Сухостойния период и здравите телета

8

Оптималните условия за сухостойните крави са залог за отглеждането на здрави телета. Доброто развитие на телета започва с добре проведен сухостоен период и управление на кравите. В края на краищата това е основа за осигуряване на качествени и в необходимите количества коластра.

Една крава, която е имала добре проведен сух период, дава при първото доене след отелване пет – шест литра коластра. Балансът на катионните и аниони играе основна роля по отношение качеството и количеството на коластрата. Съотношението на катиони и аниони във фуража определя катионния – анионен баланс. Катионният -анионен баланс има подкисляващ или буфериращ ефект в кръвта. Ако катионният анионен баланс е твърде нисък, кравата дава твърде малко коластра и започва да отслабва по време на лактация. Ако баланс е твърде висок, производството на коластра е твърде голямо и има по-голям шанс за здравословни проблеми, като млечни заболяване. Високото производство на коластра означава по-ниска концентрация на антитела или имуноглобулини и следователно по-ниско качество на коластрата за телето.
Хранене в последния период на бременността
Храненето и минералните ресурси през последния месец на бременността са важни за успешното отглеждане на млади животни. В тази фаза кравата се нуждае от допълнителни витамини и минерали за растежа на телето, образуването на коластра и собствената поддръжка. Недостигът например на витамин Е и селен се изразяват в мускулна дистрофия или слаби телета.
При нас се случва точно обратното. Независимо,че има доста добавки за фуражите именно за този период, употребата им от фермерите е минимална – това са животни от които няма продукция, казват те.
Растителна оптимизация
Вниманието през сухостойният период трябва да се съсредоточи върху дажбата и добрият и прием от кравата. Вкусната и прясна храна е от съществено значение за това. Дажбата не трябва да е твърде богата на енергия и протеини. Стандартът на много от предлаганите фуражи за тази категория животни е със съдържание от 12-13% суров протеин. Ако суровото съдържание на протеини е твърде високо (> 14%), производството на коластра става прекалено високо след отелване.
Видът на протеина също е много важен. Съотношението между бърз и бавно ферментиращ протеин също е много важно. Това оказва влияние върху качеството на коластрата. Оптимизирайте храненето на сухостойните крави редовно с вашия специалист и проверете дали вашите сухи крави всъщност ядат това, което трябва да ядат.
Ако всичко се направи добре през този период това води до висококачествена коластра, жизнени телета и гладко стартиране към следващите възрастови групи.
Тоня Мишева – материала е взет от холандските напътствия за фермерите

 

8 КОМЕНТАРИ

  1. Както винаги в западните публикации се казва какво трябва да стане, но не и как трябва да се направи. Основните правила са:
    1. Разделяне на сухостойния период на 2 части:
    – ранен сухостой – 40 дни
    – късен сухостой – 20 дни
    2. Относно катионо-анионовоия баланс – през целия сухостоен период не се дават допълнителни минерални добавки, а от дажбата се изключва и солта (натриев хлорид). Катионо-анионовиня баланс има най-голямо значение за усвояване на калция по време на лактацията и нарушаването му по време на сухостоя е причина за възникване на млечна треска веднага след отелването. Dieatry Cation Anion Difference (DCAD) се измерва в милиеквиваленти единици (meq) на 100 гр фураж и отчита киселинно-основният баланс. Нормалните стойности са от -1 до -6 meq/100 g. Във формулата участват Натрий и Калий от една страна и Хлор със Сяра от друга. Фосфор, Калций и Магнезий имат по-слабо влияние върху резултата от този баланс.
    3. Витамини и селен – препоръчително е вкарването им инжективно – в деня на пресушаването А,D3,E+селен и още една инжекция в деня на преминаването от ранен в късен сухостой.
    4. Протеините през целия сухостоен период трябва да се поддържат ниски – около 13% суров протеин от сухото вещество. Високият протеин води до бързо нарастване на приплода и трудни раждания
    5. Енергията през ранния сухостой трябва да е ниска, т.е. не се дава концентриран фураж (зърно), за да не затлъстее кравата и отелването да е трудно.
    6. Енергията през късния сухостой се увеличава до 50% от концентрирарания фураж (зърно), който ще се храни след отелването, за да се стимулира отново микрофлората на търбуха и да го подготвим за високоенергийната дажба по време на лактацията.
    7. Желателно е кравите да имат свободен достъп до ливадно сено през целия сухостоен период. Тази мярка предпазва търбуха от свиване под натиска на бързо растящия приплод. Ако търбухът се свие по-време на сухостоя, апетитът след отелването е намален, което води до силно отслабване на животните, затлъстяване на черния дроб поради голямото количество мазнини, който той преработва от резервите на тялото, кетоза и други метаболитни заболявания. Всичко това води до силно отрицателен енергиен баланс, рязко отслабване на животните, отслабване на имунната система, мастити и метрити, проблеми с репродукцията, а не рядко и летален изход.
    8. За да има високо съдържание на антитела в коластрата, всички ваксинации, свързани със здравето на телето, се правят през първата половина на сухостоя. Препоръчителни ваксинации са за инфекциозен ринотрахеит, мукозна болест, рота-корона вирус и парагрип. Коластрата от първотелките не се използва за първото поене на телетата, защото в нея има само около 70% от количеството необходими антитела. При възможност е желателно смесването на коластрата от няколко здрави крави на 1-ва и 2-ра лактация за да се компенсира недостига на едни или други антитела при индивидуалните крави. Поддържането на банка със замразена коластра гарантира наличието на качествена коластра по всяко време.

  2. Един съвет и от мен: намалете приема на силаж до 5-10кг. дневно,дори може да го изключите от дажбата,но задължително давайте по 4-5кг.концентриран фураж и сено на воля!

  3. Тодор Арбов – точен и изчерпателен, както винаги! Странно ми е как да се променили стандартите – сега добра микрофлора е тази, която усвоява зърно. Моите месодайни говеда, ако им осигуря неограничен достъп до сено, за три месеца биха заприличали на прасета, без никакво зърно.

  4. Павлине, става въпрос за крави с 35-40 литра мляко на ден. Само със сено няма как да стане. В микрофлората на търбуха участват около 2,200 вида микроорганизми и за промяната на съотношението между различните групи са необходими около 20 дни.

  5. Ставаше въпрос за сухостоен период, млечността не би трябвало да е водещ фактор. Храненето от най-ранна възраст и стимулирането точно на преработката на зърно ги прави неефективни за грубия фураж.

  6. Павлине, млечността и здравето на кравите до голяма степен зависи от правилната подготовка на търбуха през сухостойния период и особено през последните 3 седмици от бременността. Принципите на хранене в млекодайното и месодайното са съвършенно различни. Що се отнася до правилното развитие на търбуха в най-ранна възраст (епигенетика), генетично заложените папиломи се развиват най-вече подвлиянието на пропионовата киселна, която се полуава от ферментацията на скорбялата, съдържаща се в зърното. В България все още никой не се занимава с ефективното усвояване на грубите фуражи, а развитието на папиломите в търбуха, за което имаме строго ограничено време (първите два месеца от живота на телето) е най-важния фактор за това.

  7. Ще си позволя една поправка.Това, което е генетично заложено в търбуха са папили, а папиломите са тумори.

ОСТАВИ КОМЕНТАР