Жестоки правила в САЩ при производството на мляко

0

Големите постижения на американското млечно производство са добре известни. Непрекъснато ни информират за крави и стада рекордьори. За американската генетика само чуваме, че е доста по-напреднала от нашата. Всичко това се постига не само с правила и наука, но и много труд от страна на американските фермери. Нещата на терена не са по-различни отколкото у нас – и там има работници, които не винаги влизат във фермите научени, и там има криза в сектора при падането на изкупните цени на суровото мляко поради свръхпроизводство или други фактори. Всичко това е съпътствано и с липсата на каквито и да е било субсидии за фермерите. От време на време държавата изкупува големи количества мляко на прах за помощи в третия свят и така се опитва да стабилизира цените, когато паднат много.

В САЩ цената на млякото е свързана с план за класифициране . Системата групира млякото в отделения, класове и различни цени, в зависимост от предназначението му. Цените на млякото се отнасят главно до две големи подразделения:
мляко с високо качество-което представлява 97% от млякото, произведено в САЩ. Произвежда се при строги санитарни условия и е предназначено за производството на всички млечни продукти;
производствено мляко-което представлява 3% от млякото, произведено в САЩ и може да се използва само за продукти, произведени от мляко, напр. като масло и прахове.

В това подразделение в САЩ функционира и друга система за класифициране, насочена главно към конкретни дестинации, които се характеризират с различни цени на млякото:

-Млякото от клас I е предназначено за пряка консумация от човека и е най-скъпо.
-Млякото от клас II се преработва в пресни продукти, като кисело мляко,                 заквасена сметана, сладолед и замразени десертни продукти.
-Млякото от клас III се използва за производството на сирене.
-Млякото от клас IV се използва за производството на масло и прахове.

Това е особено сложна регулираща система, тъй като тя е предназначената за локализиране на производството.
Американската млечна промишленост се регулира от Федералната млеко система за поръчка, която включва 11 различни географски зони (или “поръчки”).
Във всяка от тези зони производителите получават средна цена за млякото си в зависимост от предназначението му, което от своя страна се определя от мястото на производство.

В Уисконсин, например, по-голямата част от млякото принадлежи към клас III, т.е. мляко, предназначено за производство на сирене.

 Във Флорида обаче по-голямата част от произведеното мляко принадлежи към клас I, т.е. мляко за пиене. Това мляко се счита за по-ценно и като такова цената му е по-висока от от средната.

Млякото от ферми, разположени в райони, където има излишък от мляко, често се превръща в масло и сухо мляко, които могат да се съхраняват за бъдеща употреба. Междувременно земеделските стопани, намиращи се в райони, в които предлагането на мляко е ниско, могат да очакват млякото им да бъде преработено в хранителни продукти.
Калифорния,в която се произвежда около 20% от цялото производство на мляко в САЩ, има свой Федерален Млечен Ред и не е част от федералната схема. В тази калифорнийска система има пет класа и по-нататъшни класификации.

Източник: clal.it

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР