К….като кинжали – към нас

0

Започнахме да получаваме коментари относно публикувания Доклад до МЗХГ, относно развитието на говедовъдството. За да е ясно на всички наши читатели, за поред път ще обясним предназначението на този Доклад.

НСГБ със „Спешна програма за развитието на говедовъдството” – предложения към ръководството на МЗХГ

С този материал, искаме да повдигнем дебат за бъдещето на нашето говедовъдство. Това вече се направи на състоялия се на 01.11 т.г форум организиран от ИАИ. Разбира се, там всичко бе на високо ниво и изказванията бяха повече , като послания, докато детайлите, не бяха обсъждани. Но винаги след посланията и „казвам ти дъще, сещай се снахо“,  идват и детайлите.
В доклада няма конкретни предложения, има примери от действителния свят на модерното говедовъдство, които с малко усилия могат да бъдат внедрени и при нас.
И накрая, може би ви е направило впечатление и името на доклада –
„За развитие на Българското говедовъдство“,
което означава, че въпреки многото негативи, трябва да се върви напред и това ще става само, като истината се казва веднага и се чуват повече предложения и мнения от страна фермерите.
– НСГБ


Кинжали:Miroslav Simeonov – Програмата е добре написана, но отново най-значимите фактори в отглеждането на преживни животните, са поставени на последно място, а именно: хранене и работна ръка! Залагате на селекция и т.н., но какво ще се постегне ако храненето не е пълноценно. Цитирам това което е написано“ Що се отнася до увеличаване на продуктивността – това може да стане още утре, ако кравите се нахранят както трябва , а и дори и да ги нахраните (както е посочено в текста) те няма да вдигнат млякото си за има-няма 24 часа. Относно работния персонал трябва  да се вложи и някой лев в обучение на персонала .

Храненето на преживните животни се пренебрегва (поне това е мое мнение), а според мен на него трябва да се обърне най-голямо внимание. Не може да се прави селекция или каквато и да е програма, преди да се знае в действителност какъв е потенциала на животните, а това може да стане само с правилно и пълноценно хранене. Обикалял съм много ферми, както за едри така и за дребни преживни животни и какво ли не съм видял, но не мисля, че тук е мястото да споменавам имена и населени места! Нещата няма да се променят, докато нашите фермери не изкоренят от речника си думите „не може, няма как и т.н.“ Според мен всичко е въпрос на организация, а тя се прави от собственика. Ще ви дам един малък пример, Фермер „Х“ иска да увеличава броя на животните си (овце) и ги прави от 150 на 300 (защото за помещението му позволява толкова), но той не се замисля, че след 6 месеца тези животни няма да са 300, а с агнетата ще станат минимум 600, при което започва да не му достига не само хранителен фронт, а и фураж и накрая казва, имам голяма смъртност при агнетата или имам нисък средно дневен прираст, млечността на овцете е малка и т.н. Същото е и при фермерите отглеждащи едри преживни животни, март месец му свършва силажа и започва да храни с какви ли не боклуци, при което започват оплаквания от рода, ниска цена на млякото, малко са субсидиите и т.н. Преди да се направи каквато и да е програма, първо трябва да се обучат фермерите на някой основни правила, в противен случай всичко отива по дяволите! Има един процент фермери, които са на „ТИ“ с нещата, но един много голям процент, дори не знаят какво правят! Относно селекцията и развъдните програми, лично аз основно съм се занимавал с дребни преживни животни и спокойно бих казал, че имаме толкова хубави и високо продуктивни животни нашенски овце, на които гилдията ги е загърбила и това „лично мен“ ме боли. Друга проблем (например в овцевъдството), е  без системното кръстосване, което се води от фермерите. Чули, че Лакона има висока млечност и давай, затриваме всичко и започваме да кръстосваме с Лакон или Асаф или Хиос (както стана преди 10 години). За съжаление примерите са много, но мисля, мястото на  обсъжданият проблем трябва да е другаде .

Отговор: Найстина, г-н Симеонов е „уцелил” слабите точки на доклада.
За храненето не е писано много, защото това са вече детайлите, но  осигуряването на фуражите е изключително важен въпрос /без зърнените, поне засега/ и тук трябва да се подреди пъзела. В България в момента, поне при млечните породи имаме добър генетичен потенциал, който определено не може да се развие напълно, поради и грешки в храненето – организационни и лошо балансирани дажби.
Все пак, през последните десет години са внесени поне 40 000 бр животни по-добър клас от нашия. Освен това, годишно се продават най-малко 300 000 дози семенна течност, която се използва и не се хвърля, защото фермерите си я плащат. Ако се направи простата сметка за тези години, стадата ни трябва да са обновени напълно.
Въпреки това, млякото го няма. Това е и задачата – какво да се направи за да дойде млякото.
Относно знанията на фермерите – имаме вече много фермери, които са на изключително добро ниво по отношение процесите в говедовъдството, имаме и други, които трябва още да учат. По отношение на обслужващия персонал. Може би по този въпрос е необходима допълнителна дискусия и вие ни дадохте идеята да го поставим за обсъждане в най-скоро време.
За кръстосването – на двата полюса сме – при овцете го правят непрекъснато, където ефекта от това не е кой знае какъв, а при кравите където ефекта се измерва с много пари, не се прави по много причини. Въпрос на който също трябва да се даде отговор. Всички тези въпроси, не са по нашите възможности има си хора за това, на които им плащат и те са длъжни да внесат светлина в тунела.


Кинжал:Д-р Стефан Стефанов:- Последните 20 реда са самата истина! Селекционен контрол , а заплождането с бици – все едно да кажем дървено желязо! Тези асоциации, които го допускат са жалки шарлатани!

Отговор: Макар и кратък, д-р Стефанов е много точен. Навремето един известен писател написал осемнадесет страници писмо на един свой приятел и започнал така – „Нямах време да ти напиша по-кратко писмо, за да съм по-точен“…..

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР