Мариан Минков – да си оптимист, въпреки трудностите

0

На 29.11.2017 г в гр. Сливен се проведе второто отчетно събрание на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България. За събранието, отчета, дебата и решенията ще излезем със специален материал. В почивките, използвахме времето да се срещнем и разговаряме с говедовъдите  развъждащи месодайни породи. Разговаряхме с г-н Мариян Минков, без да му задаваме въпроси, без да го прекъсваме, искахме да чуем, какво е преживял фермера и къде го „стяга чепика” към днешния ден.
Всъщност това е една обикновена история, преживяли много от нашите фермери. По различното  е, че г-н Минков е успял да осигури финансиране и да стартира от нулата.
На последното изложение един от гостите – ирландец, отговори на въпрос от наш животновъд,  какво е необходимо да правиш  за месодайно говедовъдство,  той отговари – „Искам да имам само Абърдийн и богато пасище”.
В разказа на нашия фермер ще видит, че животните ги има, пък пасищата са все още в безкрайността.
Фермата се намира в с. Друган, обл. Радомир. Преди няколко години Мариан внася директно от Ирландия, седемдесет юници от породата Абърдийн Ангус. Съвсем нормално, в началото да има много проблеми. Има ги колкото си искаш, единствено със самите животни няма проблем, ако не се брой, че една от юниците се оказва незаплодена, но продавачите му компенсират загубата.
Проблемите  са до  болка познати на всички животновъди, че не е необходимо да се спираме подробно на тях. На първо място стой въпросът за гледачите, на второ място идва проблема с пасищата и на вратата чука проблема с реализацията на готовите телета.
Системата на отглеждане във фермата на Мариан е такава, каквато позволяват условията.

„Всеки ден животните напускат обора към пасищата и вечер се прибират. Пасището, само като чуйте името му – Голо бърдо, ще ви стане ясно за какво пасище става дума. И да искаш да направиш нещо, пак не става. Договора с общината е за една година, и след това пак за една, и пак за една, и така до края на света. Кой ще е този луд,  дето ще инвестира в нещо, което утре няма да е негово. Засега само наторявам, ако не ми дадат пасището, поне на колегата, който ще дойде след мен,  да му съживя малко тревата. Проблема е, още по- голям, защото тези пасища са на изхода на селото, и в началото си са се превърнали в малки бунища – там се изхвърлят нелегално боклуците. Три животни ми умряха от чуждо тяло. В началото се ослушвах, но вече сложих магнити на всички животни.
Няма как, на Голото бърдо няма много трева и се налага да дохранвам. Като се върнат животните, получават люцерново сено и по 1кг зърно. От май до ноември обикалят пасищата. След това ги изкарваме по- близо до обора. Разбира се , че увеличаваме и фуража, добавяме сенаж и слама, увеличаваме зърното.
С животните досега нямам проблем. Водя си записи за всяко действие. Например ражданията 95% са леки. Заплождането също. Кравите ми отиват на трето теле, първите юници вече се заплождат и затова следим стриктно родословието, за да не допуснем родство. Кравите се заплождат естествено, но биците ни, си имат съответното разрешително. Пределно е ясно, че в най-скоро време трябва да вземем решения за нов случен план. Засега с ветеринарната лекарка, която обслужва фермата подготвяме една група животни , да извършим изкуствено осеменяване, с подходящ баща за новите телета.
По отношение на реализацията на продукцията досега беше лесно. Имаше еуфория при животновъдите, имаше мерак за нещо ново. Голямо търсене беше на разплодни животни. То и аз моите телета основно ги продадох като такива. Някой път се застоява някое теле и ми го искат за клане, не съм го давал, направо ми се свидеше, гледайки го колко е красиво. Пределно ми е ясно, че всяко начало има и край, и все повече мъжки животни ще трябва да се реализират за месо. Как ще стане и това не зная. В този район няма регламентирана кланица, а трябва някъде да се коли. Да почвам да правя малка кланичка, независимо по кой правила си е направо авантюра. За момент може да олекнеш със 100 000 лева. Един въпрос,  който обсъждаме на нашите събрания. Така че, идващата година ще се опитаме да решим проблема с клането, следващата година на нещо друго и така, все първи крачки и отваряне на врати. Може пък и да свършат или да са предварително отворени от мислещите за животновъдството, знаели се”.

Говедовъд.ЕЮ

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР