Среща в МЗХГ с НСГБ – Може и да се случи нещо

2

По време на животновъдното изложение в гр.Раковски, през месец октомври 2017 г, Съпредседателя на Националния съюз на говедовъдите в България /НСГБ/- Панайот Тодоров, връчи на зам.-министър Лозана Василева Доклад за изготвяне „Спешна програма за развитието на говедовъдството” у нас, който бе публикуван от Говедовъд.ЕЮ:

НСГБ със „Спешна програма за развитието на говедовъдството” – предложения към ръководството на МЗХГ

Както му е реда, в НСГБ се получи отговор, който си беше повече процедура. Получихме покана от МЗХГ за среща-разговор по въпросите,  поставени от съюза в Доклада връчен преди 6 месеца на управляващите. Следейки обаче обстановката в сектор говедовъдство, която не е никак розова, този Доклад отново се постави на масата.
В проведената  на 22.03.2028 г среща в МЗХГ присъстваха Председателя на Съюза – Димитър Зоров, Съпредседателя – Рангел Матански. Другият Съпредседател – Панайот Тодоров внесе писмено становище по разглежданите въпроси. Присъстваха също и члена на УС – Господин Иванов от Карнобат и фермерите Красимир Койчев и Александър Петров – представляващ фермерите от сектор месо. Обърнахме се към г-н Господин Иванов,  да ни разкаже накратко за срещата.
Той започна с думите: “Не се взеха никакви решения, имаше обаче много ще видим, ще напишем, ще направим. В крайна сметка, след три часовата среща, в която обсъдихме всичките засегнати  в доклада въпроси, излязох с убеждението, че нещо ще се случи, и ще започнем лека-полека да запушваме „пробойните” в сектора.

От страна на МЗХГ присъстваха зам.министър Вергиния Кръстева, директорите на БАБХ д-р Дамян Илиев,  на ИАСРЖ – г-н Георги Йорданов, и отдел Животновъдство при МЗХ – Златка Възелова. Аз съм бил много пъти на подобни срещи в министерството, и мисля, че сега се получи не само диалогът, но и се сложи началото за изграждането на тази Стратегия. Мисля, че обсъжданите въпроси трябва да се разглеждат с подходящите екипи от специалисти, и след това да се направи една кръгла маса, на която трябва да се вземат и окончателните решения. През това време, обаче по решимите въпроси, трябва да се работи.
Първият въпрос, който бе „сложен” на масата, бе за административния натиск. Със всяка следваща година, справките и проверките стават все повече. Оправданието е, че ЕО ги иска. Да, но нали всяка страна, може сама да си направи  плана за работата. Защо трябва непрекъснато да ни плашат с Европа. С увеличаване на административните искания, също се натоварват и държавните служители.
Трудно се вместват справките в крайните срокове, допускат се грешки, а увеличаване на  бройките на държавните служителите, не е възможно. Ама то си има и доста излишни писания и проверки.
Предложихме, което вероятно и ще стане, да се изготви регистър с образци на всички изискани документи и дневници. Защото в момента, по определени документи, в различните райони на страната, се водят дневници с различни страници – единен  няма модел.

Въпросите към д-р Дамян Илиев основно бяха свързани с ваксинациите, дезинфекциите и откриването на ЖО. Ваксинирането, в някои области, не може да се изтегли през март и април, защото трябва да минат поне 11 месеца, от последната ваксинация. Единственото, което може да се направи, е да се изтеглят с един месец напред, и с годините да се отиде до март. За тази година ваксината е осигурена и дори е започнато ваксинирането.
На въпросите, ще има ли целогодишно ваксина, и за новородените, г-н Д. Илиев отговори така: –  “Ако имате отказ по места, обадете се в централно управление, което сякаш, не звучи най-добре. На въпроса ви, дали ще  спрат изследванията на фуражите, или ще започнат да се заплащат от държавата, ще ви отговоря, че те ще продължат, защото тези резултати се искат не само за нашия контрол, но и за Европа. Плащането ще продължи, и взимането на пробите ще продължи, защото открихме трупно брашно в един от фуражите. Интересното е, че проверките и пробите се правят и вземат само от ферми, които отговарят на всички изисквания, а не е задължително за всички. Ще почнем проверките и при тях“.

Все пак съгласете се, аз имам техника за определяне на маститите за няколко хиляди лева, задължен съм да участвам в Модул мляко, а комшията ми, който е от месодайно направление /поне така се води/, си продава млякото, на който си иска. Тук обърнахме внимание, именно за такива ферми, да се засили контрола. Това важи и за неотговарящите.
По отношение новата наредба за дезинфекция, получихме уверение, че някои неща ще бъдат променени, за да можем да провеждаме и това изключително важно мероприятие по фермите.
Поредният въпрос бе свързан с екарисажите, които се оказаха, че в момента не работят. А по нашето законодателство, дори и карантията на закланите животни за собствени нужди, трябва да се дава на екарисажа. Нямаме право и да загробваме. Ами остава ни тогава, да кажем на кравите да не умират.
На въпроса за регистрирането на ЖО в пасище, и изискваните там да има  ток и вода   /и то, от разкрити партиди/, ни бе отговорено, че може да се променят някои неща, но и животновъдите трябва да осигурят чиста вода, станок, ограда и всичко друго необходимо за отглеждане на животните.
Следващия важен въпрос, който засегнахме /всъщност това са все въпроси, включени в нашия Доклад-Стратегия/, бе определяне себестойността на млякото. Искаме да се знае, каква е тя при различните технологии и ферми, за да се определи след каква цена на млякото,  могат да се включат защитните инструменти. Искаме това, защото ако цената падне неоправдано, и държавата трябва да ни компенсира, тя най-напред ще търси причината в изкупвачите. Така става интересно нали. По този въпрос постигнахме пълно съгласие и ни бе казано, че ще започне работа по определяне себестойността на млякото ни.
По отношение Наредба 3, настоявахме да се върне в стария си вариант, защото с така направените промени, е възможно и некоректни действия  от страна на някои колеги. В крайна сметка, се обединихме в едно, че за да получаваш – трябва и да даваш.
По отношението възможността за намаляване на ДДС-то за земеделието ни, ни бе отговорено, че е рано да се обсъжда този въпрос, защото не във всички страни с намалена ставка има ефект.
По отношение на селекцията, относно наше предложение за подпомагане  на животните с добра генетика, и предоставяне определен брой дози семенна течност, ни бе отговорено, че това е възможно, но до тази помощ трябва да имат достъп и развъждащите друг вид животни. По отношение предлаганата от нас система за селекция използвайки ДНК анализа, ни бе отговорено, че в момента не сме готови за такава програма.
По отношение на месодайното говедовъдство, сега започва „строенето” на къщичката и ще има много работа тука.
Обсъдихме, както се казва, на първо четене, и някои други предложения за държавна помощ – проби за качество на фуражите, доброволна профилактична програма, програма за борба с маститите и др.
Определено смятам, че това е пътя. Ето този път дори изпреварихме и гърците. Четох във вашия сайт, че и те правят подобна среща с тяхното министерство. Ясно е, че ни стяга ”чепика” и заедно трябва решим проблемите. Но съгласете се, ние фермерите, не можем да бъдем водещи. Ние си имаме достатъчно работа. След това не разполагаме с потенциала на държавата. Ние само можем, да казваме къде ни е слабото място, и да искаме решения. Очаквам в най-скоро време, този разговор да продължи. Да се отчете нещо направено. Да се включат в обсъждането и повече колеги.

Благодарихме на г-н Иванов, за този разговор, и сме готови да публикуваме всички нови предложения на говедовъдите на страниците на Говедовъд.ЕЮ, за които поемаме ангажимента да бъдат поставени за разглеждане на масата, при следващи срещи с представители на управляващите.
Говедовъд.ЕЮ

2 КОМЕНТАРИ

  1. По отношение Наредба 3, настоявахме да се върне в стария си вариант, защото с така направените промени, е възможно и некоректни действия от страна на някои колеги. В крайна сметка, се обединихме в едно, че за да получаваш – трябва и да даваш.

  2. Първата част по Схемата за единно плащане на площ може би ще бъде изплатена до края на тази година, преди Нова година. А за агроекологичните плащания обясниха, че на този етап са заложени за месец април, но се надяват, че ще бъдат изместени по-рано , каза още Милтенова.

ОСТАВИ КОМЕНТАР