Не случайно, пишем този материал за семейство Михайлови от Бургас на Коледа. Искаме да ги поздравим, за постигнатото от тяхното семейство, защото Коледа си е семеен празник, искаме да ги поздравим, с този репортаж на празника, с постигнатото с много труд от тях, искаме именно днес, да им пожелаем да стъпват все така здраво на земята, и да вървят напред.

Всъщност, историята на фермерското начало е същата, както на хилядите фермери в страната от днешно време. През последните години, обаче фермата направи огромна крачка напред, и сякаш се отдели от сегашния шаблон на нашето говедовъдство. Предварително искаме да кажем, че тук няма замесени митнически пари, няма далавери, няма офшорни фирми, както обикновено почва да се говори, когато някой направи нещо хубаво.

Кой стой зад фамилия Михайлови. Разбира се, цялото сплотено семейство. Не си мислете, че няма повишаване на тон или затваряне на телефони. Всичко това е нормално в процеса на работата. През далечната 1980 г Михаил Михайлов и съпругата му – Мартина Михайлова, завършват специалността зооинженерство в Тракийския университет. Както е прието тогава, и младите вероятно не го знаят, те трябва да си отслужат три години по разпределени и на практика да си „платят” образованието. Като родени в Хасковски окръг са разпределени в две от клоновите стопанства. Мишката е назначен за главен зоотехник и още да отговаря за няколко говедовъдни ферми, а Мартина за овцевъдните и свинефермата. По това време, както и сега Хасковското АПК е едно от водещите в страната. Искат се резултати, резултати и пак резултати, то е ясно за социалистическото съревнование, но пък това амбицираше до някаква степен служителите.
Интересното е, че в една от фермите на Михайлов, се е отглеждало Айрширско говедо, за което сега дори не знаем, дали има такова в страната. Точно когато изтичат трите години на разпределението, има голям бум за възраждането на Странджа. В тази връзка е създадена КОС-Средец, и двамата съпрузи, след конкурс отиват на работа в станцията. Работата там си е направо школа. Участват в създаването на станцията, научават много за пасищата и начина на отглеждане на животните в Странджа.
По стечение на обстоятелствата, Мартина започва работа в Селекционен цент

ър в Бургас – секция свиневъдство и може би, сега е един от най-добрите специалисти в страната по отношение на Източнобългарската свиня.
Михайлов остава на работа в КОС до 1991 г. Като през годините, прекарани там, се е оформил като много добър технолог по отглеждане на животните, по използване на пасищата, по внедряванията и новостите. Спомням си, преди много години, той беше първия в Бургас, който си направи отопление с едни маркучи, с които насочваше топлия въздух по тавана на апартамента.
Започва животновъдството със стотина Абърдийн ангуса, единствените тогава в България и 300 овце. Забравих да кажа, че животните са на съдружници. Амбициите в началото са големи, производство е на деликатеси, от месото на Ангуса. Мисля, че по възрастните си спомнят, че точно тези години, най-добрия деликатес по магазините бе варената наденица. Както става обаче със съдружници, решават да приключат дейността и да разпродадат животните. Дето казват хората „шило в торба не стои” и Мишката само след няколко месеца, с дела си от месодайните, купува 50 черношарени крави, взема под наем един обор в Поморие и започва сериозното краварство. Само след една година разбира, че в този район хората живеят от туризма, тук се ходи по бикини и трикини и не се пие мляко, и се правят не млечни, а алкохолни турове. Няма мандра, няма кланица, няма и работна ръка. Веднага се насочва към свиневъдството   /нали до него има жена свиневъдка/, и съвсем скоро спретва свинарник със 150 свине –майки. След известно време, когато започват да действат Регламентите се оказва, че свинарника /нает под наем/, изисква не само основен ремонт, а и още много други екстри. И тогава, през 2005 г решават да се преместят от там, където са почнали,  в Странджата, с. Драчево и започнат създаването на млечна ферма.

Осъзнават, че покрай черноморието, фермите ще стават все по-малко, а туристите с техните кулинарни изисквания, все повече. С парите от свинете, и още куп заеми, закупуват 120 крави, един обор извън селото и малко земя. Първите години са  трудни. Налучква се точната формула, оборудва се обора, изгражда се доилна инсталация, преодолява се страха от програмите. Внасят 30 юници от Унгария, но Михайлов казва те са госпожички, нашите са по добри.  Залагат на формулата по-малко мляко, но с по-ниска себестойност. Повече паша и люцерна, повече време на открито. Средната дойна млечност не е висока,  а от порядъка на 5500-6000 т от крава, но млякото е много евтино. Михайлов разбира, че да правиш съвременно и печелившо говедовъдство, трябва да намаляваш ръчния труд до минимум. Смело влиза в програмите, и за кратко време, се сдобива с нов и голям обор, нова доилна зала, сеновал, складови помещения, фуражна кухня с всичко необходими екстри. Стария обор е ремонтиран и в него се отглеждат сухосоините крави. За телетата са закупени индивидуални клетки. Пасищата са разделени и използват по схема. Електропастирите се използват масово, не само за пасищата, а и в самия стопански двор за ограничаване хода на животните, и се правят големи икономии от строенето на огради или други подобни съоръжения.
Къде се крие раковинчето на успеха. На първо място, че цялата фамилия Михайлови живеят и работят във фермата. Мишо се занимава с цялата администрация – проекти, документи, контрол на работата, преговори с фирми, фирмички и търговци. Дъщеря му Пламена, движи счетоводството и работата в мандрата. Синът му Димитър, независимо, че е завършил престижен университет в Германия, също работи за фирмата и се занимава изцяло с търговската дейност, продажби на готовата продукция и маркетинг. Мартина в свободните си часове води селекцията в стадото и малките телета. Също така, се включва в попълването на десетките нужни и ненужни тетрадки, които се изискват от проверяващите. На зетя е дадена /както му е реда/ най-тежката работа – той е на тракторите и останалата техника. Не е необходимо да казваме, че всички мероприятия по селекцията се изпълняват, че дажбите се правят по рецепти, случните планове се правят по програма. Но това е час от постигнатото. В следващият материал ще разкажем за мандрите, къщата за гости и бъдещите планове на семейството.
Още веднъж екипа на Говедовъд.ЕЮ пожелава много здраве на фамилия Михайлови и разбира се, много успехи в тежката професия но говедовъда.

 Говедовъд.ЕЮ

ОСТАВИ КОМЕНТАР