Проф. Трифон Дарджонов: – За интензификацията и за истини, които често забравяме

0

(За Дания, България и Русия с проверени данни)

На 1.ноември т.г. на сайта „Говедовъд.ЕЮ“, беше публикувана статията ми

Интензификацията на земеделието и аграрният износ“

Проф. Трифон Дарджонов

с акцент, Какво може млякото в Дания и не може в България“. Целта ми беше да обърна вниманието на нашите читатели, как Дания чрез износът дори само на млечни продукти набавя в бюджета на страната 2,3 милиарда евро, или 61,3 % от целия наш аграрен износ. Следователно, исках да насоча усилията на страната към повишаване на интензификация на земеделието, което за сега се развива екстензивно, с производство предимно на зърнени култури и маслодайни семена.
Тази статия беше отпечатана и във в. „Мляко плюс“ още на 1. септември т.г., все със същата цел, да заострим вниманието към интензификацията, примери за която основателно търсим във европейските ни партньори, някой от които, като Холандия, Дания и Белгия са световни лидери в интензификацията на земеделието.

Но какво беше учудването ми, когато на сайта на „говедовъд.ею“ прочетох статията

Русия – внимание – нова сила на пазара за селскостопански продукти“,

от 25.10.2017 г. В нея се пише, че „новата сила“- Русия през 2016 г е реализирала селскостопански износ за 17,1 милиарда долара (14,7 милиарда евро). Според тази статия посветена на форума „Русия призовава“, в бъдеще страната ще може да заеме сериозни позиции на световните пазари на селскостопански продукти и да стане „супермаркет за хранителни стоки“ за други страни. Това становище бе изказано от  Вадим Мошкович. Този „експерт“ си е позволил по-нататък в изложението да фантазира, как Русия ще превърне 40–те милиона тона зърно, които изнася, в 20 милиона тона месо,(по какви еквиваленти ще става тази трансформация на зърното в месо, за сега остава тайна).

За съжаление колегите от сайта „Говедовъд.ЕЮ“ са предали дословно фантазиите на руските „експерти“ без никакви бележки. А необходимо е било само малко усилия, за да се види колко голословни са твърденията им за някаква „нова сила“. Данните от Таблица 1 категорично показват, че Русия по износ на земеделска продукция през 2016 г продължава да изостава даже от България, която ние справедливо критикуваме за екстензивното и производство. По изнесена аграрна продукция от декар, България изпреварва Русия пет пъти(96,2 евро, срещу 18,4 евро), а на човек от населението, я изпреварва над пет пъти(521 евро, срещу 100 евро). За сравняване с Дания, да не говорим, тъй като разликите са огромни, видимо от таблица 1.

Таблица 1

Аграрният износ общо, на декар и на човек
Страна* Мил. човека. Мил. дка** Милд.евро Евро/дка Евро/чов.
България 5,7 26;34 16,80 637,8 2947
Дания 7,2 39,00  3,75 96,2 521
Русия 146,5 799,00 14,7(17,1)  18,4 100
*) Данните за Дания и България са за 2015 г, за Русия са за 2016 г
**) За Дания и България се отнася за всички земеделски площи, а за Русия само за посевните площи, без естествените пасища, за които липсват данни.

Достатъчен е само един факт. Дания, сама е произвела и изнесла аграрна продукция за 16,8 милиарда евро, срещу 14,7 милиарда евро (17,1 долара) за Русия(или 14 % повече от Русия). За каква „нова сила“ тогава се говори на форума „Русия призовава“? Явно този форум няма нищо общо с обективната информация, а си е пропагандно „мероприятие“, което ние на сайта си доверчиво разпространяваме, вместо да влезем в сайта на руската федерална статистика и да видим, какви са средните добиви в Русия. Че даже през рекордната за тях 2016 г по добиви, средният добив от декар зърно е 268 кг, което обяснява защо са толкова ниски показателите за Русия в таблица 1.

За да възстановим реалността, по-надолу ще съобщим последните данни от авторитетния сайт на ФАО, от поредицата „Обзор за храните “Food Outlook“ November 2017, сведения от който са дадени по-долу в таблица 2.

Таблица 2.

Производство и търговия на храни в света през 2016 г в милиона тона
Производство Търговия
Зърнено житни, общо 2607,5 403,4
Маслодайни семена 582,6 173,2
Месо, общо 321,3  30,6
Мляко, общо 821,8 70,6

На фона от данните за световното производство от храни, по-реално могат да се преценят претенциите на отделните страни за световен „супермаркет за хранителни стоки“. За тази цел сме посочили данни в Таблица 3. която ще анализираме по-долу с данните от Таблица 2..

Таблица 3.

Производство и търговия на храни в ЕС и Русия през 2016 г в мил. тона
Производство % от света Търговия % от света Забележка
ЕС
Зърнено житни, общо 299,5  11,5  13,6  3,37 нетен износ
Маслодайни семена  31,7  5,4  20,1  11,6 нетен износ
Месо, общо  48,0  14,9  3,7 12,1 нетен износ
Мляко, общо  163,8  19,9  17,1  24,2 нетен износ
Русия
Зърнено житни, общо  117,4  4,5  36,0  8,9 нетен износ
Маслодайни семена  16,0  2,7  1,0 0,6 нетен износ
Месо, общо  9,6 3,0  0,8 2,6 нетен износ
Мляко, общо  30,3  3,7 4,0  5,7 нетен износ

От многото информация от поредицата „Обзор за храните“ сме подбрали само четири,- зърнено житни, като основен източник на енергия в дажбите, маслодайни семена, основен източник на белтъчини в пълноценните дажби, и месото и млякото, като главен източник на белтъчини за пълноценното хранене на хората.

Както се вижда от цифрите по-горе в таблицата, ЕС произвежда 11.5 % от световното зърно и участва с 3,37 % в световната търговия, което съвсем не е висок дял. По отношение производството на маслодайните семена участието на ЕС е още. по-скромно, само 5,4 %, но за сметка на това внася 20,1 мил. тона или 11,6 % от световния внос. Това е най-сериозния маркер за пълноценното хранене на животите, защото маслодайните семена се преработват в белтъчни шротове. (Всяка страна тръгнала по пътя на интензификацията на производство на белтъчни храни за хората(месо и мляко) първо повишава производството или вноса на белтъчни шротове, така се случи преди 30 години именно и в Китай).

При производството на месо ЕС заема много добри позиции, близо 15 % от  световното производство, а се явява и нетен износител на 3,7 милиона тона месо или 12,1 % от световния износ. Но истинското първенство на ЕС е при производството на мляко, близо 20 % от световното производство, а при износа заема близо една четвърт от световния износ. ЕС осигурява на своето 510,3 милионно население по 94 кг месо и по 321 кг мляко.

При Русия, претенциите на която са да бъде нова световна сила на пазара за аграрни продукти, положението е следното. По производството на зърнени култури през отчетната 2016 г тя достига 117,4 милиона тона или 4.5 % от световното производство, а при износа достига близо 9 % от световния износ. (През 2017 г износът на зърно достига 42,9 мил. тона). По останалите основни храни, Русия и през 2016 г си остава нетен вносител, както на месо така и на млечни продукти, като за млечните продукти вносът заема 5,7 % от световната търговия с мляко. Към 2016 година Русия осигурява на населението си от 146 милиона по 66 кг месо и по 207,5 кг мляко собствено производство. В интерес на истината, обаче трябва да подчертаем, че Русия постигна значителни успехи при намаляване зависимостта на страната от месо. Само преди 10 години тя произвеждаше 5,3 милиона тона, а през, 2016 г произведе 9,6 мил. тона или ръст от 4,3 милиона тона месо,т.е.55,2 %. Вносът на месо от 2,8 мил. тона, падна до 0,8 мил.т. а потреблението на месо достигна 10,5 мил. тона. Ето именно тези реални постижения е трябвало да бъдат обсъждани, според мен на форума „Русия призовава“, а не съмнителните 20 милиона тона месо които в бъдеще щяла да произвежда. Тук ще си позволя да предложа едно обяснение за фантазиите в руската преса за „световен супермаркет“, че те са били породени именно от успехите в добива на месо, а вероятно и от урожайните последни няколко години при зърното, когато Русия от 83 мил. т. през 2011-2013 г, достигна 117 мил. т. през 2016 г и 128 мил. т. през 2017 г.

Препъни камъкът в руското производство на храни обаче си остава производството на мляко, въпрос който разгледах доста подобно в статията си На какво се дължи спадът в руското млякопроизводство“ от 30,01,2017 г на сайта на „говедовъд.ею“. На кратко, дължи се на страха в руските управляващи да дадат простор на семейното земеделие и с това да мобилизират творчеството на милионите за превръщането на стотиците милиони декари не оползотворени пасищни площи, в плодородни полета за изхранването на говеда, и овце. Болестта на Русия е същата като нашата. Фаворизиране на едрото, и то свръх едрото. Пренебрегваме опита на Европа, която със семейното земеделие не само, че храни най-добре населението си, но както видяхме изнася и много месо и особено мляко. Въпросът не е само до нахранването на хората. Семейното земеделие създава най-добра социална среда за развитието на цялото общество. Не случайно, милионите мигранти търсещи по-добри условия за живот се насочват, не някъде другаде, а към Европа. Тази вълна, която „гласува с краката си за Европа“, създава и проблеми. Но, няма свят без проблеми.

На края, бих искал да призова нашите уредници на сайта „Говедовъд.ЕЮ“ да бъдат по-ревностни защитници на европейските ценности и да не се подават на „изкушенията“ и безкритично да пускат всякакви материали, дори и такива, които явно уронват нашето достойнство. Съзнателно няма да изброявам негативните примери от последните две години. Пожелавам успех на сайта „Говедовъд.ЕЮ“ в борбата с фалшивите новини и нека не забравяме простата истина, че най-убедителни са проверените, верните данни!

Проф. Трифон Дарджонов
22.11.2017 г

ОСТАВИ КОМЕНТАР