Кой и къде прави наука в България

0

Правителството замисля поредния документ за подобряване на качеството на научните изследвания в държавния сектор с публикувания тази седмица проект на Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания”. Основната замислена цел е правилникът „да  подпомага съответните държавни органи при формиране на ефективна и ефикасна национална политика в областта на научните изследвания, насочена към постигането на високи и конкурентоспособни научни резултати, както и извършване на анализ на ефективността на инвестициите в научни изследвания за иновации и растеж на икономиката”.

Всъщност новата система за оценка в голяма степен ще се осъществява въз основа на обективни данни (като световнопризнатите изследвания на SCOPUS, WEB of SCIENCE, ERIH PLUS), но засега тя ще води единствено до още доклади (предвиждат се ежегодни анализи, отчети, справки, стратегии и планове за тяхното изпълнение). От една страна това ще повиши отчетността на харченето на публични средства от научните институции, но от друга не води към реален резултат и повишаване на качеството на науката. Още повече, че само през последните месеци вече видяхме как субсидирането на университетите спрямо резултатите се проваля, а БАН получи още 15 млн. лв. към бюджета си чрез протест.

И докато държавата продължава да пише стратегии, планове и политики, висшите училища все още не са обвързани с реалната икономика, а научните организации, в това число най-голямата – БАН, публикуват научни доклади със спорно качество (коментирали сме последните тук, тук и тук). На този фон, научната дейност в страната някак се развива. През последните няколко години ИТ секторът и аутсорсинг индустрията бележат експанзия, а иновациите и разходите за научноизследователска дейност (НИРД) нарастват значително.

Последните данни на НСИ за 2016 г. (публикувани преди месец) показват, че от 2000 г. разходите за НИРД нарастват с над 400% – от 140 млн. през 2000 г. до 730 млн. лв. през 2016 година. По-интересно е разпределението на тези разходи между секторите. Докато разходите за НИРД във висшето образование и неправителствения сектор продължават да имат сравнително малък, но стабилен дял от общите разходи, приносът на държавния и частния сектор рязко се променя. През 2016 г. спрямо 2000 г. разходите за НИРД в държавния сектор нарастват със 60% (от 96 млн. лв. до 156 млн. лв.), а тези в частния бележат ръст от над 1 700% (от 30 млн. лв. до 538 млн. лв.). Това драстично променя приноса на държавния и частния сектор в развитието на науката и развойната дейност – делът на държавния сектор пада от 69% до 21%, а този на частния расте от 21% до 73% за разглеждания период.

Статистиката по източниците на финансиране чертае подобна картина. За периода 2000-2016 г. разходите за НИРД на държавния сектор се увеличават със 66% (от 96 млн. лв. до 160 млн. лв.) а тези на предприятията – с 840% (от 34 млн. лв. до 320 млн. лв.). 

Ръст на разходите за НИРД се забелязва във всички райони в България (навсякъде е почти изцяло благодарение на разходите в частния сектор), но лидер остава Югозападният район и по-специално столицата. През последните години около 70-80% от средногодишните разходи за НИРД и 60% от заетите с НИРД в страната са именно в София. Разширяването на ИТ секторът и аутсорсинг индустрията в столицата е съпътствано и от ръст на иновациите – появяват се множество споделени офис пространства за развитие на иновациите като Incubator for innovations and creativity, София Тех Парк, CleanTech, JA Hambar, Microsoft Innovation Center, а множество компании като SAP, VMWare, Visteon и DataArt отварят  големи развойни центрове в българската столица.
Разбира се, България все още е далеч от обема на средствата, инвестирани в НИРД в ЕС със своите 0,78% от БВП при средно 2,03% от БВП в 28-те страни членки, но разпределението на НИРД между частния и държавния сектор вече се доближава до типичното за ЕС. Изключение продължават да правят изключително ниските относителни разходи за НИРД във висшето образование в България

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР