Породата Айршир

0

Породата  Aйршир е създадена в окръг Айр, Шотландия преди 1800 година. Районът е полу- планински и хълмист,  терена е с надморска височина до 600м. Температурата е постоянна от лятото до зимата, нито прекалено гореща, нито прекалено студена. Породата има своите характерни черти още през 1800 г., но е призната едва през 1814 г. Как се пресичат различните представители  на едрия рогат добитък, за да се създаде породата, известна като Aйршир, не е точно известно. Съществуват обаче доказателства, че няколко породи са били кръстосани с местни крави, за да се създадат първите основоположници на породата. Публикации от 1866 г. описват местните говеда в региона като “малки, лошо хранени и даващи малко мляко.”
Преди 1800 г. много от Айрширите са били черни, въпреки че през 1775 г се появяват екземпляри с кафяви и червени цветове. Вероятно подобряването  на местните крави  започва около 1750 г. и станало с говеда от Англо-нормандските острови. Първите  развъдчици внимателно са подобрявали различните признаци на създаваната порода, за да развият крава, която днес  познаваме като Aйршир. Тя е много подходяща за терена и климата в Айр. Кравите се отличават с голяма жизненост, ефективност на млекопроизводството и превъзходна форма и качество на  вимето. Съставът на произвежданото мляко е идеално  за производство на масло и сирене от първите  шотландски млекопроизводители.
Характеристики на породата
Айрширите  са в червен и бял цвят, а чистокръвните се възпроизвеждат само в червено-бяло потомство. Всъщност червеният цвят е червеникаво-кафяв махагон, който варира в сянка от много лека до много тъмна. На някои бикове махагоновият цвят е толкова тъмен, че изглежда почти черен в контраст с белия.  Петната обикновено са много назъбени по краищата и често са малки и разпръснати по цялото тяло на кравата.
В продължение на много години рогата са отличителен белег на породата. Тези рога са били с доста голяма дължина. По време на изложения рогата се излъскват и са били зрелищна гледка. За съжаление, рогата не са  практични сега и се отстраняват в млада възраст.
Aйршира са средно големи говеда, като  кравите тежат 480-520 кг, а биците-700-800 кг. Те са здрави,  адаптиращи се към всички системи за управление, включително групово отглеждане и доене в доилни зали.
Животните  от породата Айшир се справят по-добре при пасищните условия, отколкото другите големи млечни породи , а когато пасищата са лоши, те се нуждаят от по-малко зърно, за да се поддържат в добро състояние.  Други особености, които правят Айшира атрактивен за търговския млекопроизводител,  включват енергията на животното. Те са силни и лесни за отглеждане.
Айршърите не притежават жълтата лой, която би намалила стойността на кланичните трупове.  Породата  отговаря на добрите практики за управление и хранене, а  стадата от  Айршир могат да дадат средно повече от 5,4 тона мляко и над 300 килограма масло. Световния рекорд на Айршир е за 305 дни доене с получено 16,860 кг мляко и 722 кг  мазнина.  Отглежданите  в Канада   Айршир за 2016 г са приключили със средна млечност, за контролираните крави,  от 7987 кг с 4.13% м.в и 3.36% протеин. Но има и рекорди, като на кравата ROSAYRE BLASTER, която  на  четвърта лактация е дала  17774 кг мляко с масленост 4.0% съдържание на протеин, 3.0%. източник: уикипедия

ОСТАВИ КОМЕНТАР