Това ли е бъдещето на млечното говедовъдство.

1

Преди известно време публикувахме статията

FirstFarms в Словакия, идва ли ред и на България

 Тази реалност не се хареса на нашите читатели, и имахме доста негативни коментари. На някой не му се иска, животновъдството ни да представлява гигантски предприятия за производство на мляко, още повече да е и собственост на чуждестранни компании.
Ние искаме, да изпреварим времето, в което живеем и да подскажем на нашите говедовъди, какво се очаква да стане в отрасъла. Дано да не сме прави. Но против законите на бизнеса, никой не може да застане, когато той реши нещо. Напоследък на много форуми /дори и ние го употребяваме вече/, се говори не за сектор говедовъдство, а за млечна промишленост. Определено „модела” за който ви разказваме, е един от пионерските проекти в Европа, и той вече работи, произвежда, набира опит и агресивност. Все още е в зародиш, както се казва, но такива „заводи” стават все повече и се множат.
Гарантираме за достоверността на нашия репортаж, защото информацията получихме от наше момче, ветеринарният техник Емил Ангелов от Сливен. Същият е работил в говедовъдна ферма в Кипър, след това във фермата на познатия на всички ни Панайот Тодоров – Полкавника, при който и всичко се прави по учебник, и незнаещите и неможещите се изпращат „тържествено” до портала. Това го казваме, да сте сигурни в професионализма на Емил.

Какво ни разказа той: преди няколко месеца реших да си опитам късмета в далечна Нова Зеландия. Явих се на конкурс за работа във ферма за щрауси в тази страна, но поради липса на недоговореност за работни визи, попаднах в южна Англия. Съвсем близо до Ла Манша. За климата ви е ясно – слаб дъжд, повечето време, малко слънце и много работа. Фермата е една от най-големите в Англия. Собственика е потомствен кравар. Още дядо му преди много години е отглеждал 50 крави, след това баща му. Сега той е вече на петдесет години, но следващия човек от фамилията завършва ветеринарна медицина в САЩ, и догодина пристига във фермата. Става дума за дъщерята.
Тук съм вече пет месеца и това, което ще ви разкажа, не е преразказ, а видяно и преживяно  от първо лице.
Всъщност собствениците са двама братя. Другия брат отговаря за земеделието и когато дойде във фермата и дума не обелва за животновъдството. Всеки си гледа работата. Шефа е типичен англичанин. Червендалест, риж и едър. Чувството му за хумор е английско, и често не можеш да разбереш, какво иска да каже.
Професионалист отвсякъде. Няма операция, която да не може да владее до съвършенство. Например заедно с мене подрязва копитата. Аз предните, той задните. Един  до друг сме в станока. За няколко часа правим по 40 крави. От станока отива на трактора, след това осеменява или изражда, ако се наложи.

Правилата на „играта” млечно говедовъдство, се спазват стриктно. Пълен абсурд е да запалиш цигара по време на работа, ако удариш животно, веднага си освободен от работа, влиза се във фермата, след пръстов отпечатък, и така се излиза. Ако допуснеш да ти се направи втора забележка по отношение на задълженията, веднага отлиташ в безкрайността. Плаща ти се на отработен час. Всичко е законно. Бюро на труда, осигуровки, профсъюзи. Плащането става на четири седмици.
За работниците са осигурени в района на фермата фургони, които нямат нищо общо с нашата представа за фургон. Има всичко необходимо, да си починеш при идеални условия и да си бодър на работа. Думата алкохол е непозната във фермата, обикновено се пие чай и то на крак, когато е студено. Има и облекло за всеки работник, съобразено с дъждовния климат.
На работното място трябва да се изпълнява всичко, както е казано в учебниците, плюс инструктажа от шефа. Например аз отговарям персонално за родилното. Ако няколко часа, след раждането на телето, не поставя номера, става страшно. Той ми каза, че ако дойдат и ни проверят и  някое животно номер, нещата стават много сложни.
Не си мислете, че и техните фермери не ги проверяват. Поне веднъж месечно идват двама господа в костюми и с вратовръзки и правят няколко часа проверка на документацията.

Сега ще ви кажа и нещо за самата ферма. Всъщност те са три ферми. В едната се отглеждат дойните крави. Техния брой средно е 1400. Отглеждат се по групи в един голям обор – закрит от трите страни и висок повече от шест метра. Навесът е дълъг почти седемстотин метра, леглата са застлани с пясък, които със специална машина се почиства непрекъснато. Тук се намира родилното помещение, което също е полуоткрито, с големина над 200 кв.м с обособен родилен сектор с боксове за родилките. Тук всичко е в плочки. След раждането, кравите престояват един ден в бокса и след това престояват пет дни в група „скоро отелени”, след което влизат във „фреш” групата, където престояват 100 дни.
Втората група се сформира  от 100 дни до 5 месеца. Има и група за осеменени и условно бременни и последната група включва кравите в напреднала бременност. Пресушаването става от раз, след влизането с шприц. В родилното винаги има над 100 крави. Доенето става на Карусел, с 80 места и трима доячи. Интересното е, че се дои четири пъти на ден. Започва се в пет часа сутринта, след това в 11ч, 16.30ч и 22.00ч. Ясно е, че ще има голям отпад на животни, независимо от грижите, които се полагат. Най-възрастните крави достигат до трето теле. Бракуват се крави, които са ялови, куци и сакати и такива, които дават по-малко мляко от 30кг на ден.
Обикновено до кланиците достигат само дебелите крави-обикновено яловите. Другите се умъртвяват, по разрешените методи във фермата, от служителите на екарисажа, натоварват се  и заминават за екарисажа.
Има развъдна програма, като се работи с бици американска селекция. Това се прави от асоциацията. Разгонените крави се закопчават на хранителната пътека, а за осеменителя има оборудван електромобил, като тези на голф игрищата, но не се носят стикове,  а всичко необходимо за осеменяването.
Контроли за качеството на млякото, се правят всеки ден. Откритите маститни крави не се пускат в Карусела, докато не се излекуват.
Не си мислете, че тук не се пише. Всеки от влизащите във фермата, трябва да има лист и химикалка и непрекъснато се записват номера, ако се е правило нещо с тези животни. След това тези листчета се дават на мениджъра на фермата. Също нает работник, може да се каже. Той, по всяко време, може да отмени някой от работниците, ако се наложи. Но на практика се явява втория човек във фермата. Той вкарва всички данни в компютрите, той води всичко свързано с цифри във фермата. Проверяващите проверяват неговата работа. Човека с голям опит и голям авторитет.
Храненето го оставих за накрая защото, към днешният ден /няколко дни преди НГ/, средната млечност на дойното стадо бе над 44кг. Разбира се , че дажбата се прави от специалист, след установяване хранителната стойност на фуражите.
Обикновено на кравите за деня се дават по 9 кг царевиа, соев шрот 3-4кг, 25 кг силаж и сенаж. Съответно добавени са витамините, минералите и другите съвременни нововъдедения, необходими за високопродуктивните крави.
При „фреш” групата, имаме малко завишение на дажбата.
Само силажната ни яма, е с големина почти на футболно игрище.
И сега вече идва интересното в моя разказ. Фермата не произвежда  юници за собствен ремонт. Женските телета се отглеждат в друга ферма, и след като навършат 12 месеца или по точно, когато  достигнат височина от 125 см, се обособява група от 250 женски телета, която се изпраща на пасище, където има само един навес и много, много трева. Не е необходимо да казвам, че има електро пастир, и се прави парцелно изпасване на пасището. При тези юници се пускат бичета от породата Абърдийн Ангус. Заплодените юници, които са с произход от добра генетика, но заплодени с месодайни бици, след доказване на бремеността,  се продават в близките ферми. Обикновено, за ремонт на стадото, се използват закупени юници, от най-високопродуктивните стада от Холщайн на Холандия и Дания.
В нашето стадо не влизат повече от петдесет юници годишно собствено  производство. Не е обсъждан въпроса, какво ще се прави когато ще е невъзможно да се купят високопродуктивни юници от Европа.
В третия район се отглеждат сухостойните крави и бременните юници. В голямата ферма, където животните почти целогодишно са над 1700, работим двама ветеринарни техници и един помощник, който също може да осеменява /има завършен курс/, и е запознат с ветеринарните работи. Доячите са шест, които работят по трима на две смени, фуражири – двама, един който се занимава с хигиената и оправя леглата. Към тази група се прибавят мениджерът и собственика или общо ставаме 14 човека.
За да се изгради тази  ферма-мастодонт, шефа има кредит, от поне 10млн лири, но връщане назад няма.

За говедовъд.ею: дириктно от Англия – Емил  Ангелов

1 КОМЕНТАР

  1. когато бяха изградени големите кравекомплекси в България за по 10- 15000,че и 20 000 големите европейци стояха със зяпнали уста! Сега когато всичко се разруши ще споделяме европейския опит- хубава работа ама българска!!!

ОСТАВИ КОМЕНТАР