Дебата за месото трябва да продължи

0

На 11.11.2017 г вестник „24 часа” излезе с обширен материал по отношение на месото. По коя поръчка беше написан не е най-важния въпрос. По-важното бе, че се видя жалката картинка на нашето месопроизводство, за което ни най-малко вината е само в сега управляващите.
Хубавото е, че се започна дебат и дано началото да е успешно. В материала направи впечатление едно от заглавията.

Държавата гарантира за качеството на месото, ако е легален търговец

Това означава, че имаме легални и нелегални търговци, от тук следва въпроса, как да ги разпознаваме един от друг. И ако ги има нелегалните търговци, кой ще гарантира качеството на месото. според българското законодателство, трябва да имаме само легални търговци. Интересно, много интересно и тук ли ще трябва да се правят доброволчески отряди за контролиране. Може би пък е грешка на автора.
За участие в дебата бе поканен и г-н Михаил Михайлов от НСГБ, който ни предостави и пълния текст на изказването си.

Михаил Михайлов

„За месодайно говедовъдство в България се говори не от сега. Почна се още по времето на АПК и продължи до днешни дни. Определено, все още се лутаме, какво да се прави. Успокоителното е обаче, че вече има ферми и то не с малък брой животни – в Бургаска, Ямболска, Хасковска и Старозагорска  област, които вече знаят, какво да правят и вървят добре. Бавно ще става подобряването на породния състав и съответно качеството на месото.
Една от причините е, че трудно може да се прилагат методите на изкуственото осеменяване и така губим много от ценните бици, които имат сперма и са на терена. Преди две седмици говорих с основателя на изложението в Клермон Феран, той ми каза, че дори при тях, във Франция под осеменяване са не повече от 25% от месодайните крави, при нас вероятно не са повече от 2%.
За сметка на това през последните години се внесоха няколко хиляди разплодни животни от месодайни породи – Ангус, Херефорд, Симентал, дори и Гауей от Румъния, Италия,Германия, Литва, Ирландия и др. Тези животни в момента дават облика на нашето национално стадо и ще помогнат много, най-вече чрез мъжките разплодници, да се подобрят стадата на тези, които нямат възможност да си внесат животни от чужбина. На хартия месодайните ни животни са стотина хиляди, но в тях влизат всякакви кръстоски и крави, които не се доят. Определено сме в началото на пътя. Условията ни колкото и да си ги хвалим, не са най-подходящи за отглеждане целогодишно тези животни на паша, например както е в Ирландия.
Освен това, пасищата ни не са от най-добрите, колкото и да ги почистваме, засяваме и проверяваме. Това означава и по-висока себестойност на продукцията.

 Имате ли данни за вноса и износа на говеда и говеждо месо за 2017 г.
Точни данни за това не мога да ви дам. Засега износ на живи говеда се извършва за Гърция. И двете страни изкарахме нодуларния дерматит, така че, сега може да си стиснем ръцете. За Гърция заминават почти всички телета –месодайни от района на Сандански и Гоце Делчев, епизодично от Хасково, Сливен и др.
До колкото знам има и две кланици, които изнасят за Турция, но какви количества, само БАБХ може да ви каже.
Всъщност, този въпрос е напълно безсмислен, като се има в предвид, че не можем да задоволим собствените си нужди, пък се натискаме да изнасяме, поне така е по статистика, ако не е така, това означава, че имаме много яка сива икономика в сектора.
По официалната статистика до края на август са заклани общо 20 390 бр говеда от всички категории в т.ч 11 000 крави. При едно поголовие от над 600 000 бр е нормално да се коли поне една четвърт или поне 150 000 бр на година, с други думи, остава ни да заколим до края на годината още 130 000 бр говеда. Как мислите, ще се случи ли това.

Какви са тенденциите, причините за тях и какво предстой през 2018 г.?
– Интересен въпрос. Според мен благоприятни. Ако следите какво се случва в Европа и какво казват техните анализатори, ще е ясно едно – цената на говеждото ще върви нагоре по няколко причини.
Отново е разрешен пазара за говеда за Япония и Филипините от Швейцария, Австрия и Холандия. Румъния е на крачка от договор за Израел, Унгария си изнася за Израел, Румъния подписа за износ за Турция и предстой също с Египет. Днес (11.11.2017 г) според източници в Анкара ще подпише и България.
Ирландия ще изнесе за Турция 100 000 бр телета през 2018 г, квотата за внос на Турция за тази година е 500 000 бр.
Освен това китайците започнаха да слагат в ориза месо и те почват да купуват. Това предполага и вдигане цените и по-голямо заплащане на фермерите. Това е и Европейската прогноза.

Как се движат цените на говеждото месо през 2017 г.
– Цените през тази година са повече от обидни за фермерите – 1.20 лв за кг живо тегло за крава до 1.70 за най-натоварените 2.10- 2.80 за телетата, а за тези дето заминават за Гърция, може с някоя стотинка повече.

Какви проблеми има пред българските говедовъди. Ще търсите ли законовото им решение?
-Какви закони, какви решения. Преди много години един наш професор по говедовъдство пред събрание на говедовъди беше казал – „Ако не си помогнем сами, няма кой да ни помогне”. Това беше малко черен хумор. Ами, все още може да се направи нещо – анализ на ситуацията, себестойност на продукцията, модел на печеливша ферма за месо, включване на зърнопроизводителите в процесите, защото какво ще го правят това зърно.
Русия тази година стана номер едно, след няколко години Украйна, като си оближи раните от войната, ще стане номер две и нашето зърно ще продаваме без пари.
Интересна е темата ви – за това говеждо месо. Ние не можем да си задоволим нуждите от такова, не можем да произвеждаме рентабилно това месо, а само говорим за износ.
По статистика имаме произведен до септември 4355 т кланично месо, което означава по 600 гр на човек, а пак говорим за износ.
Ще ядем замразените трупчета и ще ни плющят ушите.

Говедовъд.ею

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР