НА ЖИВО: АГНИЛНА КАМПАНИЯ – режехме опашки

0

Овцевъд и Козевъд (О.К.) в рубриката НА ЖИВО, ви запознава с мероприятията по време на агнилната кампания, по отношение на селекцията.
Материала е подготвен от Михаил Михайлов.

Михаил Михайлов

Една от най-важните кампании в овцевъдството, винаги е била агнилната кампания. Колкото повече агнета се родят и ги опазиш, решават и икономиката на фермата. Кампанията е важна и с друго, че трябва да заделиш най-добрите женски агнета за разплод, и да направиш съответните записи за майките. Да се установи плодовитостта на овцете, жизнеността на агнетата, качеството на бащите.
Как се правеше това навремето /разбирай, че и сега трябва да се прави така/. По онова време завършваш образованието, и ако си стипендиант на АПК, отиваш във фермата, ако не си, Окръжния съвет те разпределя къде ще отидеш.
Разпределиха ме в Инспекцията по племенно дело – гр.Сливен, отдел овцевъдство. То никой не идва научен от институтите, и много от практическите неща ги взех от една техничка по племнно дела – Янка Начева.
Организацията бе следната. Племенни стада – например в нашия окръг представляваха 20% от поголовието, и т.н. кочопроизводни стада с 5000 бр овце общо. Тези стада се контролираха от специалистите на инспекцията /разбирай днескашните развъдни асоциации/. Селекционерите отговаряха обикновено за 5-7 стада със 7000 бр овце общо, а техниците контролираха 3-4 стада с максимум 3000 бр.
Агнилната кампания в равнините райони, започваше обикновено в края на ноември и началото на декември. След раждането на първото агне, техника на 3-4 дни отиваше във фермата и още агнетата докато са в клетките или с майките им, маркираше майчиния номер на дясното ухо и режеше опашката.
Маркирането на агнетата е първата стъпка на селекцията. Това е прохождането, това е детската градина. Без точна идентификация на животното, всичко от тука нататък е бутафория или скрит цирк, може би по-правилно.
Погледнато сериозно, имайки в предвид, какви огромни проблеми имаме с маркирането в момента, по причини на всички играчи от отбора, смело може да се каже, че сме в детската градина и тук-там някой батко, дето се е справил успешно е в първи клас.
Маркирането се извършваше с татуировъчни клещи, полско и руско производство. Поляците предлагаха и клещи с много малки номера,  за новородените агнета. Руските клещи пък бяха определено по-здрави. Отива техника на фермата, хваща се всяко агне, което е родено след последното му идване, и се маркира майчиния номер.   Номерата и датата на оагване се записват в тетрадката. Проблеми и тогава имаше -все недостигаха клещите, цифрите също, сега има и от двете бол. Тогава със специална поръчка и война между службите, къде ще разпределят повече цифри или паста.  Татуировъчната паста беше най-кът. Времето когато са бъркали сажди, не съм го заварил, /всъщност само веднъж от горени автомобилни гуми/. Обикновено се ползваше черна паста в тубички, най-различни производства.
След това дойдоха малките кутийки. Внесе се от Германия бяла паста за черните уши. Когато нямаше специалната паста, съм използвал боя за печка, боя за обувки или сажди от горени гуми. Например, ако намажем ухото с кафява боя за обувки, номера излиза в жълто бяло. Има и друг начин на номериране –с изрезки , но това се практикуваше в много малко стада, и то където бяха с черни уши.
Ключа на номерацията беше взаимстван от руската школа. Веднага след номерирането при тънкорунните агнета се премахваше опашката. Обикновено това ставаше чрез отрязването, и с  с нож на 4-5 прешлен и се потапяше  в гранулин. Рязането също може да стане със специални клещи,  който режат и след това прищъпват кожата на опашката. Другия метод, бе чрез слагане на ластика. Инструкцията към овчарите бе, да има само едно завъртане на ластика, те пък правеха точно обратно, завъртаха за по здраво няколко пъти, и доста пъти се получаваха инфекции. Когато се отвориха пазарите за изтока, имаше голямо напрежение за тези опашки. Те искаха агнето да бъде с опашки, и лека полека това започна да отпада като мероприятие. Целта на това беше, много проста, и всички я знаят – хигиена при раждането и хигиена и удобство при доенето.
Имаше и друг метод на обезопашаване – здраво хващане на опашката с две ръце и завъртане в различните посоки. Това ни се виждаше най-садистично, и почти не се използваше. Ако кажа, че нямаше жертви не е истина, все имаше някое агне да отпадне.
Дано да не ни четата защитните организации на животните, че ще си имаме неприятности.

Този начин на работа гарантира почти на 100% достоверност на работата , но казах вече, ходеше се през 3-4 дни. Ролята на овчаря, също беше много важна. Този дето си познава овцете добре. Имахме обаче обратния случай. Г-н Караджов, сега Председател на Котленската овца, навремето беше зам. председател на АПК-Котел/, това не е номенклатурна длъжност, а работеща такава/. Отиваме на една ферма в района на Кипилово. От дзивските всеки бяга, знайте, и стадото го дали на едно циганче. Влизаме в кашлата, момчето седнало на една бала сено, прегърнало две агнета и реве ама се къса. През нощта му се оаганили  12 дзвиски, човека няма достатъчно боксове, всичко пуснато свободно, кое забозало, кое не, и той не знае. Реве нашия и вика – Елате да видите в стаята. Отиваме в стаята, там топло печката гори, и какво виждаме. Колкото циганчета толкова агнета, едно на леглото, друго до печката щъкаха като мухи. Веднага Караджов се разпореди да му изпратят един овчар с опит да му подреди къщичката. И такива случаи имаше.

В днешно време, според мен, не е решен въпроса с маркирането. Импровизира се всячески. Трябва да се обсъдят тези маркирания. Необходим ли е татуировъчен номер, което си е доста трудно мероприятие сега. Нали имаме индивидуален номер, дори с чип. Писали асоциациите в програмите си, че ще татуират и агенцията ги проверява затова. На кой е необходимо да си играем на учители и ученици. Важен въпрос. Ще си стоим в детската градина.

След маркирането и описването на датите на раждане, пола на агнето, броя на агнетата, вече се чака времето за отбиване. Какво се е правило  по онова време ще научите в следващия материал НА ЖИВО.

 

На заем от: Овцевъд – Козевъд

ОСТАВИ КОМЕНТАР