Запитване на европейската комисия с цел осигуряване на достатъчно протеини от растителен произход при хранене на животни

0

КОМИСИЯТА ОЧАКВА В СРОК ДО 23 МАРТ 2018 г.
НЕЗАБАВНА РЕАКЦИЯ ОТ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

Расте необходимостта от осигуряване на достатъчно количество протеини от растителен произход за хранене на животни за производство на храни в европейски мащаб.

Основен източник на растителни протеини за хранене на животни е соята и соевите продукти.

Отдавна е известно, че задоволяването на сектора „фуражи“ с растителни суровини с високо съдържание на протеини от вътрешния европейския пазар, е недостатъчно.

Това налага внасяне на такива суровини от трети държави, в които се отглежда почти изключително генетично модифицирана соя.

Нагласата на европейския пазар принципно е, употребата на генетично модифицирани култури да бъде ограничавана до възможния минимум. Като пример за това може да бъде посочена Полша, която ще въведе пълна забрана за употреба на ГМО в селското стопанство, която влиза в сила от 1.01.2019 г.

По повод на посочения проблем на 6-ти и 7-ми март 2018 г. в Амстердам се е състояла среща, на която е бил направен извод, че напрежението с недостига на протеин и се дължи основно на поведението на търговците на дребно на европейския пазар, но не е бил изключен и натиск от страна на някои институции.

На срещата е бил поставен въпросът за намиране на алтернативи на генетично модифицираната соя с други богати на протеин суровини. Като възможност са били посочени и мерки, които да подобрят практиките за отглеждане на растителни култури, което да доведе до повишаване на добивите и качеството на добиваната растително продукция.

Не остава настрана и подписаната от 11 европейски държави през юли миналата година в Люксембург Европейска декларация за соята, която е изготвена в подкрепа на намаляване на внасянето на соя от трети държави. 

Друга основна тенденция е увеличаването на интереса към „затваряне на минералния цикъл“ чрез прилагане за наторяване на растителните култури, отглеждани за фураж с естествени торове от животновъдни обекти.

В крайна сметка, целта е да бъдат заменени 30 m тона соя, която понастоящем се внася от трети държави.

Една от алтернативите е рапицата, чието производство в Европа се е повишило през последните години, но количествата не са достатъчни за задоволяване на пазара. Освен това, рапицата не може да се ползва в такива съотношения в готовия фураж, както е възможно при соята и соевите продукти.

При вземане на позиция по ограничаване на внасянето на соя и соеви продукти от трети държави, следва да се има предвид, че вносът на соя, според говорител на ЕК, се извършва без за това да се събират такси по митническа тарифа, което означава че цената на производството ѝ на територията на Съюза ще се окаже висока. Освен това, според същия източник, климатичните условия в по-голямата част на Европа не са толкова подходящи за отглеждането на тази култура, колкото в държавите, от които тя се внася.

Посочените проблеми показват, че вземането на решение ще бъде трудно.

Поради това, Европейската комисия спешно се нуждае от мнението на заинтересованите страни и се обръща към тях с молба, ДО 23 МАРТ 2018 г., те да заявят позицията си по поставения въпрос.

ВЪПРОСИТЕ, НА КОИТО КОМИСИЯТА ОЧАКВА ОТГОВОРИ, МОЖЕ ДА БЪДАТ НАМЕРЕНИ НА ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС:

https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/ProteinPlanForEurope.

На базата на получените становища, Комисията възнамерява да изготви доклад „ЕВРОПЕЙСКИ ПЛАН ЗА ПРОТЕИНИ“/A Protein Plan for Europe, който да включва наличните познания на национално и на регионално ниво.

ПУБЛИКУВАНЕТО НА ДОКЛАДА СЕ ОЧАКВА ДО КРАЯ НА 2018 г.

ИЗГОТВИЛ: Д-Р МАРИНА ЗАГОРОВА
ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ
ДИРЕКЦИЯ „ОЦЕНКА НА РИСКА ПО ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА“ – ЦОРХВ
Дата: 19.03.2018 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР