“За овцете – с любов и грижа” – д-р Забунов

0

Говедовъд.ею разговаря с д-р Забунов – отглеждаш овце от породата Ил дьо Франс. Става дума за чисто семейна ферма, започнала от стопанска постройка преди пет години, за да се стигнат до днешния ден, когато получиха поредната Грамота и Статуетка за участие в изложението, организирано от Асоциацията на Ил дьо Франс за България.
Започват с петдесет закупени чистопородни женски шилете от България. Разбира се, това става след проучване, срещи с фермери, които отглеждат овце от тази порода и разбира се, посещения на няколко изложения.
“Началото беше трудно, разказва д-р Забунов. На практика търсехме всичко най-рационално за да вървим напред. Сега нещата мисля, че стоят добре. Броят на овцете майки вече е 174, имаме и 40 женски шилета. Успяхме да решим донякъде и въпроса със земята. Имаме 100 дк ливади, 250 дк пасища и 30 дк. люцерна. Зърнените фуражи купуваме. Разбира се, че имаме и вече необходимата техника, пък и случихме на добър гледач. Всъщност, взех го във фермата, като младо момче и докато не мина през всичките процеси във фермата не го оставях самичък. Сега знам,че може да се разчита на това момче, защото съм му предал много от моите знания. За ветеринарното обслужване се грижа аз. Разбрах, че две са заболяванията, които при нашите условия се появяват най-често . Това е Пироплазмозата и заболявания от паразити. Мисля, че и този проблем решихме. Научихме се, да ги отглеждаме тези овце. За разлика от нашите, те изпасват всичко по пътя си, като прахосмукачки са. Резултатите не закъсняха.
Получаваме по 1.4 агне от овца, висок интезитет на растеж, оставяме всичко женско за нас, една част от мъжките агнета продаваме за кочлета , а друга продаваме за клане. Една цена от шест лева на кг. не е лоша за овцевъдите. Но при тези цени не можем да инвестираме във фермата, и в технологията във фуражопроизводството. За това не са осигурени програми в овцевъдството, и става трудно да се борим с тези, които имат сто годишна история, няма да казвам, че вземат по-големи субсидии от нас. Именно това трябва да се засегне в новия програмен период- инвестиции в овцефермите. Нали искаме да намалим себестойността на продукцията, да увеличим броя на отглежданите овце от един гледач. То и без това ги няма, така че, трябва да се мисли и за това.
Например нашият бизнес план е да стигнем 500 овце майки, които да отглеждаме с трима работника. Да ги обучим това, което трябва да правят, ако може да ги научим да правят всички операции ще е още по-добре. Това означава, закупуване на нови машини, подобряване на пасищата, оборите и още куп други неща. Вече , ние фермерите трябва да си решим, какво ще правим с организациите на производителите. Няма да минен без тях. Целите ще бъдат много, но първо трябва да си решим купуването , но трябва да решим и продажбите. Трябва да стане, щом другите го правят трябва да го направим и ние. От науката, вашия сайт го е казвал нееднократно – модул на ферма за най-ефективно действие. Няма кой друг да го направи. По селекцията и контрола съм се доверил изцяло на асоциацията. Плащам си таксите те си вършат работата, спазвам изискванията и ротацията на кочовете. Имаме схема за това и изпълняваме. Няма да казвам за многото трудности, които се сблъскваме с колегите всеки ден, щото много „лъскаво” стана интервюто, но не е лесно да си животновъд в днешният ден и то в семейна ферма”.

Интересно е обаче, асоциацията да даде информация, какво се случва при останалите стада, които не са чистопородни, а използват месодайните породи овце. Все пак те са главния производител на агнета в страната. Ако дейността на асоциацията не даде отражение върху тези стада, просто това ще е труд за нищо и хвърлени на вятъра средства.
Един въпрос на който трябва да се даде отговор от всички асоциации. Все пак мачовете се печелят с голове.
Говедовъд.ею

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР