Себестойност на млякото – 2

4

 През този месец, се наблюдава падане на цените на суровото мляко. Съвсем правилно организациите искат да знаят, защо това се случва, и да поставят свои искания. Вероятно ще бъде поставен въпросът и за себстойността на млякото. Един въпрос, който се подценява, и в момента в тази връзка, не могат да се използват инструменти за нормализиране на ситуацията.
Говедовъд.ею още през месец април 2017 г, публикува материал свързан със себестойността на млякото. Докато в другите държави се търсеше изход, ако има такава ситуация, ние не направихме нищо.
Бранша едва сега, когато ножа опря до кокала, почна да говори за това. Публикуваме отново статията, която е актуална и за днешния ден на промяна :
Говедовъд.ею доста отдавна на своите страници пише, че е необходима себестойност на млякото за да се търсят защитни инструменти при ситуация ход надолу. Това се налага по няколко причини –

На първо място обществеността да не завижда на фермерите, че получават субсидии, а да знае, че те отиват за подпомагане на бизнеса им, който през последните години никак не е цветущ. Знаейки себестойността и елементите от които се формира цената, ще може да се реагира адекватно на ситуацията и използвайки необходимите „инструменти” да не се допускат загуби.
Също така, това ще бъде и база за едно по справедливо разпределение на помощите и те да отиват точно за тези които се нуждаят от тях. Ще можем също на европейско ниво да бъдем точни и уважавани.
Затова ще публикуваме няколко материала в тази връзка.

Съвсем наскоро един говедовъд отглеждащ около стотина крави, сподели в един сайт, че всяка година тези крави му носят загуба от 100 000 лева. Този човек или има друг бизнес, за да покрива загубите или ги гледа като хоби, /което едва ли е вярно/. В друг разговор с фермер миналото лято, когато цената на млякото беше 50 стотинки, той ни каза,че себестойността му е 62 стотинки за литър, сега когато цената вече е 75 стотинки ни каза, че при него разходите са 85 стотинки.

Въобще когато се започнат разговори на такава тема, нещата така се оплитат, че не е възможно да се направят някакви анализи, камо ли да се предприемат адекватни действия в тази посока. Разбира се, има ферми където се води всичко и до стотинката и си знаят добре сметката, но и там някои от сметките са така нагласени и дават недостоверни резултати.
Изготвянето на такъв анализ не е по силите на всеки. В екипа трябва да се ангажират доста експерти и да се разработят програми, за да може след това много бърже да се определи себестойността на продукта – всъщност да стане това което се случва в Германия.
Например от началото на годината два пъти е изчислявана себестойността на млякото. Тези анализи се извършват и с голямата помощ на все още съществуващия Европейски млечен борд. Нямаме информация България да членува в тази организация.
За първи път започва да се работи по този проблем в края на 2011 г. когато Европейския млечен борд (EMB) и млечните бордове на Службите на селските райони стартират поръчано изчисляване производствените разходи в Германия при производството на мляко.Те се основават от една страна от данните от фермите и от друга на данни от счетоводството на Европейската комисия. Тези данни за изчисляване са само публично достъпни и от редовно актуализирани източници на информация . По този начин, изследването се базира на надеждна, представителна и широка основа. Индексът на разходите за производство на сурово мляко отразява месечната промяна (увеличаване или намаляване) стойността на произведеното сурово мляко под влияние на промените в основните разходни пера в структурата на разходите (фураж, разходите за труд, амортизация, гориво, електрическа енергия, на валутния курс. и др.)
Друг важен стълб на изчислителната концепция е подоходния подход, който изчислява ефективността на управителите и членовете на семейството. За другите страни от ЕС, изследванията са базирани на една и съща концепция. Това прави цифрите сравними в Европа между държавите членки – важен момент в пазар с международен обмен.

Кои са държавите които вече имат ”формулата” за установяване на себестойността на произведеното мляко. Както казахме първа бе Германия – първият доклад е от 2012 г, следва Франция – 2013 г, като първият им доклад е 36 страници. Същата година се включва Холандия. Белгия има своя първи доклад през 2014 г заедно с Дания. През 2016 г такъв доклад има и представете си Люксембург.

Кога ще дойде нашия ред никой не знае, но истината е, че трябва да имаме достоверни подобни изследвания. Ето една задача и за науката, решаването на която ще е с голяма полза при производството на мляко. Все пак не можем в дългогодишен план да произвеждаме нещо над неговата себестойност.

4 КОМЕНТАРИ

  1. Стига с този спад в цената! Няма ли някой да застане зад гърба на животновъдите в българия и да ни защити по тези въпроси! Стига толкова това и безобразие! За какво ще свалят цената на какво основание, защо позволяват мандрите да определят пазара на млякото, защо допускате вноса на сухо мляко и влагането му в млечните продукти! Как 500 мл вода е по скъпа от 1 литър мляко! Само изисквания за добива на това мляко а изкупна цена 0,40ст! Това е смешно! Субсидии като милостиня колкото да преживеем зимата! И при нас се покачва цената на тока и водата не само в мандрите за да поскъпват мл продукти! И при нас се покачва минималната работна заплата както и осигуровките! Престанете дайте да се организираме и да намерим решение на тези въпроси с една фиксирана цена на млякото! Това нашето е една безизходица която рано или късно води до фалит! Защо ние производителите трябва да сме последната дупка на кавала и да си умрем в лайната? С протести не става на никой не му пука че висите пред парламента! Нека се застъпят представителите на животновъдите по райони!

  2. Всичко което пишете е така но. Кой е този виртуоз и специалист който ще го направи, когато не знае какви капани го чакат да кажем за една година. И сега започвам цените на тока, водата, фуражите, горивата, заплати,точноста и коректноста на изкупвачите, и т.н, и не на последно място дали Държавата иска да има семейни ферми, защото доклкото се вижда , трудно може да се вземе от нас за да финансират иборите си.Много по лесно става когато фермите са 2000-5000бр. Не може без сигурност да правиш цени. Жената която го каза е много права Не може само наредби ,глоби,проверки, трябва стратегия ,а найвече държавата да иска това да стане.Не бяха квоти,категорий,,членове,наредби,модул мляко,самоконтроли,и куп други. Въпроса е,какво се постигна. Нищо.

  3. Ei mili mi i dragi jivotnovadi razberete go nai posle che nqma koi da zastane nqma tzelta e ynishtojenie .ako imashe tova shteshe da stane oshte predi godini kogato doidoxa sheixove ot katar datarsqt balgarskoto meso i mlechni prodykti no bat boiko gi izgoni i za sajalenie sega naskoro pak razigra sashtata tema sas erdogan kato obeshtava dase iskopyva ot tyrtzite

  4. Този въпрос всъщност има не един отговор … различна е цената в зависимост от това колко и какви са кравите , колко е модерно стопанството и още около молион причини цената на литър да е различна !

ОСТАВИ КОМЕНТАР