Говедовъдите с Доклад с предложения за спасяване на сектора

0

Говедовъдите поискаха диалог с МЗХГ за бъдещето на сектора

Какви са слабите и силните места на говедовъдството в България и какво може да се подобри в този сектор. Доклад на тази тема връчиха от Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) на зам.-министър Лозана Василева по време на първото изложение за животни и фермерски храни „Фермер Експо Раковски 2017“.
Според изпълнителния директор на съюза – Михаил Михайлов, в доклада няма точни и преки предложения.
„Това е един доклад за размисъл. Да се видят къде са слабите места в момента на говедовъдството. И съответно министерството, с техните екипи, с много институти, които ги има, да направят някаква програма, да започне дебат, да започне стратегия за говедовъдството. Ние не можем, защото нямаме такъв потенциал. Ако можехме, щяхме сами да си направим програма. Това е по-скоро една покана за дебат по въпросите на говедовъдството“, каза той.
Михайлов посочи някои от главните проблеми, които стоят пред фермерите, занимаващи се с говедовъдство.
„Много трудно се влиза в схемите за субсидиране. По-скоро за изпълнението им. Много проверки. Страхотен административен натиск. Хиляди тетрадки трябва да се попълват. Може ли да си представите, че трябва фермерът всеки ден да пише в една тетрадка, че си е измел обора и фермата? Това е ненормално нещо. Който го проверява, да отиде да види дали е чисто, но трябва да я пише, защото като дойде проверката, става нещо страшно“, категоричен е той.
Друг проблем, според Михайлов, са наредбите. Според него са излишно дълги и сложни. За да могат фермерите да се справят с тях, им трябват консултанти, което също е разход за стопанина.
По изчисления на браншовиците един фермер губи около 30 часа на месец в попълване на документи.
„Ние непрекъснато говорим да намалим себестойността на млякото, а караме фермера да се занимава с глупости. Трябва да се правят, но да бъде някак по-облекчено“, обясни Михаайлов.
Следващото нещо, което е залегнало като проблем в доклада, е за държавната профилактична програма.
„Четвърта година не могат да решат въпроса. Юли месец не можем да ваксинираме животните. На етикетчетата пише до края на март. Млечността пада, има аборти. Това е също другия въпрос. Засягаме и някои помощи, които трябва да се осигурят чрез държавната профилактична програма. Ние не откриваме Америка. Хората го правят“, каза Михайлов.
Той посочи като пример как миналата година в Чехия е проведено като държавна помощ изследване на цялото поголовие за мастит.
„Внасяме искане за допълнителна профилактична програма. Който иска. Има заболявания, които не са в държавната, но има други, които не са. Иска да ваксинира против някакво заболяване – 50 на сто държавата, 50 на сто – той.
Селекцията – изключително важен въпрос. Не можем да продължаваме с тия куфарчета. Хората са на светлинни години. Трябва да се отива на селекция по генетична стойност на майката. Има нови неща, които се прилагат по света и са и за нас. Трябва да отиваме и към сексирана семенна течност, също държавна помощ. Ако има се дадат по 20 лв. – половината за дозата, ние ще обменим за две години облика на България. Ще я напълним с „Холщайн“. По изискванията за селекционните програми не можело кръстосване. Защо да не може кръстосване?
Еднократно, заложено схемите на организациите. Това, което прави целият свят – да се подобри определен признак“, коментира изпълнителният директор на НСГБ.
Според него трябва да се реши и друг въпрос – колко крави минимум трябва да гледа един фермер, за да може да изхранва семейството си и съответно колко литра трябва да получава.
„Румъния го реши – 50 крави. Освобождават ги от данъци, който направи 50 крави. Да кажат – 50 крави е модулът за България, трябва да получава 6000 кг мляко от крава“, добави Михайлов.източник – Фермер.бг

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР