Благи Нецов – млад, работлив и надъхан. Той ще успее

24

По време на пътуващия семинар организиран „Научете, приложете и качествено мляко получете”, се запознахме с едно момче от с.Трънак обл. Враца. Правеше впечатление, че той седеше на първия ред, водеше си записи, и задаваше въпроси на почти всеки от лекторите. Оказа се, че и на други подобни лектории сме се срещали, и решихме взаимно да проведем един разговор за „нещата от живота” при говедовъдите.
Забравихме да споменем, че Благи си е момче-говедовъд. Какво ни разказа този винаги усмихнат, и готов да води дълги разговори, за кравите младеж. Всъщност то си и беше удоволствие, да разговаряш с него. Където и да го „пипнеш” имаше или отговор или въпрос.
Израснъл съм на село, и сега живея на село. Семейството ни успяваше да живее някак си, и то с много лишения. Все пак съм се родил във времето, когато малко хора са знаели, какво ги чака, какво ще е тяхното бъдеще. Наместваха се тогава „камъните” на днешното време. Не, че сега съм по-добре, но имам кола, веднъж седмично ходя на дискотека – все пак съм на 25 години. Най-важното е, че имам работа, имам идеи и мисля за бъдещето.
Историята е следната: дядо ми имаше няколко крави. От шест годишен съм с тях. Дали на поляната, или в обора, аз все при кравите, все там ме търсеха. Е, отглеждахме кравите по номадски – паша, 1-2 кг ярма, две шепи сено и слама, доим и пак на паша. Но все пак съм им благодарен, защото ни спасиха във времето.
След това родителите ми отидоха да работят в чужбина, и като се „напечелиха” се върнаха на село. Решихме да направим кравеферма. „Хвърлих” ме се в бизнеса без всякаква подготовка, без да се консултираме, без бизнес план, без никакво проучване. Единственото нещо, което можехме да правим, беше да се трудим денонощно. Тогава се продаваше постройката на селския казан, и си мислехме, че както там тече ракия, така ще тече и млякото. Истината беше, че от ракията се печели много, а от млякото се губи много. Наложи се след това да дадем доста парички, докато приспособим помещението за обор и отглеждаме животните при що годе добри условия за тях. Няма ли добри условия, няма и мляко.
 След това купихме първите крави. Гледахме да купуваме от стопанства със залязваща слава, но знаехме, че кравите имат потенциал. За породата беше ясно. Симентал за мляко, се е гледал тук от началото на миналия век, и ние заложихме на тази порода. Сега вече се уверихме, че именно тази порода е за нашия край. В стопанството имаме над 60 крави и още толкова млади животни.
 Да ви кажа бизнеса ни е семеен. Колкото хубаво, толкова и лошо, поне няма кой да те краде. По отношение на работата нямаме разногласие. Споровете са най-вече за новите, модерни неща, които трябва да правим. Баща ми по тези въпроси е със вече стари виждания и за да направим нещо модерно, нещо ново, което при всички случаи ще е ефективно, ни трябва доста, време докато се вземе решение. Той още живее с миналото. Противник е на изкуственото осеменяване.
Наистина бика, който ползваме, винаги е с произход, и купен от най-добрите стопанства, но това е минало. Аз съм радетел на изкуственото осеменяване. В крайна сметка, се разбрахме засега да осеменяваме само юниците и някои от високопродуктивните крави. Все пак, доста зор беше, докато постигна и това.
Всеки си знае задачите. Баща ми отговаря за фуражите, и храненето на животните, майка ми е икономическия директор – парите минават през нея. Аз съм по административните въпрос, доенето и писането на тетрадките.
Да ви кажа, много тетрадки, много нещо. Все пишеш и все има да пишеш, поне си оправих почерка. Стремим се, всичко което чуя, на такива сбирки – между другото, изключително важни неща научих на този форум, както и мината година. Гледам да прилагам някои нови неща. Ама все парите не достигат. Няма обаче спиране. Миналата година мандражията ни отказа да взема млякото няколко дни. Чудим се, какво да го правим, някъде над половин тон беше. Занесохме го в една малка мандра и ни направиха кашкавал на ешлеме. Опашка стана пред къщи. Знам, че не бива така, и сега вече работим по изграждането на цехче, за преработка на мляко по Наредба 26. Почти съм готов с документите. Оправяме площадката около постройката, която ще ремонтираме, дренираме пътя, абе работа има, колкото искаш.
Другото, което искам е, да завърша курса за техник-осеменители. Проведох един разговор с г-н Митев, шефа на центъра в Стара Загора ,и ще го завърша този курс. Взех документ за пробовземач, и сега си вземам сам пробите. С телефона нямам проблем, нали знаете, на нашето поколение, дай му телефони и компютри. В къщи ще разкажа на семейството, какво съм научил и почваме да прилагаме някои неща. Например, ще сменим чорапите на апарата с триъгълни, ще сложа още един манометър за вакума, абе то много работи са. Записал съм си всичко. Нека да има повече такива събирания, че да се виждам с колегите. Ами те останах на боб зърно. Ликвидират. Накрая за нас, мога да кажа – засега сме твърди – оставаме на терена”.

Накрая пожелахме повече мляко и телета на г-н Нецов, и баща му да го слуша повече за новите неща, все пак младежта е в крак с новостите.

Говедовъд.ею

24 КОМЕНТАРИ

  1. Bravo blagi mn sam gorda che si postignal tolkova mnogo i izkazvaneto beshe super tochno i dori az koqto ne razbiram ot tezi neshta saumqx da razbera bravo pojelavamti s vdignata glava da posreshnesh trudnostite i da gi preodoleesh

  2. Браво,Благи!Бъди все така целеустремен и следвай мечтите си! Успех във всяко начинание! 😘😘

  3. И аз ти пожелавам успехи в новите планове и разбирателство в колектива

ОСТАВИ КОМЕНТАР