Приказки от хиляда и една нощ – за животновъдството

0

Говедовъд.ею получи две телефонни обаждания от фермери  животновъди, които ни разказаха за проблеми при тяхната ежедневна работа.
Ние смятаме, че това са като Приказките от хиляда и една нощ и просто не е възможно това да се случва в днешно време. Да ама – не, както казваше един наш изтъкнат журналист.
Публикуваме двете приказки, разказани по телефона, с което се извиняваме за някои неточности. Имената на разказвачите на приказки, също не знаем, защото хората казаха – едно време имаше лаф – когато детето плаче му дават да се храни, сега ако плачеш, те проверяват.
След прочитането на приказките, вашата задача е да кажете в коя от Е28 страни се случва това.

Приказка първа: С нетърпение чаках заветната дата през септември, за да махна от стадото си проблемните крави. Намерих купувач /този път не беше мургав/, предложи ми добра цена, на пръв поглед, но докато стигнем до нея, имаше хиляда уловки и най-накрая, като си направих сметката, май по-добре беше да си дам кравата на мургавелкото, отколкото на нашият лъскав бизнесмен.
Като седнахме на масата да оправим сметката, се започна с едни фири, тари, транспорти, складови такси, карантии, направо ми се завъртя главата, взех парите дето ми дадоха и бегом на фермата. От цялата работа, като плюс ми остана обяда в кланицата – едно прекрасно направено шкембе.
Преди да натоваря животните, като дисциплиниран фермер, трябваше да осигуря пътен лист на животните за транспортирането им. От известно време, пътните листи при нас се издават от общинските лекари, а не от практикуващите, които, ако не са във фермата, поне знаят какво се случва в района. Явно и те са настъпили някъде котарака, и са в немилост. Отивам в общинската ветеринарна служба и се оказва, че от един месец официалният лекар е напуснал и няма кой да издаде пътния лист.
Купувач има, лист няма. Хайде на рейсчето и до областния център. От там, със следващото рейсче до Областната ветеринарна служба. Отивам там, давам заявката за пътния лист и отново чакане. Трябвало да се провери нещо. След известно време ме извикаха, прегледаха ми животното, дадоха ми пътния лист, дадоха ми лентичката за запечатване и накрая, както му е реда ми взеха и такса. От цялата работа хубавото беше, че таксата си беше законна, публикувана в ДВ, щото моя ветеринар четеше ценника на тавана – погледне горе и пише таксата.
След това, с безценната хартийка с найлоново въженце, на двата рейса и на фермата. Прибрах се , натоварих животните /само на вас ще кажа, едното го подмених, защото едно друго беше зазляло/, закарах ги на кланицата, минах през, касата, хапнах супичка и отново в къщи.
Седнахме с жената на масата, направихме една сметка и се получи по 1.20 от нашите пари на кг. живо тегло. Е няма лошо, нека и гражданите да си хапнат евтино говеждо месо.

Приказка втора: Ако приемем, че първата приказка е ПАРОДИЯ, то втората си е направо ТРАГЕДИЯ.
Прочел човека в сайта Говедовъд.ею статията

Основни изисквания за успешно млекопроизводство

„Разработване на краткосрочни и дългосрочни бизнес стратегии, подплатени с планиране и бюджет“.

…“Реших и аз да тръгна по този път, край на сметките във въздуха и сънищата пълни с море от евро. За съжаление, като повечето от нас, не съм прочел докрая статията, а то имало и степен на риска. Това го изтървах, доверих се на приказките по радиото и сега ще ям махалото, всъщност вече почнах и да го усещам. Реших да сложа ред в стопанството си. Да се регистрирам по прословутия чл.137 и участвам в мярката за Хуманно отношение. Пасищата уж добре, но и за там средства, площадка за торта трябваше да направя и още куп неща, и всяко едно от тях с четири цифри, като отидеш в магазина. Участвам по всички мерки и схеми, където е възможно, няма как, изучихме ги тези мерки. Тази година участвам и в мярка Агроекология-контрол на почвената ерозия. И аз, вече модерен животновъд с план и бюджет реших да използвам възможността да изтегля кредит обвързан със субсидиите. Няма как, трябват пари за да отговарям на изискванията.
В банката ясно – посрещат те усмихнати, къпят те от всякъде, за Нова година сигурно ще ми изпратят поздравителна картичка. Получих кредита, сроковете съгласно първоначално обявените срокове за изплащане на субсидиите /разбира се, не официално, датите, които съм чул по радиото и в кръчмата/. Да , ама не. Забавиха плащането по екологията, макар, че всеки месец по няколко пъти се изказва някой,че идват. И в централното управление се обаждах и от там понеже знаят, че надеждата крепи човека, също ми казаха, че парите идват. Не става дума за кой знае какви пари, за няколко хиляди лева, ама дошли в точното време, си е голяма помощ.
Парите наистина не идват и тези засмени и любезни момичета от банката, без да им трепне окото ми сложиха наказателната лихва, към нея прибавиха и някаква наказателна такса от 300 лева, прибраха ми и дребните пари от помощта, взеха ми и тези за глава животно. Направих сметката , че съм изиграл едно безупречно упражнение – взел съм кредит, обвързан със субсидиите и сега субсидиите ще отидат за плащане на лихвите, а моя кяр е, че ползвам кредит без да давам мой пари за лихви. Те, онези другите, аз не ги смятам за мой, те само ми минават през сметката.
Пък и нали знаете, че човек докато не пипне и не види, трудно вярва. Всъщност това е моята история със субсидиите. Понахранихме банките, ама поне ще има откъде да вземаме кредите, пък и нали новогодишни картички ще получаваме.

Пародия – да се създаде комичен ефект, като повторите уникалните характеристики на героите, техните маниери, стил на речта, поведението. Този жанр е широко разпространена не само в театъра, но също така и в живото.

Трагедия – . жанр – с катастрофални резултати. Главният герой  по време изпълнение се бори, а на финала – умира. Повечето трагедии, са написани в стихотворна форма , те отразяват реалността .

Говедовъд.ею

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР