Субсидиите в животновъдството /овцевъдството/

4

Както знаем, съвсем до скоро най-важния въпрос за животновъдите бе този за субсидиите. Колко, кога, къде, как – това бяха въпроси вълнуващи животновъдите. Сега сякаш еуфорията по субсидиите мина и се чака реда да се наредят от ДФЗ и изпратят. Няма радост и от добрите цени на млякото.
Значи нещо става и е ред на анализаторите /ако имаме такива/, да кажат какво става в сектора, какви са причините за тази индиферентност на животновъдите и да се търсят начини за излизане от ситуация. Всъщност всички знаем, че най-добрият начин е материалното стимулиране, но за да се стигне до него, трябва да се даде нещо.
Г-н Михаил Михайлов от Съюза на говедовъдите, разказва какви субсидии са получавали на времето в животновъдството:
Интересен въпрос. Не е лошо обаче, да запознаете вашите читатели и какви субсидии /помощи/ са получавали животновъдите на България в още по-ранен период преди –09.09.1944 г.
Основните субсидии в овцевъдството идваха след като животното влезе в основно стадо. С други думи на всички дзвиски или с други думи, женски шилета преди заплождане, се правеше бонитировка и на база получените резултати се начисляваха средства за всяко животно.
По памет си спомням, започваше се от 210 лв за Елит Рекорд и стигаше до 160 лв за най-ниския клас. Съвсем нормално на бракуваните животни не се даваше нищо. Интересното беше, че от стопанствата не оказваха никакъв натиск, върху селекционерите, да увеличат броя на първокласните и елитни животни. Хората искаха да знаят истината за стадата си, за да подобрят признаците, при които имаше изоставане.
Другите помощи, ако мога да ги нарека така, бяха сумите отпускани по най-различни пера за животновъдството. Обикновено, те се издействаха от най-амбициозните ръководители, които действаха, чрез местните партийни комитети и на по-високо ниво. Тези средства се използваха най- вече за внедряване на нови технологии. Сливенски окръг бе водещ по такива помощи. Кирил Василев – директор тогава на Селекционния център по животновъдство, успя да осигури доста средства и се изгради това бижу на животновъдството в страната.
След това ние доразвихме това начинание, като напълно обновихме Пазара за животни и успяхме да направим, така че Селекционния център по животновъдство в Сливен, за няколко години беше един от най-големите, ако не и най-големия в Европа. В производството, г-н Иван Омайников, който все още работи за говедовъдството, внедри депата за угояване на телета, депата за отглеждане на телетата до три месеца, депата за ранно отглеждане на агнета с млекозаместител, кръстосването в животновъдството, което сега сякаш е забранена дума.
Провеждането на самата бонитировка си беше направо празник за фермата. Няколко седмици след като почнах работа в отдел овцевъдство, присъствах на първата си бонитировка. Тя се извърши от професорите Бошнаков, Кацаров и Добрев. На следващия ден ме изпратиха вече сам в с.Богданово Новозагорско. Отивам, фермата свети. Животните готови, строени чакат в ъгъла. Бяха прекрасни екземпляри. Като свършихме, бригадира ме води в ресторанта – само ние и овчарите. Бяха го затворили за други посетители, защото тази оценка беше много важна за стопанството. Пак ви казвам бонитирал съм стотици стада, в стотици стопанства . Нямам случай някой от стопанството да дойде и да иска да променям класа на животното в тяхна полза. Сега като гледам какви проверки се правят на селекционерите от контролния орган. Че то не са номера, родословие, сертификати, безкрайни списъци, дори и подписи на фермера за първичната информация. Ами то селекционерите от писания нямат време да влязат във фермите и да си свършат истинската зоотехническа работа.
Как да стане това, като вече доста години си играем на учители и ученици. Хаби се страшна енергия и десетки тонове дървесина безсмислено се съхранява в офисите на асоциациите, /скоро влязох в един такъв офис и се хванах за главата, като видях колко хартия се хаби за безсмислени записи/ и представете си в ерата на компютрите. Нещо повече. Фермерите вървят напред. Почти всички по-млади фермери имат телефони в която имат цялата информация за фермата. Преди няколко дни, Стефан Малев в Сандански ми показа на телефона си, какво става в доилната му зала и какъв е млеконадоя в момента на кравите, /фермата му се намира в с.Самуилово, Сливенско/. Ние продължаваме с куфарчетата и резултати за млякото след 15 дни.
По време на бонитировките имаше и интересни случки. В деня на погребението на Брежнев – тогава Първи секретар на КП на Съветския съюз, се получи писмо от Окръжния комитет на партията, да се дава едночасова стража пред портрета на Брежнев, поставен в предприятието. Моя ред беше от 13 часа. Сутринта обаче пристигна Иван Омайников и казва, че трябва да се бонитират 2000 бр шилета от тип цигай, защото на другия ден почват стрижбата и да се използват добрите климатични условия, трябва да се почне веднага. Отиваме целия отдел овцевъдство, все пак не е шега 2000 бр да минат през ръцете на селекционерите. Действието става на върха на прохода Железни врата. Там бе изграден овцекомплекс за млади животни, които бяха само на паша, но това стана след упорита борба с папратта. Бонитировката свърши, резултатите добри. И както му е реда, домакините дадоха един обяд, То е ясно – агнешко печено с прясно сирене и чесън. Незнам покрай бонитировката, или агнето /шега/ забравих ме за стражата. Прибираме се в Сливен към 17 часа и чуваме маршовите и тогава се сетихме, че сме пропуснали стражата. На другия ден,  бяхме привикани от партийното бюро и жестоко критикувани.
Това мога да ви кажа за субсидиите. Те не бяха най-важното нещо. Все пак това беше кооператив и отделните производства си помагаха. Но имаше субсидии и съвсем нормално беше всеки да иска да си ги получи. Разликата от сега е, че администрацията беше по-малко и не се губеше времето на отговорниците на фермите.

 

4 КОМЕНТАРИ

  1. В днешно време всеки гледа да прецака другия, завист, лицемерие и алчност погубват родното земеделие. Голямите ферми просто перът мръсни пари, и от това страдат малките земеделски производители. Защо погубват нашия поминък, защото трябва да им вървят искуствените продукти.

  2. Тук не става въпрос за любов. Никой не си обича животните повече от мен. Ама не съм взела десетки и десетки и десетки, /над сто/ хиляди левове заем в любов за изграждане на стопанство и постигане на всички санитарно-хигиенни-хуманни норми. Без инвестиция не става.И дайте да сме честни- това не е бизнес, като бизнес. Това най-много може да бъде социален бизнес. След като има наложени толкова рестрикции от страна на държавата ( свободен пазар, себестойност, ценообразуване….дори предназначение на животните), има много малко място за маневра. затова има субсидии. И трябва да ги има. Щото иначе гражданите трябва да ядат сирене на 20лв. Слава Богу, че си обичаме животните, та не си калкулираме всички часове, дни, години без глътка въздух в цената. И болничните изкарани под кравите. Айде, пак стана дълго

  3. г-н Михайлов,
    не ни трябват субсидии за овцевъдството по този начин, по който се получават в момента. Това са социални помощи! Нужно е коопериране на овчарите на принципа на постигане на конкретни икономически цели(ниски цени и регулярни доставки на фуражите, компетентно и ангажирано здравеопазване на животните, пласмент на продукцията чрез дългосрочни договори и прескачане на многото посредници).
    Както преди 6-7 години си писахме за “овчето мляко” добрия отбор(породистото стадо) не трябва да се лишава(продава) от изявените играчи(най-добрите животни) и материалното стимулиране(субсидирането) да е насочено към генетичния прогрес, постигнат на местна почва с помощта на селекционерите, а не бюрократите от асоциацията. Промените се случват много бавно и хаотично и вместо да мислим за пазарни хибриди, получени от чистопородни линии ние говорим за нови породи, изгодни пак на бюрократите(субсидаджии.)
    Субсидии трябва да има само за инвестиционна активност с цел защита на крайните цени от външния конкурентен натиск.

ОСТАВИ КОМЕНТАР