Монбелиард – история

0

За първи път породата Монбелиард (фр. Montbéliarde) се споменава през 1872 г., когато Жозеф Грабе, животновъд от Кутенанс, показва група селектирани крави, наречени по този начин, на селскостопанското изложение в Лангр.
Официалното признаване на породата Монбелиард е едва през 1889 г., благодарение на съвместните усилия на животновъди и общественици от региона на град Монбелиард.
Век по-късно тя съставлява почти цялото поголовие говеда на район Франш-Комте. Също така е много широко разпространена в източна, югоизточна и централна Франция. Значителна полулация има дори и в департаментите на югозападна и западна Франция. Породата Монбелиард се развъжда в цял свят и е една от перлите в короната на френското животновъдство. Огромно е значението й за икономиката на район Франш-Комте и стои в основата на развитието му.
Животни от тази порода вземат участие в изложения и преди 1870 г., но под името „френско-швейцарска” порода. Името Монбелиард, както бе по-горе споменато, се използва за първи път през 1872 г. Под това име породата е официално презентирана на изложението в Париж през 1889 г.
Призната е официално през същата година и Племенна книга на породата Монбелиард (Herd-Book Моntbeliarde) е създадена на 2 декември 1889 г.
Измежду всички, които са имали принос в признаването на породата, трябва да бъдат споменати г-н Гюстав Кювие – председател на Комисията, г-н Булан – ветеринар и вице председател на Комисията, който по-късно става първият Председател на Развъдната организация, г-н Василиер – главен инспектор на земеделието и Жюл Виет – депутат от град Монбелиард и министър на земеделието през 1889 г.
…….Още тогава усилията на създателите на породата Монбелиард са насочени към нейното тясно обвързване с икономическите реалности на района. „Марката” Монбелиард бързо утвърждава своята идентичност и оригиналност. Ориентирането към млечно направление е позволило да се осигури суровина за многото мандри, възникнали в региона след 1900 г., а така също и крави за мляко, които били много търсени в южната част на Франция. Така, за кратко време, с мощната подкрепа на животновъдите, породата бързо се разпростира в цялата планинска част на департамент Ду (фр.Doubs)

Племенна книга на породата Монбелиард (Herd-Book Моntbeliarde)

Създадена е на 2 декември 1889 г. със седалище в град Монбелиард и обхваща стадата от околностите на града, както и района на град Белфор и два кантона от департамент От Саон (Haute-Saône). Бързо обхваща кантоните Морто и Пиерфонтен, а след това и целия департамент на Le Doubs. Пръв председател е г-н Булан – ветеринар, вицепрезидент на Комисията. От създаването на племенната книга в нея се регистрират данни за родените млади животни, както и записи за родословието на възрастни животни и тяхната продуктивност. Тези данни се използват за по-нататъшното развитие и промотиране на породата Монбелиард.
През януари 1997 г., на мястото на съществуващите дотогава организации Herd-Book Montbéliarde и GIE Montbéliarde се създава нова организация – Организация за селекция на породата Монбелиард /O.S.Montbeliarde – Organisme de Sélection de la race Montbéliarde/ – асоциация, чиято цел е да обедини всички живителни сили на породата Монбелиард в услуга на хилядите животновъди във Франция и по света, развъждащи породата  Montbeliarde.

Произход и история на породата Монбелиард

…….Породата Монбелиард е от краниологичния тип B. t. Frontosus /широкочели говеда/, към който принадлежат червено-белите породи. Следователно породата Монбелиард е част от семейството на Симентал и Флеквих, и като такава е член на Световната Симентал-Флеквих Федерация и на Европейската Сименталска Федерация, на която е председател от 1993 до 1997 г.
Първите данни за породата са от началото на 18 век, когато фермери от Оберланд Берноа /Швейцария/ се заселват в областта на град Монбелиард, водейки със себе си своите говеда. Благодарение на методична селекционна работа, тези говеда скоро придобиват известност и от 1872 г. започват да участват в конкурси и изложения под името “порода Монбелиард”.
…….През 1889 г. породата Монбелиард е официално призната и регистрирана от Министерството на земеделието в официалния  регистър на породите във Франция.
…….Племенна книга на породата Монбелиард /Herd-Book Montbéliard/ е създадена през същата година и нейният статут е утвърден от префекта на департамент Ду /Le Doubs/ на 2.12.1889 г.
Записите за млечната продуктивност на породата официално започват през 1923 г. и днес те са сред основните критерии за нейната селекция. В допълнение на млечната продуктивност са и изискванията на местните майстори, които търсят мляко с високо качество, без маститни проблеми, за да произвеждат известните сирена, които са традиционни за областта.
…….Изкуственото осеменяване се използва широко още от създаването си през 1949 г. и представлява решаващ фактор в еволюцията на породата.
…….На 28 януари 1997 г. Националното обединение за селекция и репродукция на породата Монбелиард /l’Unité Nationale de Promotion et de Sélection de la Race Montbéliarde (O.S. Montbéliarde)/ поема племенната книга. От тази дата O.S. Montbéliarde е организацията, която е отговорна за избора на политика и цели в селекцията и репродукцията на породата Монбелиард.Дял на контролираните крави от породата Монбелиард в общото млечно стадо на Франция

Географско разпространение и численост

Ареалът, откъдето породата Монбелиард произлиза, представлява варовито плато от източна Франция (масив от юрския период) и в наши дни е ареал на най-голяма гъстота на породата (92% от всички крави в район Франш-Комте са Монбелиард). От 1950 г. нататък породата се адаптира много добре във всички планински региони във Франция, където популацията непрекъснато нараства. Днес тя съставлява 56% от популацията на кравите в район Рон-Алп /Rhône-Alpes/ и 44% в район Оверн /Auvergne/. Бързо нараства и присъствието й в западна Франция, а така също и в югозападна, североизточна и централна Франция. През 2005 г. породата е втората по значение млечна порода в страната с численост около 2 млн. говеда, в т.ч. 680000 млечни крави. Близо 400000 от тях са под контрол, което предствалява 14,6 % от млечните крави във Франция. Броят на говедата от породата Монбелиард непрекъснато расте, като през 2011 г. кравите са вече около милион, в т.ч. близо 500000 от тях под контрол.
Разпространение на породата Монбелиард във Франция от 1960 до 2005 г.

III. Използване на породата Монбелиард

Цялата популация на кравите Монбелиард се използва за производство на млечни продукти.

1.    Използване в млечната индустрия
Продуктивността на контролираните крави през 2005 г. е:

всичкилактации еквивалент възрастни
 

Брой на контролираните крави

 

387 912

 

341 017

Продължителност на лактацията-дни 295 319
Мляко- кг 6 403 7 697
Протеин – кг 210 253
Съдържание на протеини – г/кг 32,8 32,8
Млечно масло – кг 250 301
Съдържание на мастни в-ва – г/кг 39,1 39,1

 

Технологичната стойност на млякото зависи от два фактора едновременно: както от общото съдържание на протеини, така и от съдържанието на някои разновидности на казеина, които имат благоприятен ефект, както върху рандемана на произведеното сирене, така и върху необходимото време за коагулация. Разновидността тук е В вариант на Кappa Casein. Едно проучване през 1988 г. от Глауд Грос от ИНРА, Френския национален институт за агрономически изследвания, установява, че честота на алела, детерминиращ В варианта на Капа казеина в млякото на популацията, е 37%.

2.    Използване в месната индустрия
Въпреки че породата Монбелиард е селектирана предимно за производство на мляко с високо съдържание на протеин в него, угоените животни имат голямо търсене в месната индустрия благодарение на:
– техните размери и големия им прираст. Живото тегло на възрастните крави и на угоените телета варира от 650-750 кг., в зависимост от възрастта. Средният дневен прираст при угояване е от 1200 до 1300 гр. на ден, в зависимост от дажбата.
– качеството на трупа: рандеманът е 52-54% за кравите и 56-58%  за угоените телета, без излишната мазнина върху труповете, класифицирани клас R по EUROP. Бракуваните крави са угоявани в края на техния млекодаен период и също осигуряват качествено месо за преработка. Мъжките животни, които не се използват за репродукция, се угояват за пазара на говеждо и телешко месо. Те са много търсени и съответно цената им е по-висока.

Резултати от клане през 2005-2006 г /по 10000 животни от всяка порода/

Монбелиард Примхолщайн разлики
 

Тегло при влизане (кг)

 

54

 

49

% женски 7 1
Период на угояване 141 154 -13 дни
Трупно тегло 133,7 128,5 +5.2 кг
Количество фураж / 1 кг прираст 1,720 1,859 – 139
Прираст на ден 1168 1051 +117 г/ден
Класификация
на труповете
% R 75 0
% O 24 95
% P 1 5

Теглото на животни за клане при породата Монбелиард е по-голямо от това при Холщайн на една и съща възраст, а труповете имат по-малко мазнини. Задните крайници тежат повече, затова делът на качествената мускулатура е по-висок. Костната структура е по-фина и има по-малко отпадъци, така че делът на месото за продажба е значително по-висок при Монбелиард, отколкото при Холщайн.

Сравнение на частите на трупа при Монбелиард и Холщайн

Mонбелиард Холщайн
Трупно тегло 352 кг 320 кг
Отпад мазнини 1,6% 2,2%
Задна четвъртина 52% 50%
Предна четвъртина 48% 50%
Кости 18,2% 20,3%
Месо за продажба 73,5% 69,1%

3. Устойчивост и адаптивност
Специфичните условия за развитие на животновъдство в района, от който породата Монбелиард произлиза, характеризиращи се с надморска височина, варираща от 400 до 1000 м. и континентален климат с бързи температурни промени и екстремни условия (от 35 С през лятото до -20 С през зимата), са дарили породата Монбелиард с непоклатима устойчивост.
Адаптивността им е потвърдена от резултатите, регистрирани по време на тестове за термо-поносимост, извършени с говеда от ИНРА през 1975 г., чрез измерване на ректална температура (РТ) по С, респираторен ритъм (РР) в минути и тестове за потене (ПТ) в секунди. Търпимостта се изследва в началото, в средата и в края на теста.

Mонбелиард Холщай
в началото на стреса
РТ 39,07 38,93
РР 49 49,5
ПТ 556 629
в средата на стреса
РТ 38,96 39,01
РР 84 92
ПТ 377 434
в края на стреса
РТ 39,15 39,26
РР 115 119,8
ПТ 314 365

От тук се вижда, че ректалната температура варира много малко при породата Монбелиард по време на периода на стрес. И дихателният ритъм, и потенето са по-малко склонни към промяна при Монбелиард, отколкото при Холщайн. Това прави по-лесна адаптацията на породата към горещ климат.
Научните резултати са потвърдени от „теренни” тестове, проведени в райони с горещ климат /Северна Африка, Западна Африка, централна и южна Америка/, които демонстрират превъзходството на Монбелиард в тежки климатични условия /суша, влага/.

  1. Система на отглеждане
    Повече от половината крави от породата Монбелиард се отглеждат в планински райони, където основната им храна е пасищна трева през лятото и богато сено през зимата, така че породата е изключително подходяща за приемането и трансформирането на огромни количества груба храна, която се предлага във фермите. На други места те се отглеждат в интензивни системи, използващи царевичен силаж, който дава възможност напълно да се разгърне потенциалът на животните по отношение на нарастване на мускулната маса и натрупването на протеин.

ОСТАВИ КОМЕНТАР