Антибиотиците – и европейците могат да грешат

0

Във връзка с доклада на европейските емисари, относно голямата употреба на антибиотици и „тъпченето“ с такива животните в България, може спокойно да се направят два извода:
– или някой от прехвалените експерти не си е свършил работата, както трябва, или да има атака срещу нашето производство от животински суровини, което не е кой знае какво като количество, но все пак в момента всички ниши са заети и всяка нова е добре дошла за конкуренцията.
Господин Иванов- член на УС на НСГБ, председател на КСЖ на Бургаска област и фермер отглеждащ над 300 крави в свое участие в Националното радио категорично се противопостави на това твърдение, като каза, че –
„Това е удар под масата за говедовъдите в страната. Първо, на всеки 15 дена ние даваме проби за самоконтрол в неутрална лаборатория и резултатите се получават от Областните дирекции на БАБХ. Как мислите, ако имаше нещо такова, ние в група отговарящи ли щяхме да сме. Второ, всяка мандра също ни взема проби при всяко вдигане на млякото. Как мислите, дори и при сегашния недостиг на мляко, коя мандра ще работи с такова мляко.
Трето, антибиотиците не са евтини лекарства, смятате ли, че ще ги влагаме във фуражите с които изхранваме животните. Ние с пряко сили купуваме добавки за високомлечните крави, а те казват , че ги използваме редовно. Бях в САЩ, там при обиколките по фермите ни казаха, че използват антибиотици при храненето и нищо повече- как се дава, по колко, през какъв период от време никои не разбра. Освен това, при редовните проверки, които ни правят /друг е въпроса, че вече ни е писнало от проверки/, през последните годин,и се отделя много внимание на фуражите за изхранване -че протоколи, дневници за изхранване, сертификати, изследвания, етикети и съдържание.
В нашата ферма, антибиотик се използва само по предписание на ветеринарния лекар и с негова интервенция. При лечението на маститите сме безкомпромисни и се изпълняват на сто % предписанията. Така е и при моите колеги в нашия район. Ние и като хора разсъждаваме така, че е пълен абсурд да рискуваме здравето на нашия народ, за да вземем някои лев повече“.
Публикуваме и писмото на БАБХ по проблема „антибиотик“. Защото антибиотика има две страни-добра и лоша.

Във връзка с изнесената в някои медии информация за прекомерната употреба на антибиотици БАБХ съобщава следното:

България участва в проекта „Европейско наблюдение на консумацията на ветеринарни антимикробни продукти“ /ESVAC/ на ЕС от 2011 г. Целта на този проект е, чрез събиране и анализиране на данни за продажбите на антимикробни ветеринарно медицински препарати (ВМП) в отделните държави, да се даде научна основа при стратегическото и оперативно планиране на мерките за ограничаване на микробната резистентност.

Ежегодните доклади на ESVAC не дават информация за реално употребените антимикробни ВМП при отделните видове и категории животни, а на база на данните за общите обеми в дадена страна и чрез прилагане на математически модел да се представи информация за количествата антимикробни субстанции, с които потенциално може да бъдат третирани всички животни. За целта се използва величината PCU /population correction factor/, която е техническо средство за измерване и не е равнозначно на килограм.

На станица 78 от цитирания доклад, в данните за продажбите, подадени от България, изрично е посочено, че същите се предоставят от търговците на едро с ВМП доброволно и трябва да се интерпретират внимателно. Посочено е, че данните за 2014 г. за България са непълни, което не позволява коректен анализ на тенденциите. В тази връзка е некоректна интерпретацията за “скок” в употребата на антимикробни средства при животните в България, като се сравняват механично данните за 2015г. /121,89 mg/PCU/ и данните за 2014г. /82,93 mg/PCU/.

Твърдението, че фермерите “тъпчат” животните с лекарства “за всеки случай” е невярно поради следното:

От 01.01.2006 г. в България е в сила забрана за използването на антибиотиците като растежни стимулатори и се спазва законовата разпоредба за нулева торерантност за съдържание на антибиотици в конвенционалните фуражи. За да бъде произведен един медикаментозен фураж, за същия трябва да има издадена рецепта от ветеринарен лекар.

От показанията за употреба в кратките характеристики, етикети и листовки на лицензираните за употреба антимикробни ВМП е отпаднала възможността за прилагането им с цел профилактично третиране.

Отпускането на антимикробни ВМП става само срещу рецепта издадена от регистриран ветеринарен лекар в която е посочен максималният брой ВМП, които могат да бъдат закупени, дозата и продължителността на приложението им.

Регистрираните ветеринарни лекари са длъжни при провеждане на лечебни или профилктични мероприятия да вписват в дневник на животновъдния обект датата, наименованието и карентния срок на прилаганите ВМП, както и да уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВМП и за здравните последици при неспазването им.

Чрез процедурите за лицензиране за употреба на ВМП, системата за фармакологична бдителност и контрола върху производството,търговията и употребата на ВМП се търси баланс между наличието на ефикасни антимкиробни продукти и борбата с резистентността.

Ежегодно БАБХ изготвя и изпълнява Инспекционна програма за официален контрол на ВМП. Целта на тази програма е контрол на прилагането и спазването на разпоредбите на ЗВД, свързани с производството, търговията на едро и дребно, внасянето и употребата на ВМП.

Българската агенция по безопасност на храните има разработен план за борба с антимикробната резистентност, основан на принципите на Европейския план за борба с антимикробната резистентност, базиран на подхода „Едно здраве“.

В структурата на БАБХ е Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност, определена със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите, в която се изследват изолати на коменсални Escherichia coli, Escherichia coli с доказана ESBL и карбапенемазна резистентност и изолати от Salmonella spp. и Campylobacter jejuni с цел мониторинг и докладването на антимикробната резистентност на зоонозни и коменсални бактерии.

Лицензирането за употреба, търговията, съхранението и прилагането на ВМП, в това число и антимикробни ВМП са регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност и са обект на постоянен контрол от БАБХ.

БАБХ има разработен план за борба с антимикробната резистентност, основан на принципите на Европейския план за борба с антимикробната резистентност и подхода „Едно здраве“.

Всяка година БАБХ изготвя Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда в храни и суровини от животински произход (НМПКО), която има за цел да контролира неправилна употреба на ВМП или неспазване на определените карентни срокове. „Карентен срок“ е необходимият интервал от време между последното прилагане на ВМП върху животни при нормални условия на употреба и клането им или получаването на хранителни продукти от тях, който гарантира, че в храните от животински произход не се съдържат остатъчни субстанции от ВМП в количества, превишаващи максимално допустимите стойности за активни субстанции, определени в Регламент (ЕС) № 37/2010. Програмата се изготвя съгласно разпоредбите на законодателството, одобрява се от Министъра на земеделието, храните и горите и се съгласува с Европейската комисия. В тази програма са включени изпитвания на различни видове суровини и храни от животински произход за антибактериални субстанции (антибиотици, сулфонамиди и кинолони).

По този показател за 2015, 2016 и до края на месец септември 2017 година са извършени следните изпитвания за остатъци от антибактериални субстанции (изследвано е месо от едри преживни животни, от свине, от дребни преживни животни, от коне, месо от домашни птици, от зайци. Изследвано е също мляко, яйца, мед и аквакултури):

През 2015 година са изпитани общо 532 проби. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол. По случая е проведено разследване и са предприети съответните административни мерки.

През 2016 година са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, показали наличие на тетрациклин. По всички случаи са проведени разследвания и са предприети съответните административни мерки.

През 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за наличие на антибактериални субстанции. Не са констатирани несъответстващи проби за наличие на антибактериални субстанции в храни и суровини от животински произход.

Една от най-ефективните възможни мерки за ограничаване на разширяването на микробната резистентност е общо намаляване на употребата на антимикробни средства. Това се постига най-добре чрез мерки за предотвратяване възникването на инфекции (добри животновъдни практики, биологична сигурност, ваксинация и т.н.), целенасочена употреба на антимикробни продукти, чрез поставяне на точна диагноза, базирана на доказателства, насоки за подход при антибиотично лечение и прилагане на правилните схеми на лечение).

С цел насърчаване на подхода на разумна употреба на антимикробни средства във ветеринарната медицина, на интернет страницата на БАБХ са публикувани Насоките на ЕК за разумната употреба на антимикробни средства във ветеринарната медицина (2015/C 299/04),

На основание гореизложеното БАБХ счита, че взима всички законово установени мерки и предлаганите на пазара храни от животински произход са безопасни за консумация и не представляват риск за здравето на потребителите.БАБХ

ОСТАВИ КОМЕНТАР