаше да ходи до Съюза, очите им все на Запад, така че, тази дестинация оставаше за провинциалистите.Този племзавод се намираше в началото на Казахска СССР, близо до Саратов. Саратов обаче беше затворен град и със самолет не можеше до там, а само с влак. Но преди това чакаш 4-5дни за разрешение за пътуване. Всъщност, овцете се отглеждаха в степите, където е действал отряда на Чапаев. На гарата те чакат от стопанството, при посрещането задължително на екс 100 гр водка, с кисела краставичка. След това четири часа през степта. На всеки 50 км площадка заградена с тел и вътре една цистерна с нафта. Трябва ти вземаш – всъщност, това беше нафта за тракторите. Самото стопанство беше един от разсадниците на Цигайската порода. Младите животни се отглеждаха по 700-800 в стадо, сутрин отваряха вратата на обора и тръгваха из степта с един гледач на кон. Овцете-майки  по 250-300 бр в стади и е ясно, че не се доят. Стригането механизирано. С машинките само жените, мъжете връзваха краката и качваха овцете на масата.
Хората ни даваха всичко, което си харесвахме. Едната година обаче не можахме да изпълним бройката с 30 шилета, годината беше лоша за овцете. Руснаците се разсърдиха. Обаждам се до търговското представителство в Москва и казвам – не са добри животните с 30 ще вземем по-малко. От там ми казаха така:
-„Момче, ти чувал ли си за СИВ, ест приказ, веднага да се допълни бройката”.
-„Ще умрат по пътя казвам, това не е твоя работа, застраховани са”.
Такива бяха времената, но истината е, че руснаците ни даваха много хубави животни, не им се свидеха. Нали сме си братушки. Е, сега малко я объркахме с ембаргото, но и това ще се оправи. За създаването на двете породи голяма роля изигра и станцията за преценка на кочовете в Ловеч. То какво да ви обяснявам за какво става дума, като сега нямаме нито една такава станция. Навремето бяха три, с много добре подготвени ръководител. Един от тях е Димитър Георгиев от Плевен, който все още работи за овцевъдството. Всичко се изследваше, вземаха се проби, мереха се микрони, чепкаше се вълна, смяташе с машинки, водеха се книги, издаваха се на три месеца бюлетини.
В крайна сметка, обаче имаше бол кочове и много от тях с преценки. Ако и осеменяването в тези райони беше малко по-добро, прогреса щеше да е още по-голям. Сега, каква е ситуацията. Доколкото имам информация от двете породи има общо 100 стада с 14 000 бр овце.
Родопският и Старопланинският цигай се поддържат от две развъдни асоциации – Сдружение “Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон”- гр. Смолян и Сдружение “Организация за развъждане на  цигайски и местни породи овце в РБългария” – гр.Троян 

Всъщност, какво се крие зад породата Старопланинси Цигай.
– Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в Предбалкана и Стара планина в Централна и Северна България. Породата е създадена чрез възпроизводително и поглъщателно кръстосване на местни полу и планински породи овце с кочове от породата Цигай. Призната е за порода през 1992 г.
Овцете са средно едри с компактно тяло. Главата е средно голяма с права профилна линия. Мъжките са с добре развити охлювообразни рога. Женските са безроги. Опашката е дълга, зарунена. Руното е затворено, а вълната е еднородна.
Овцете са с тегло 45 – 48 kg, а кочовете 70 – 80 kg. Средният настриг на вълна е 3 – 3,5 kg при овцете и 5 – 6 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 105 – 110%. Средната млечност за лактационен период е 80 – 85 l. Агнетата са с бърз интезитет на растеж в ранна възраст и изключително предпочитаните арабски купувачи навремето. Всъщност нищо особено, но породата е адаптирана към нашите условия и се чудя защо така бързо я ликвидираха самите нови овцевъди в началото на преструктурирането на животновъдството ни.

ОСТАВИ КОМЕНТАР