Ветеринарният лекар – няма как да минем без него

2

Едно съвременно животновъдство не може без добри ветеринарни специалисти. Причините за това са няколко. Правим вече двайсет и няколко години реформа в животновъдството, но все още много въпроси не са решени.
Една държавна структура, което е нормално, бавно действаща, искаща да бъде велика, браншови съюзи – също няколко, кой с кой, не се знае, все още непълна нормативна база, не навсякъде действащи коректни ветеринарни специалисти на терена. Всичко това подплатено с местоположението на страната, на кръстопът за потоците от животни, а вероятно и недостатъчния контрол. Независимо,че имаме два ветеринарни факултета, почти е невъзможно да се намерят млади специалисти да работят по фермите. Въпреки тези критики и обрисуваната облъчна картина има и хубави неща, не хубави, а много хубави неща при нашите ветеринари.
Говедовъд.ЕЮ посети лечебницата в гр. Казанлък, в която работят д-р Трайчо Алчев и

д-р Стоимен Шиков

д-р Стоимен Шиков. И двамата са на терена, обслужват десетки ферми, имат уважението на фермерите, за тях няма събота, няма неделя, няма Великден или Коледа. Съвместната им работа започва през 2011 г и от тогава са заедно. Няма кавги, няма разправии. Когато единият е зает, другия поема фермите му. Фермерите ги уважават и търсят, в това се убедихме на една от срещите, организирани в лечебницата. Във фермите, които обслужват, се отглеждат крави, овце, кози, свине и всички хвъркати. Клиентите са ЗП, Кооперации, личен двор и др. Работи се при сключен годишен договор за обслужване, като някои от дребните операции, като маркиране, вкарване на данните в системата и други обикновено са бонуси за фермерите.
И двамата доктори активно участват в живота на Българския ветеринарен съюз – първият е член на УС, д-р Шиков е „шеф” на Старозагорската организация. Нормално е, да са винаги на „барикадите”, когато трябва да защитават интересите на организацията. Както вече казахме, къщичката на ветеринарите още се строй и те споделиха кои „тухли” още ги няма или ако ги има, трябва да се наместват.

д-р Трайчо Алчев

„Епизотичната обстановка в България е много динамична, но бързата и добра информация е останала в миналото, споделя д-р Алчев. – Обикновено информацията и Заповедите се свеждат до Областните дирекции на БАБХ и трудно стига до нас. По този въпрос трябва да се работи. Може ли неинформиран човек да свърши работа или предотврати избухването на заболяване за което се знае, че вече го има на терена. Ние искаме по време на съветите в БАБХ, когато се обсъждат не административни въпроси за агенцията, да участваме пряко с наши представители. Все пак ние сме във фермите, първи ние срещаме заболяването и съответно първи почваме да лекуваме. Ако питате мен на тези съвети и фермерите трябва да имат представители. Тогава при вземане на решенията няма да се налага днес да се вземе едно решение и пусне заповед, а утре да се отмени.Бумащината е също огромна, май писането стана повече от престоя във фермите.
Прекратиха изготвянето на тримесечните отчети. Дали са ги чели нагоре не зная, но ние поне си анализирахме нещата в района. То и сега го знаем, но с тези отчети помагахме и на държавните лекари да знаят какво се случва по места.
От известно време има заповед пътните листи да се издават от държавните лекари. В събота и неделя е доста трудно, да не казвам невъзможно, да се извади пътен лист. Ако имаше този доклад, колегата щеше да се ориентира в обстановката в района. Сега те нямат информация какво се случва в нашия район, кои болести съществуват. Дори и да дойде да прегледа животното, като не се знае обстановката в момента, и колегата може да не вземе вярното решение. Губенето на време за изваждане на пътния лист е за сметка на фермера, то си е негов проблем, някой път се губят за това и по два-три дни, защото по някога дори трябва да се вземе разрешение от централата, сякаш на 300 км от нас, знаят какво се случва по фермите.
Да не говорим пък колко време е необходимо да се загроби крава. Няколко преписки до различни институции. Хората по-бързо се погребват от животните.
Другият голям въпрос това е ДПП. Винаги на тъгъдък през последните три години. Тази година мина по-спокойно, но пък се случи през най-горещите месеци. Дозите ваксини са минимум 50, което допълнително затруднява ваксинирането, няма да казваме, че не винаги има и налична ваксина. Ами то си е направо бъркане в джоба на фермера. По този начин се правим на велики пред „негово величество фермера”, размахваме шашки, заплашваме и по някой път даже се налага да рекетираме. Нали нас ни има, защото и тях ги има.
Връщам се пак на бумащината. Всичко се събира в папки, сигурно в лечебницата са над 50 и то от онези големите с твърдите корици. За 6 години купихме скоро четвърти принтер. Всичкото това го има също и в компютрите. Отидоха ни горите за ветеринарията. Например за да се вземат и изпратят 30 кръвни проби, ще са необходими минимум 5листа, ами ако във фермата има 500 животни. Всички забележки, които имаме към фермерите, ние им ги казваме смело в очите и искаме нередностите да се изпълняват.
Мераклии са нашите животновъди, но повечето са от средна ръка и започнаха да се задушават, все повече се оплакват от многото изисквания и проверки и най-вече от голямото хилендарско писане. Ние с колегата се обичаме нашата специалност, мъчим се да стоим достойно на терена, фермерите ни уважават, ама напоследък взе да ни става много, и да изживяваме и техните проблеми в работата им. Няма как ще сме плътно до тях и ще се мъчим заедно да оцелеем”.
Д.р Шинов напълно бе напълно солидарен с изказването на колегата си.
Говедовъд.ею пожела успех в работата на двамата ветеринари, да помагат още повече на животновъдите, защото те останаха единствените специалисти, които все още се мяркат по селата и при посещението на селекционерите във фермите под селекционен контрол.
Говедовъд.ЕЮ

 

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР