Д-р Здравко Ножаров, ветеринар и фермер

0

Трудно ветеринарните лекари се превъплъщават  в двете професии, на ветеринарен лекар и фермер животновъд, но има и такива, който успешно носят двете дини под една мишница.
Един от тях е и д-р Здравко Ножаров.  Въпреки, че е роден и отрасъл в центъра на гр.Сливен, отивайки през лятото на село при бабите, е непрекъснато при животните. Записва Ветеринарна медицина при Тракийския университет и през 1984 г с диплома в джоба, без да си представя, че ще превземе ветеринарната Америка в България, поема животновъдството в с.Ковачите обл.Сливен. Грижи се за здравето на 2000 овце и телеугоително стопанство.
След две години обаче, съдбата го свързва с една от най-добрите генеколожки на Сливен –  д-р Добринка Павлова. Тя обаче е племенница на председателя на Аграрния комплекс на Сливен, и просто пред доктора няма алтернатива. Изпратен е да защитава честа на семейството в най-трудния животновъден обект. Това е село Самуилово, където младия ветеринар ще се грижи за 1500 крави, 2500 овце майки, 600 бр юници. По-голяма школа от това няма, разказва д-р Ножаров.
– ” Нашата говедовъдна ферма не беше обикновена ферма. Продуктивността на стадото, на тези 1500 крави беше над 7000 кг. Ние бяхме най-добрите в района, имахме клуб на 8 хилядничките за гледачите, въведохме почина на Лейда Пепс-една доячка да дой 100 крави. Аз, през това време, успях да завърша специализация по акушерство и гинекология и много пъти след спорове и обсъждане с жена ми, решавах проблеми от това естество във фермата”.
След Самуилово опитва и държавната баница на ветеринарите, но разбира, че молива и приказките не са неговото амплоа. Още в първите дни на т.н демокрация, започва частен бизнес и така и до днес. Разбира се, че бизнеса е свързан с животновъдството. Д-р Ножаров заедно със съдружника си – Жоро Симеонов, агроном по професия,  вече имат стопанство от няколко хиляди декара и стадо от 130 говеда в т.ч 65 крави. Стадото е създадено по екстензивен начин. Започват от няколко крави получени по наследство и така, по лека, лека, до днешните 65 крави.
На животните са осигурени необходимите фуражи. Осеменява се, под селекционен контрол и смесена технология на отглеждане, накратко това е характеристиката на процесите.
Двамата съдружници не се стремят към екстремна продуктивност, при тях е приет принципа, ефективност на производството. Използват се околните пасища, имат и техни. Средната продуктивност е 6000 кг, но себестойността на млякото е ниска. Нормално е при ветеринар във фермата да няма куци животни, периодите между отелванията да е възможно най-малък, здраво виме и дълголетие.
В перспектива е идеята, да се  създаде и малко месодайно стадо.
– “Малко време остава да упражнявам професията, преди да се пенсионирам – споделя д-р Ножаров, голямо писане пада последните години, но няма как, нали трябва да се доказваме. Намирам обаче време да облека мантата и да полекувам животни, ако има болни. Не съм отказал и на никой в селото, обърнал се за помощ. Нали сме дали и ние клетва”.
Ами това всичко. Една обикновена история за един ветеринарен лекар.
Да му е честит празника и успех през идващата нова Година.

ОСТАВИ КОМЕНТАР