Проф. Трифон Дарджонов – Интензификацията на земеделието и аграрният износ

2

(Какво може млякото в Дания и не може в България)
Проф. Трифон Дарджонов

Представени са две страни членки на ЕС, Дания и България. Дания като пример на висока интензификация и България като обратен пример.
Дания
, при 26,34 мил. дка земеделски площи изнася продукция за 16,8 милиарда евро(в т.ч. млечни продукти за 2,3 милиарда евро или 13,6 %);

България при 39,0 мил. дка изнася продукция за 3,75 милиарда евро(в т.ч. млечни продукти за 190 милиона евро или 5 %)

Защо е тази огромна разлика? Нека да проследим данните!

Дания изходни данни за 2015 г: население-5,7 милиона, земеделски площи 26,34 мил. дка,.
През 2015 г страната е произвела: общо зърно-10,02 мил. тона, мляко-5,31 мил. тона, млечно масло-46,0 хил. тона, сирена, различни, общо – 673,0 хил. тона, говеждо месо-135,0 хил. тона, свинско месо-1954,0 хил. тона, птиче месо-187,0 хил. тона,(месото е в кланично тегло и общото му производство за годината достига 2276 хил. тона), яйца-62 хил. тона(в 1 тон има 16667 броя яйца), кожички от норки и лисици-17,8 мил. броя.
Броят на млечните крави е 561 хиляди със средна млечност 9300 кг от крава, освен това се гледат и 91 хил. крави за месо.
Свине майки 1 034 000, които годишно произвеждат по 30,2 прасета от майка или това прави 31.2 милиона прасета, от който 10,3 милиона продават при достигане на 30 кг на Германия, Полша и други страни за угояване, останалите се угояват в страната и се изнасят по целия свят. Търсенето на датски прасета за угояване се обуславя от качествата им: висок дневен прираст над-900 г, със среден разход на 2,75 кг смеска за килограм прираст поради малкото мазнини в трупа.
Отглеждат и животни за скъпи кожички на първо място норки (минки) и малко сребърни лисици, общо-3,4 милиона майки.
През 2015 г страната е реализирала общ износ от 628 милиарда датски крони(DKK), в това число 125 милиарда DKK аграрен износ, което е 19,90% от общия износ. Това което прави впечатление за аграрния износ на Дания е, че е много равномерно разпределен през годината,  10,22 до 10,51 милиарда крони месечно, а и в продължение на повече от 10 години се запазва на нивото около 20 % от общия износ. За превръщане на DKK в евро за 2015 г се използва коефициента 7,43, или 1,0.евро=7,43 DKK. Следователно общият износ е равен на 84,52 милиарда евро, а аграрният износ съответно на 16,8 милиарда евро.

Това прави средно на декар по 637,8 евро, а на човек от населението на страната по 2947 евро от аграрният износ.

Основните аграрни продукти в износната листа са, свинско месо, живи животни за разплод и угояване, краве масло, различни сирена, скъпи кожички, семена от треви и други стоки на хранителната промишленост. Листата не е много богата, но постоянна и съставена от стоки търсени на пазарите.

България изходни данни за 2015 г: население-7,2 милиона, земеделски площи 39,0 мил. дка,.
През 2015 г страната е произвела: общо зърно-8,570 мил. тона, слънчоглед -1700 хил. тона, рапица – 422 хил. тона, мляко, общо-1,12 мил. тона, сирена, общо –71,0 хил. тона, говеждо месо-19,0 хил. тона, месо от овце и кози-11,7 хил. тона, свинско месо-69,3 хил. тона, птиче месо-106,0 хил. тона,(месото е в кланично тегло и общото му производство за годината достига 205,3 хил. тона), яйца- нямам данни.
Брой на млечните крави – 276.0 хил. със средна млечност 3600 кг, други крави 76 хил. броя, овце майки -1109 хил. бр., кози -227 хил. бр., свине майки – 43,3 хил. бр.
През 2015 г страната е реализирала общ износ възлизащ на 23,2 милиарда евро, в това число 3,75 милиарда евро от аграрни продукти или 16,1 % от общия износ. В износната листа за 2015 г са застъпени:
1.млечни продукти -5 % от аграрния износ,
2. меса различни- 4 %,
3. мазнини, растителни и животински-6,6 %,
4. растениевъдна продукция – 46,5 %(в т.ч. пшеница -325 хил. тона, слънчоглед 715 хил. тона, 263 хил. тона, царевица -1178 хил. тона, ечемик -413 хил. тона или общо 5556 хил. тона),
5.продукти от хранителната промишленост, напитки, тютюни и др. общо-36,2 %.Както се вижда от изброените стоки, в износна листа суровините (непреработените) заемат много голям процент-46,5 от общия аграрен износ. Това снижава стойността на износа.

Изчислен на декар земеделска площ той при нас е едва 96,2 евро, а на човек от населението е 520,8 евро, срещу 637,8 и 2947 евро в Дания или 6,6 пъти повече на единица площ и 5,7 пъти повече на човек от населението е аграрният износ в Дания.

Основната причина за тази огромна разлика между Дания и България произтича от слабо развитото животновъдство, зеленчукопроизводството и производството на плодове у нас.

А това се случи поради свръх уедряването на площите у нас И ЛИПСАТА НА ОРГАНИЗИРАН ПАЗАР- ФЕРМЕРСКИТЕ КООПЕРАЦИИ ЗА ИЗКУПУВАНЕ НА ПРОДУКЦИЯТА.

Изправени пред десетките хиляди декари, нашите едри стопани имат само един изход, производство на зърно. Изправени пред принудата да продават на безценица, хилядите дребни стопани предпочитат да прекратят производството и да потърсят препитание зад граница.

Повече по въпроса виж статията ми:

1 част – За да имаме животновъдство – проф. д-р Трифон Дарджонов

2 част – „За да имаме животновъдство“ – проф. д-р Трифон Дарджонов

Тази статия по моя преценка засяга кардинални проблеми за нашето животновъдство, което е видно и от поместените тук данни за аграрния износ, но за съжаление ето вече минават пет месеца от качването и на сайта на www.говедовъд.ею  а до сега никаква реакция по направените предложения, нито от отделни фермери или специалисти, нито от асоциации или съюзи. Дали поставените проблеми не са актуални, дали не са добре разработени и остават неразбрани…
Просто не зная какво да мисля и какво да предприема за да се захване нашата общност със спасяването на животновъдството?

Данните за нашия износ са взети от “Аграрния доклад от 2016 г“ в който са поместени данните от 2015 г, а за Дания от сайта на датската статистика за 2015 г.

 

2 КОМЕНТАРИ

  1. От 2020 г. да се спре субсидирането на зърнопроизводството и европарите да се дадат на животновъди, зеленчукопроизводители и овощари и за 5г. ще ги стигнем и надминем датчаните!!! Ще стане като с ТИКВАРИТЕ- европейски шампиони!

  2. Проф. Дарджонов е направил чудесен анализ и сравнение. За жалост, не дава решенията.
    Не мисля, че Д-р Стефан Стефанов е прав. Субсидиите изкривяват пазара и са ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ!

ОСТАВИ КОМЕНТАР