Студено маркиране

3

В говедовъ.ею се поплучи запитване, от наш читател, да разкажем какво представлява таврирането на животните, и прилага ли се в нашата страна. Въпросът вероятно е продиктуван, след прочитането на наша статия:

Край на студеното маркиране

Отговора е „на живо” от г-н Михайлов: нормално е да се задава подобен въпрос. Последните години, всъщност те станаха вече десетина, все търсим вярното решение. Да успокоя вашия читател, никой няма да го кара в днешно време да си таврира животните. Този метод в двата му варианта се използваше преди 1980 г и то в някои стопанства. Тогава от кожарскарската промишленост наддадоха вой,че се повреждала кожата, и окончателно в говедовъдните стопанства се премина само на маркировка, чрез татуиране. Татуировката, чрез студено тавриране сега се използва само в коневъдството.
Целта е, при евентуална кражба, да бъде открит коня. И затова има лесно след малко ще ви кажа. При конете сме използвали таврирането на копитата с топло тавро, но това е нетраен метод, и трябва всяка година да има повторение. В края на 80 те години на миналия век, зачестиха кражбите на коне и магарета, и получихме задачата наличните еднокопитни в Сливенски окръг да бъдат таврирани. Таврото трябваше да е студено.
Защото този метод е безопасен, безболезнен, не остава белег от нараняване върху кожата, и не поврежда кожата на коня. Маркировката е четлива, постоянна и може да се види от разстояние през цялата година. Сформирахме екип, направихме преносим метален станок, приспособихме една машинка за стригане на овце от трифазен ток, да работи с двуфазен. Намерихме ситни гребени за да се застригва до кожа. Съд за наливане на азота, друг съд за съхранението му.
Тавро – метална пръчка, с дървена дръжка на единия край и 60 мм цифра на другия край ,от месинг или нещо подобно. Ръкавици, синджири, юлари, четка, и май това беше всичко. Организацията се осигуряваше от кметовете, така че, се маркираха почти всички животни в селото.
Първите две цифри бяха кода на селото, вторите две – поредните номера. По график, животните се докарваха до определеното от кмета място в селото. Ние пристигахме като ”циркаджии” със станока, масата, машинките и излизащите пари от съда с азот. Абе, направо си беше шоу. Конете или магаретата се вкарваха в станока, следваше стригане на мястото – от лявата страна, високо горе на тялото. Застригване, почистване на мястото с четка, и поставяне на номера, който се вадеше от съда с азот, при минус 196 градуса и се държеше, не мога да се сетя точно, но поне 30 секунди. Ако се държи повече, има опасност от изгаряне.
Имаше и интересни случаи. Водят едно младо конче, което беше готово да разбие станока, но да на влезе вътре. Борба голяма, водиха с него трима мъже. От тълпата,  излезе една млада циганка, и каза на мъже – “Дайте на мене”. Съблечи си памучното яке – по него време 80% от хората, които живееха на село носеха такива сини работни якета, хвърли якето върху главата на кончето, взе поводите, и отиде до ухото му, и почна да му говори нещо. Говори му няколко минути, и след това спокойно го вкара в станока, и каза – “Хайде почвайте”. Отиде до главата му и пак почна да му мърмори нещо. Кончето въобще не мръдна. Отворихме станока, и тя даде поводите на собственика.
Тук му е мястото да се каже и нещо за кражбите. Мина известно време след поставяне на таврото, и кражбите пак започнаха. Конете ги водеха на депо някъде към Свиленград /тези за износ/. Милицията най-напред там проверяваше документите, номерата на тези, които имаха, и хващаше по някой откраднат кон. Един ден ми се обажда милиционер от Свиленград и ми казва- “Хванахме два коня, крадени от вашия район”. Прегледахме ги, като ги докараха. В това време, обаче заваляло дъжд, и както проверяващите стояли под навеса и гледали конете, на два от тях започнали да се изписват номера. Крадците боядисали белите косми на номера, с боя със същия цвят, на косъма на коня. От водата, боята паднала и така се разкрило престъплението.

Всъщност какво става, като обработваме кожата с азот. Ниската температура поврежда функцията на космената луковица. При поникване той вече е с бял цвят и така си върви, до края на живота. Кожата на конете съдържа милиони власинки, които съставляват неговата козина. Ако разгледаме структурата на един косъм, ще стане ясно, че той е съставен от три части: производствен фоликул, който отговаря за пигментацията (цвета на косъма), растежен фоликул (и двата фоликула се намират под повърхността на кожата) и самия косъм. При тавриране се увреждат производствените фоликули, и те вече не могат да произвеждат пигмент, но козината продължава да расте. Резултатът е, че козината на таврираното място не съдържа пигмент и изглежда бяла.

На таврираното място, се наблюдава замразена вдлъбнатина в кожата на животното. В рамките на пет минути, вдлъбнатината ще изчезне и ще започне процесът на подуване. Таврото ще може да се чете, но ще бъде с тройни размери заради отока. Той ще набъбва в продължение на 48 до 72 часа. След като отокът изчезне, в първия момент таврото може да не се види лесно. След 20-30 дни мястото ще се покрие с люспи. След четвъртата седмица коричката ще започне да пада и ще се появи бяла козина с мъх  с прасковен цвят.

По нашия път, тръгнаха още няколко области, и така отчасти се намалиха кражбите на коне и магарета за няколко години. Като допълнение – всеки собственик може да посочи място, където иска да бъде сложено таврото.

Вероятно след няколко години, тези методи ще останат в историята, защото, ако новите методи с болуси, чипове и др. средства не се възприемат от всички собственици, то кампанията, която от ден на ден се разраства по отношение хуманното отношение към животните, ще го наложи.
За Говедовъд.ею – Михаил Михайлов

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. Няма нищо по сигурно от това и маркирането с туш,всичко останало е пари и се губи.

  2. Таврирането на кравите се прави за да може отдалече да намериш търсеното животно. Да запишеш разгонените, да разпонаеш кравата когато си зад нея и номера на колана не се вижда. Съкращава времето за откриване.

ОСТАВИ КОМЕНТАР