НСГБ със „Спешна програма за развитието на говедовъдството” – предложения към ръководството на МЗХГ

13

Говедовъдството в страната е единственото въдство, което все още успява да произвежда достатъчно мляко и месо за изхранването на населението. Независимо от това, през последните години отбелязваме, както намаляване на продукцията, така също намаление на отглежданите крави от млечно направление. Произвежданото мляко по статистически данни, не е малко, но от него едва петдесет процента се преработва в предприятията, останалите количества са виртуално мляко и никой не знае, използва ли се за задоволяване необходимостта на семействата, сива икономика ли е, или въобще го няма.
Средната млечност от крава е обидно ниска, малко над 3700 кг с това „постижение”, сме малко пред Румъния и значително по-назад от другите Европейски страни и далече, далече след водещите. Ако не се предприемат спешни мерки за съхранението на млечните говедовъдни ферми, а това важи и за прохождащите месодайни такива, независимо от сега действащите добри изкупни цени на млякото, нашето говедовъдство е обречено на голяма редукция – разбирайте липса на суровина, както за преработвателите, така и за изхранване на населението.
Имайки в предвид казаното, според НСГБ е необходимо по тези въпроси, веднага да се проведе дебат и започне работа по изготвянето на стратегия. Не дългогодишна, а такава, която трябва да действа веднага. Ако името стратегия притеснява някой, то може да бъде и сменено със името

„Спешна програма за развитието на говедовъдството”

В тази връзка предлагаме следното:
На първо място, трябва да се направи анализ на ситуацията, във всичките и аспекти. Нека науката да остави за малко фундаменталните си изследвания /които не ги подценяваме/ и се заеме с бързо заснемане на ситуацията.
В крайна сметка, трябва да ни се каже какъв е модула – отглеждани животни в една ферма и съответната продуктивност, за да може фермерите да изхранват семействата си и да живеят много добре.
Оценка на състоянието на фермите. Защо няма мляко. Причините за това. Те са много и трябва всяка една да се анализира. Това е храненето, репродукцията, селекцията, ветеринарното обслужване, бюрокрацията, субсидиите, оптималния отглеждан брой и всичко друго, включено в производството на мляко.
Разбира се, трябва най-после да се знае себестойността на млякото.
Анализ на дейността на млекопреработвателите и месопреработвателите.
Анализ на работата в третия партньор, участващ в млечната промишленост – търговците, които винаги са в сянка.
Идва и въпроса, как ще се увеличи млякото от овцете, козите и биволите /като участници в тази промишленост/. Никой вече не вярва на приказките, че нашето е най-хубаво и качествено. Легендата за бабиното сиренце и мляко, само от трева, е вече в историята.
Разбира се, че бутикови продукти ще има, но те ще са на боб зърно и само за определена категория от обществото.
Промяна трябва да има и в селекцията. Досега е водена основно за повишаване млеконадоя, и на втори план – останалите показатели. Хубави млечни продукти стават от протеин и мазнини, а хората вече включват в играта и лактозата.
Към нашето експозе, по отношение вземане бързи мерки в сектора говедовъдство, за излизане от кризата /де факто такава още има, прилагаме и нашите виждания по някои от тези въпрос.

Ситуация в България в момента

Фермерите в България имаха достатъчно време (10 години в ЕС + годините със САПАРД), да решат проблемите с високата себестойност (ниската производителност), ниското качество на млякото, ниската средна продуктивност (селекцията и храненето). Оставяме без коментар факта, че за толкова много време, повечето български фермери не пожелаха да се научат как да хранят и доят правилно, да не говорим за критичната ситуация с възпороизводството и ремонта на стадата.

Получаването на субсидии и помощи в сегашния им вид, има отрицателен ефект и не помага за излизане от тази тежка ситуация. Факт е, че даването на пари без конкретни задължения, поети от фермерите, не работи в България. Затова субсидиите трябва да се използват, като принудителен инструмент, за направление на процесите в правилната посока.

Трансформирането на субсидиите, от плащане на глава, към плащане на реално реализирана качествена продукция е най-доброто, което може да се направи в момента, при спазването на някои допълнителни условия

Лицензиране на млечните ферми от БАБХ

В Закона за ветеринаромедицинската дейност и правилника за неговото прилагане, има ясно определени санитарно-хигиенни условия и критерии, на които фермите трябва да отговарят, за да могат да произвеждат хранителен продукт. На всички ферми, които не отговарят на условията, субсидиите трябва да се спрат веднага, да им се даде преходен период от една година, след което да се закриват, ако все още не са изпълнили условията. По този начин ще отпаднат всички, които работят при “средновековни” условия и ще останат повече средства за субсидии и помощи за фермите, които искат да се развиват и да вървят напред.

Ограничаване на минималния брой животни

Ограничаване на минималния брой животни (млекодайни крави), при които една ферма ще може да се класира за субсидии. Не е нормално 5, 15 или даже 25 крави да се смятат за ферма. Минималния размер на ферма за производство на мляко, трябва да е икономически обоснован.
В България, минималният размер на ферма, която може да съществува самостоятелно, като стопански обект, вероятно е 30 дойни крави. Такова предприятие може да има нормална икономическа ефективност и финансова възможност, за развитие и модернизация. По този начин ще се стимулира и нарастване на средния брой животни във фермите, и повечето стопанства с 15-20 крави много бързо ще се постараят да достигнат минималния брой от 30 крави, за да се класират за субсидии.
Ферма от 30 до 60 крави, би трябвало да е семеен бизнес и да се обслужва от двама души, както това е в страните с развито млечно говедовъдство. Наемна работна ръка, се ползва през кампанията за заготовка на фуражите и за смяна през почивните дни. Даже при себестойност на млякото, равна на изкупната цена, доходът на един зает под формата на работна заплата, плюс осигуровки е над 1 000 лв на месец.
Субсидиите и помощите под всякаква форма са в допълнение на тези доходи и могат наистина да бъдат използвани за модернизация на фермата, подобряване на генетиката, оптимизиране на храненето и т.н.

Здравословно състояние

Заразни заболявания – като Син Език и Нодуларен Дерматит, са значителен проблем, който няма да изчезне в обозримо бъдеще, поради настъпилите глобални климатични промени и за тези две заболявания вече има програма за задължителна ваксинация.
Има две други заболявания, широко разпространени в България, с голям негативен икономически ефект, за които би трябвало да има ваксинация. В момента повече от половината ферми не ваксинират за Инфекциозен Ринотрахеит и Вирусна Диария. Ваксинацията за тези две заболявания може да се използва като условие за получаване на субсидии и помощи. В противен случай се субсидират хронично болни крави с ниска (или даже отрицателна) икономическа ефективност.
Голям проблем е и Паратуберкулозата, която също е широко разпространена, и в субклинична форма намалява продуктивността с 20-25%. Създаването на доброволна национална програма за борба с Паратуберкулозата е наложително и нейното изпълнение от фермите (тестиране на стадото и отделяне на положително реагиралите животни) също може да се обвърже със субсидиите.

Селекционен контрол

Каква е целта на селекционния контрол в България през 21 век?
Увеличаването на броя на животните под селекционен контрол, като самоцел няма да доведе автоматично до положителна промяна.
Първата и най-важна цел на селекционния контрол е производството на бици за изкуствено осеменяване и крави бикопроизводителки. Необходимо ли е това в България? За минимално ефективното функциониране на една съвременна станция по изкуствено осеменяване (без средства от бюджета) е необходимо производство и реализация на минимум 300 хиляди дози сперма годишно (оптимално 2-3 милиона дози). Освен това за производството на бици е необходима популация под селекционен контрол от минимум 150 хиляди животни (от една порода). Всички те, трябва да са на изкуствено осеменяване и оценени по международно приетите показатели.
Ясно е, че в България това никога няма да стане.
Най-големите световни генетични компании са представени в България вече 12 години. Ефектът от това за сега е минимален, въпреки достъпът до най-добрата генетика в света.
При генерационен интервал 3 години, това време се равнява на 4 поколения. Даже започвайки с някаква неизвестна порода, необходими са само 3 поколения за достигане на чистопороден статус на животните с 87.5% кръвност, от подобряващата порода.
Проблемът е в липсата на съвременен действащ модел за селекция в говедовъдството.
Развъдните асоциации в сегашния им вид, са паразитни организации, които имитират дейност с единствената цел, усвояване на средства. Субсидиите към тях трябва да спрат.
Асоциациите трябва да са на самоиздръжка от дейности, полезни за техните членове. Нека фермерите сами да решават, дали имат икономическа полза от дейността на тези организации, а не да членуват в тях само заради субсидиите.
В момента се финансира остаряла и неработеща система за селекция, без реални резултати и икономически ефект. Отмяна на преките субсидии за чистопородните животни под селекционен контрол, най-после ще даде път и в България на междупородното кръстосване в говедовъдството, практика, която намира все по-широко разпространение в развитите страни. Млекодайните крави кръстоски в САЩ са над 2 милиона, а в месодайното говедовъдство отдавна има установени пирамидални структури, както в свиневъдството с нуклеуси, репродуктори и промишлени стада, при използване на 3 и 4 породно кръстосване. В Европа тази практика също навлиза бързо. Coopex Montbeliarde (Франция) заедно с Viking Genetics (Дания, Швеция, Финландия) създадоха наскоро нова компания Procross, която ще се занимава изключително с разпространяване на трипородния модел на кръстосване в млечното говедовъдство.
В края на краищата, не е важно, дали кравата е чистопородна, а дали е безпроблемна и високопродуктивна.
В момента в България има 7 асоциации по млекодайно и 2 по месодайно говедовъдство. През последните 10 години, тенденцията в страните с развито говедовъдство е точно обратната – сливане на породни асоциации за повишаване на ефективността на работа и икономия на средства.
Следвайки световната тенденция, в България би трябвало да има само две говедовъдни асоциации – една за млекодайно и една за месодайно говедовъдство. Те биха могли да имат даже обща администрация с цел икономия на средства и централизирана база данни за разпределяне на субсидиите.

Контрол на продуктивните качества, лаборатории за анализ на млякото.

Това са пари, време и усилия хвърлени на вятъра, тъй като реално никой не работи с получените данни. Даже и да се обработват, те в някаква съществуваща в момента национална информационна система, с каква цел се прави това? Какви са резултатите? По какви международни стандарти се обработват данните и какви индекси получават животните?
България дори не е член на Interbull.
В повечето средни и големи ферми вече има компютърни програми, които дават достатъчно добра представа за индивидуалната продуктивност на кравите. Отказа от селекционен контрол в сегашния му вид, ще освободи достатъчно средства за геномна оценка на по-добрата част от популацията. Субсидии за чистопородни животни трябва да се дават само при условие, че тези животни са с геномна оценка и международно признат развъден индекс.

ДНК лабораториите

ДНК лаборатория едва ли ще може да се използва за нещо друго, освен за доказване на произход. Доказването на чистопородност в говедовъдството е необходимо само при наличие на бикопроизводство.
Геномната оценка се състои от две части: ДНК генотипиране и сравняване на резултатите с базата данни за определяне на развъдната стойност на животните (индекси). Генотипирането може да става в България и ако има кой да го прави, ще бъде по-евтино и по-бързо. Резултатите се изпращат по електронен път за обработка в съответната странa, от която искаме да получим индекс. За сега най-голямата база данни и оценка с най-голяма надеждност (до 80%) е в САЩ. При достатъчен брой животни, може да се договори цена за обработка на данните, не по-висока от $20 на животно, която включва освен развъдната стойност с пълен TPI индекс и изследване за повечето известни рецесивни гени с икономическо значение. Геномната оценка навлиза все по-широко и в месодайното говедовъдство.

Изкуствено осеменяване

Осигуряване на семенна течност, за сметка на държавата, може да доведе до положителен ефект, но към такава мярка, трябва да се подходи много внимателно, за да не създаде тя повече проблеми отколкото ползи. Субсидии трябва да се дават, само за сексирана сперма, тъй като това ще позволи, бързата подмяна на проблемната част от популацията с нова съвременна генетика.
Държавата би мога да компенсира част (например 20 лв на доза), от цената на спермата за първите две дози за всяко животно. Това ще гарантира и използването на отлична генетика, тъй като секисираната сперма се предлага само от елитни бици. Използването на сексирана сперма ще намали рязко и броя на мъжките телета, за които и без това няма пазар. Съвременната сексирана сперма е с чистота 95% (женски телета), а при 4 милиона сперматозоида, концентрация в доза (New SexedUltra) резултатите от осеменяването (оплождането) и при юниците и при кравите са равни, а в някои случаи и по-добри от тези на конвенционалната сперма.
Като допълнителен ефект от използването на сексирана сперма е увеличаването на млечната продуктивност с около 500 литра за първите две лактации, ако кравата и двата пъти се е отелила с женско теле. Освен това, кравите раждащи женски телета, имат средно 12 дни по-къс сервиз период (поради леките раждания) от тези с мъжки телета. Препоръчително е използването на геномно оценени млади бици, поради значително по-ниската цена и генетика, която е с едно-две поколения напред. В момента между 60% и 80% от спермата, предлагана от водещите световни компании по изкуствено осеменяване е от геномно оценени млади бици.
Трябва да се въведе и минимална граница за някои показатели, които са важни от селекционна гледна точка в България (например общ тип, индекс на вимето, индекс на краката и копитата, продължителност на продуктивния живот и т.н.) Поради ниската средна млечност в България, за сега показателя млечна продуктивност при избора на бици не е от съществено значение. Всеки чистопороден холщайнски бик гарантира поне 12 тона мляко за лактация. Доказателство за това са най-добрите ферми в САЩ и Канада, със средна млечност 15-16 хиляди литра за лактация. В България сме твърде далече, даже от половината на тази продуктивност.
Какъв е смисълът да се трупа генетичен потенциал, който не се използва? Чрез масираното използване на сексирана сперма ще се осъществи цялостен ремонт на стадата с нова генетика, само за едно поколение.
На следващия етап от програмата със сексирана сперма, може да се осеменяват само юниците, при съотношение в стадото 40:100 (юници:крави), което е достатъчно за 25-30% годишен ремонт на стадото. Останалата част от животните се осеменяват със сперма от Ангус (леки отелвания, черен цвят на телетата кръстоски за лесно разпознаване, подобрено качество и количество на месото). Освен това хибридния ефект при използване на сперма от месодайни бици влияе и за по-добра преживяемост на ембрионите, като увеличава заплодяемостта с 5-7%. Повечето от тези кръстоски подлежат на угояване за производство на месо, по-качествено от това на млекодайните породи. Една част от женските телета F1 могат да се запазят за разплод при продължаващо кръстосване с Ангус или друга месодайна порода.
Това ще спомогне и за по-бързото създаване на съвременно месодайно говедовъдство в България.

Фуражи

Що се отнася до увеличаване на продуктивността – това може да стане още утре, ако кравите се нахранят както трябва – количествено и качествено. Не е въпрос само на генетика. Даже черно-шарената порода дава 6-7 хиляди литра на лактация при добро хранене. Проблемът не е само в качеството, но и в количеството на фуражите.
За високопродуктивни крави (9-10 хиляди литра мляко на година) заедно с юниците за ремонт, са необходими 2 хектара орница на крава за производство на всички необходими фуражи (силаж, сенаж, сено, зърно). При положение, че зърното се купува, все пак са необходими 1.5 хектара на крава. Проблемът с комасацията на земята е известен, но той постепенно се решава, макар бавно и мъчително.
Идеята за безплатни тестове на фуражите е добра, но тези тестове трябва и да са обвързани със субсидиите.

Кадрите във фермите.

Квалификация на кадрите. Трябва да се започне най-напред с написването на съвременни учебници. Ако няма кой да ги напише, просто да се преведат учебниците от водещи американски университети. Една от важните теми, която все още не се преподава в България, е развитието на генетичния потенциал (епигенетика). Липсата на знания в тази област, води до неефективно използване на световните генетични ресурси, достъпни в България чрез импортна юници и сперма.
Учебниците трябва да са с практическа насоченост, без излишно усложняване на материала, даващи базисни знания по основните теми.
Който има желание да знае повече – в интернет има материали на всякакво ниво. Финансирането за различни курсове в България, може да става централизирано чрез НСГБ, по предварително одобрен годишен план с различни теми, предлагани най-малко веднъж месечно.
Издаването на учебни материали с практическа насоченост във вид на брошури и поддържането на интернет страница с подходяща информация, също трябва да стане част от дейността на НСГБ с финансиране от МЗХ.

Изготвил: Национален съюз на говедовъдите в България

С любезното съдействие на
– международен експерт по говедовъдство Тодор Арбов

Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на www.Говедовъд.ею,, посочване на източника и добавяне на линк към www.Говедовъд.ею. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

 

 

13 КОМЕНТАРИ

  1. Нещо не сте в час! Престъпно, умишлено сривате млечното говедовъдство!

  2. По същата логика и месодайна ферма от 5 бр. крави или юници не би трябвало да бъде субсидирана . Но драги специалисти , нека спрем да делим по отношение на подпомагане кравите на млечни и месодайни! Нима делим овцете, козите, биволите по направления!? За субсидийте за селекцинния контрол сте напълно прави- пари хвърлени в тора!

  3. Програмата е добре написана, но отново най-значимите фактори в отглеждането на преживни животните, са поставени на последно място, а именно: хранене и работна ръка! Залагате на селекция и т.н., но какво ще се постегне ако храненето не е пълноценно. Цитирам това което е написано“ Що се отнася до увеличаване на продуктивността – това може да стане още утре, ако кравите се нахранят както трябва – количествено и качествено“ дори и този цитат е написан неграмотно, а и дори и да ги нахраните (както е посочено в текста) те няма да вдигнат млекото си за има-няма 24 часа. Относно работния персонал, кажете на Фермерите да не карат коли за по 50-60 хил. лева, а да вложат и някой лев в обучение на персонала си. Но тука и два и другият проблем, как да ги обучат, като самите те не са обучени!

    • с удоволствие ще публикуваме всяко едно предложение от вас- независимо дали е написано грамотно или неграмтно. дори при неграмотноста се ражда истината. Ясно е, че ходите малко по фермите. Голяма част от нашите фермери карат коли за повече от 50 000лева, защото и затова работят, но голяма част от тях знаят страшно много за говедовъдството. Не ги подценяваите. Може би сте прав за персонала, но така е в повечето страни. Това обаче не означава премирение, а да се търси изход. Чакаме ваш материал по проблема за да публикуваме. И още нещо. Пак четете между редовете. Това не е програма. Това е доклад за размисъл от всички участващи в промишленоста -мляко и ако решат да направят нещо., ако не оставаме си по старому..

      • Г-н Михайлов, това което съм написал по-горе не искам да звучи като заяждане, но това са фактите. Храненето на преживните животни се пренебрегва (поне това е мое мнение), а според мен на него трябва да се обърне най-голямо внимание. Не може да се прави селекция или каквато и да е програма, преди да се знае в действителност какъв е потенциала на животните, а това може да стане само с правилно и пълноценно хранене. Обикалял съм много ферми, както за едри така и за дребни преживни животни и какво ли не съм видял, но не мисля, че тук е мястото да споменавам имена и населени места! Нещата няма да се променят, докато нашите фермери не изкоренят от речника си думите „не може, няма как и т.н.“ Според мен всичко е въпрос на организация, а тя се прави от собственика. Ще ви дам един малък пример, Фермер „Х“ иска да увеличава броя на животните си (овце) и ги прави от 150 на 300 (защото за помещението му позволява толкова), но той не се замисля, че след 6 месеца тези животни няма да са 300, а с агнетата ще станат минимум 600, пи което започва да не му достига не само хранителен фронт, а и фураж и накрая казва, имам голяма смъртност при агнетата или имам нисък средно дневен прираст, млечността на овцете е малка и т.н. Същото е и при фермерите отглеждащи едри преживни животни, март месец му свършва силажа и започва да храни с какви ли не боклуци, при което започват оплаквания от рода, ниска цена на млякото, малко са субсидиите и т.н. Преди да се направи каквато и да е програма, първо трябва да се обучат фермерите на някой основни правила, в противен случай всичко всичко отива по дяволите! Има един процент фермери, които са на „ТИ“ с нещата, но един много голям процент, дори не знаят какво правят! Относно селекцията и развъдните програми, лично аз основно съм се занимавал с дребни преживни животни и спокойно бих казал, че имам толкова хубави и високо продуктивни животни нашенски овце, на които гилдията ги е загърбила и това „лично мен“ ме боли. Друга проблем (например в овцевъдството), е че безситеменото кръстосване, което се води от фермерите. Чули, че Лакона има висока млечност и давай, затриваме всичко и започваме да кръстосваме с Лакон или Асаф или Хиос (както стана преди 10 години). За съжаление примерите са много, но както Ви писах и по-горе, не мисля че е тука мястото да се обсъждат.

  4. Браво на авторите дето са го написали ,виждам ,че все повече се приближават до моето мнение .До този момент само аз го говоех и пишех и за това никой не ме публикува и допуска до контрлираните от соросоидите сайтове и издания с аграрна насоченост.Няма как да си го вършил до сега г-н Арбов едно нещо каквото е наречено СЕЛЕКЦИЯ И ЖИВОТНО ПОД СЕЛЕКЦИОНЕН КОНТРОЛ и сега да го отричаш.Аз го написах най-малко в 50 публикации ,че разлачането на някакви млечни проби не селекция,но Мишо Михайлов не е съгласен. Вие сте създадени точно от една измислена РА се обявихте ,че сте НЗГБ.Селекцията има за цел да повиши продуктивнотта от животните използвайки различни развъдни схеми и има своето натурално измерение.За съжаление нито една РА организаци не публикува данни за продуктивност.Всички обаче отчитаме спад в производството на мляко ,което показва ,че нищо не се върши и ,че този модел В.НИКОЛОВ на ТАВАННА СЕЛЕКЦИЯ И ИЗМИСЛЕНИ ПОРОДИ И РА – НЕ РАБОТИ.Той не само ,че не ефективен той е демотивиращ и работи срещу развитието на животновъдният бранш ,тй просто демотивира хората и ги онищожава.В продължение на 20 години покривате изисквания на ЕС и ликвидирахте над 500 000 дребни производители .Сега говорите за ефективност,едри ферми и някакви други ваши глупости ,както и за американско фермерство.До 1989 година сектора беше доста добе структориран и се развиваше в 4 стопански структори ДЪРЩЖАВНО ПРОИЗВОДСТВО,КООПЕРАТИВНО,ЧАСТНО-дребно ,и ВЕДОМСТВЕНО.Тези структори бяха равнопостовени и подпомагани от държавта.В кооперативното производство бяха построени нови кравекомплекси и беше въведана вътрешноотраслева специализация за да има по висока производителностност.Тези кравекомплекси са промишлени предприятия където хората работеха на 5 днвна работна седмица и по 8 часа.Във всяка ферма или комплекс имаше зооинженер и вет.лекар, които да управляват производтвеният процес и да гарантират качеството на произвежданата продукция.В личният сектор където с отглаждаха по няколко крави процеса също се контролираше след като преминахме на т.н. регионално планиране.Държавата изгради изкупвателни пунктове на мляко и пое лечението и осеменяванетона кравите, като подпомагаше производителит с фураж на супер ниски цени.Това нещо психодесните идиоти го развалиха и ликвидираха като изклаха и раздадоха животните на хората.Никой не помисли ,че тези хора са нподготвени и ,че рано или късно ще фалират.Никой не пожела да създаде новият тип стопански субект които да има прилични доходи . Нагласите и очакванията на бяха точно такива.Някой трябваше да направи новият модел на производство и да го налага. Бита и даденостите на нашите хора са точно такива ,защото живеем в села и НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕМ ФЕРМЕРИ ОТ АМЕРИКАНСКИ ТИП.Това показват и даннте които имаме за отрасъла.Селата се топят и изчезват,защото селяните нямат поминък и напускат страната и отиват в чужбина.Ако искаме да променим нещата трябва да започнем от СЪЗДАВАНЕТО НА ГИЛДИЯ НА ЗООИНЖЕНЕРИТЕ.Сега животновъдството се управлява от дилетанти ,лаици и простаци които си нямат хал хабер от производтво.“Експертите“ които се явяват по различни форуми са предимно икономисти и представители на соросоидни организации финасирани от Америка за България.Сега това което го пишете г-н Арбов преследва същата цел.Това ,че сте били в Канада и САЩ не ви прави голям експерт по производствените проблеми.Ние сме се развивали в продължение на 45 години и имаме няакво ниво, и него трябва да го приемем и развиваме . Надявам се да сте го разбрали но все още не сте го проумели след като продължавата да ни говорите за амариканска фермерство. Явно вие трябва по някакъв начин да си заработите парите инвестирани във вашето обучение в САЩ но ние сме длъжни като българи да си опазим поминака и селата, и за това ще ви се противопоставим доста решително на намеренията ви да овладеете сектора и да налагате АМЕРИКАНСКОТО ФЕРМЕРСТВО.ПРОМЯНАТА ТРЯБВА ДА СЕ НАРИЧА СМЯНА НА МОДЕЛА И ВРЪЩАНЕТО НА МОДЕЛА ХИНКОВСКИ.

  5. Имам 3 въпроса. 1. Вкоя страна прекъснаха контрола на млечната продуктивност? 2. Къде има геномни оценки и на какво? Нещо бъркате понятията пък да не говорим за 80% достоверност на какво точно? за каква оценка става въпрос? на млечността ли? На какво?

  6. Програмата е добре написана, но отново най-значимите фактори в отглеждането на преживни животните, са поставени на последно място, а именно: хранене и работна ръка! Залагате на селекция и т.н., но какво ще се постегне ако храненето не е пълноценно. Цитирам това което е написано“ Що се отнася до увеличаване на продуктивността – това може да стане още утре, ако кравите се нахранят както трябва , а и дори и да ги нахраните (както е посочено в текста) те няма да вдигнат млякото си за има-няма 24 часа. Относно работния персонал трябва да се вложи и някой лев в обучение на персонала .
    Храненето на преживните животни се пренебрегва (поне това е мое мнение), а според мен на него трябва да се обърне най-голямо внимание. Не може да се прави селекция или каквато и да е програма, преди да се знае в действителност какъв е потенциала на животните, а това може да стане само с правилно и пълноценно хранене. Обикалял съм много ферми, както за едри така и за дребни преживни животни и какво ли не съм видял, но не мисля, че тук е мястото да споменавам имена и населени места! Нещата няма да се променят, докато нашите фермери не изкоренят от речника си думите „не може, няма как и т.н.“ Според мен всичко е въпрос на организация, а тя се прави от собственика. Ще ви дам един малък пример, Фермер „Х“ иска да увеличава броя на животните си (овце) и ги прави от 150 на 300 (защото за помещението му позволява толкова), но той не се замисля, че след 6 месеца тези животни няма да са 300, а с агнетата ще станат минимум 600, при което започва да не му достига не само хранителен фронт, а и фураж и накрая казва, имам голяма смъртност при агнетата или имам нисък средно дневен прираст, млечността на овцете е малка и т.н. Същото е и при фермерите отглеждащи едри преживни животни, март месец му свършва силажа и започва да храни с какви ли не боклуци, при което започват оплаквания от рода, ниска цена на млякото, малко са субсидиите и т.н. Преди да се направи каквато и да е програма, първо трябва да се обучат фермерите на някой основни правила, в противен случай всичко отива по дяволите! Има един процент фермери, които са на „ТИ“ с нещата, но един много голям процент, дори не знаят какво правят! Относно селекцията и развъдните програми, лично аз основно съм се занимавал с дребни преживни животни и спокойно бих казал, че имаме толкова хубави и високо продуктивни животни нашенски овце, на които гилдията ги е загърбила и това „лично мен“ ме боли. Друга проблем (например в овцевъдството), е без системното кръстосване, което се води от фермерите. Чули, че Лакона има висока млечност и давай, затриваме всичко и започваме да кръстосваме с Лакон или Асаф или Хиос (както стана преди 10 години). За съжаление примерите са много, но мисля, мястото на обсъжданият проблем трябва да е другаде .

  7. Спешна програма не само за говедовъдството,а за животновъдството
    изобщ и най-важното написаното да не
    Остане на книга.

ОСТАВИ КОМЕНТАР