След трагедията с конете: Това “субсидиевъдство” трябва да се спре

18

След трагедията с изоставено стадо от стотина коне в Осоговската планина, голяма част, от които умряха от глад и студ, стана ясно, че най-вероятната причина е “изключително безотговорното отношение на собственика”, който е получавал евросубсидии за грижите си за тях. Препоръчваме Ви да прочетете  мнение по казуса от Росен Цонев: доцент по екология и опазване на екосистемите в Софийския университет публикувано във в.Дневник Росен Цонев, доцент по екология :

Това “субсидиевъдство” трябва да се спре

Г-н Цонев, каква е основната цел на евросубсидията за животновъди, която е получавал и собственикът на това стадо коне?
– Основната цел е опазване на биологичното разнообразие чрез имитация на естествените природни процеси. Начинът на прилагане на тази мярка в България обаче всъщност задълбочи проблемите, вместо да ги реши.

Големите тревопасни животни са много важни, защото поддържат баланса между тревните съобщества и храсталаците и горите, като създават полуотворен ландшафт. Например саваната на Африка ще се превърне за едно десетилетие в гора, ако не са големите стада пасящи животни, които са се специализирали в различни типове растителна биомаса – ниски и високи треви, клонки на дървета и храсти и т.н. От тях са зависими хиляди видове по-дребни животни – насекоми, гризачи, птици, които поддържат природните екосистеми.
В Европа големите тревопасни като диви коне, диви говеда (турове), зубри, елени, козирози са били напълно или почти напълно изтребени за разлика от повечето други континенти. Така тяхната роля е заета от домашните животни. Те са пасли постоянно около селищата в по-ниските райони – равнини и предпланини (т.нар. стационарна паша), или са се премествали от планините, където условията са били по-трудни, в равнините и обратно в зависимост от сезоните. Последното се нарича номадско животновъдство и е било добре развито през Средновековието в границите на обширната тогава Османска империя, включително и в България. У нас са го практикували каракачани и юруци през последните 500-600 години.
С разпадането на империята и появата на граници и национални държави и особено през социализма това номадско животновъдство повсеместно запада. Преди това пастирите са поддържали в много от нашите планини – Стара планина, Осогово, Витоша, но и части от Родопите, Рила, обширна високопланинска безлесна зона, като ежегодно са опожарявали и унищожавали храстите – основно сибирска хвойна и клек. С прекратяването на тази практика започва бързото “обрастване” на билата на планините, т.е. възстановяване на дървесната и храстовата растителност. Това води до намаляване на много видове животни, включително и гризачи, насекоми и хранещите се с тях птици, влечуги, хищни бозайници, които са били свързани с откритите местообитания.
Заради това с цел “възстановяване” на биологичното разнообразие в много от високите планини, особено Пирин и Централния Балкан, беше допуснато субсидиране на паша (т.нар. пасторализъм) в планинските пасища според мярка 214 “Агроекологични плащания” на програмата за развитие на селските райони.

Защо от едно на пръв поглед добро начинание – субсидии за възстановяване на пасища, се стига до такава ужасна и недопустима жестокост с над 70 измрели от глад и студ коня?
– Загубена беше причинно-следствената връзка. Преди високопланинските пасища не са били поддържани толкова от самите пасящи животни, колкото от пастирите. Те целенасочено са унищожавали храсти и дървета, като основно са ги опожарявали. В годините на социализма това е продължило по билото на Централния Балкан, като се е практикувало от кооперативните стопанства (ТКЗС). Което сега, при наличието на строго защитени територии като националните и природните паркове, няма как да стане. Самите животни не унищожават тази основно иглолистна растителност, защото тя не става за ядене. Стъпкването от тях само по себе си не е достатъчно, за да спре разпространението на клека и хвойната.
От друга страна, за номадите животновъди животните са били всичко ценно и те са ги пазели като очите си. Не са били източник за лесна печалба като сега, а са били целият им живот. Заради това през зимата те са ги сваляли на по-малка надморска височина, а са ползвали билата на планините само до 3 месеца през лятото. А и поради екстремната природа на планинските пасища и краткия сезон за ползване на тревата там, ниската й продуктивност, там никога не е имало големи стада диви животни и практически домашните животни са създали ново екологично равновесие, което е по-скоро една дебалансирана система.

И тук смятам, че и ние, учените, сме виновни, доколкото беше надценена стойността на пашата за опазване на биологичното разнообразие на тези високопланински пасища. А още през 1948 г. един от корифеите на ботаниката не само в България, а и на Балканите и в Европа – акад. Борис Стефанов, пише, че каракачаните са довели до силно изтощение пасищата по билото на Стара планина.

Защо е по-скоро негативна практика тази мярка “пасторализъм”, субсидирането на животновъдите? Какви са подводните камъни?
– При субсидиране, например дирекциите на националните паркове раздават т.нар. пасищни участъци. Привидно те са съобразени с пасищното натоварване (т.нар. брой животински единици на хектар) и с капацитета на пасищата. Не се отчита в този пасищен участък обаче какъв процент от терена е зает от камъни и сипеи, ерозирали площи, покрит ли е с храсти хвойна или клек или е много стръмен и големите и тежки животни като кравите не могат да пасат по него. Заради това те преизпасват и унищожават подходящите за паша участъци, практически животните винаги са повече от възможностите на тези пасищни участъци.
От друга страна, в планините, например в Пирин, са докарани какви ли не породи животни, дори и типични за равнината, които са неприспособени за пашата в такива места. Тези животни страдат от климата на високите планини, боледуват, трудно се придвижват, храната и водата не са им достатъчни.
Друг много съществен проблем е именно липсата или недостигът на места за водопой. Това води до концентрация на животните край торфища и езера, които те замърсяват, стъпкват и практически унищожават. В планини като Стара планина или Пирин, където водоизточниците са малко, това е много сериозен проблем. Забелязваме за сравнително краткия период от прилагането на тази мярка намаляване и изчезване на редица редки и застрашени видове растения, особено свързани с планинските потоци, езера и торфища. Тези големи животни също така плашат и гонят и дивите животни, които и без това са малобройни – диви кози, елени. Макар че в последно време в някои от парковете контролът срещу оставянето на животните да скитат свободно – и в резерватите (където пашата е забранена), се засили от страна на парковата администрация, такива случаи като с конете в Осогово са често явление.
Това целогодишно пребиваване на животни в планината и извън човешки контрол, например при конете, води и до тяхното подивяване. То е опасно за тях, защото загиват от снегове, студове, хищници и др. Но те могат да се превърнат и в опасност за хората, за туристите например, от страна на които вече има много оплаквания от срещи с агресивни жребци, бикове, пастирски кучета и др. Дано да не съм лош пророк, но въпрос на време е да се случат и инциденти с хора.

Има ли начин да се избегнат подобни злоупотреби и как?
– Моето мнение, а и на колеги, работили по въпроса, е, че това т.нар. не животновъдство, асубсидиевъдство, трябва да бъде прекратено колкото се може по-скоро.
Паша в чувствителните планински екосистеми с наличие на много редки и застрашени реликтни растения и съобщества, кратък летен сезон и ниска продуктивност на пасищата може да се прилага, но ограничено, в определени участъци, където това няма да влезе в конфликт с опазването на флората и фауната. То трябва да бъде насочено основно за целите на опазване на традиционни и застрашени местни породи животни: каракачанска овца, каракачански кон, калоферска коза, родопско късорого говедо и др. Това трябва да става обаче след паспортизация, т.е. изследване на потенциала и на планинските пасища и определяне на реалните участъци за паша.
И при тези традиционни породи се налага контрол, така ли
– Дори и тези приспособени към планините традиционни породи трябва да пасат по схема и контрол на използваните от тях участъци, което да включва и недопускане на оставането им.
в планините при неподходящи сезони и време.

– Което всъщност са правили и животновъдите номади. Трябва да преоценим и отношението си към естествените природни процеси в планините като самовъзстановяването на унищожаваната в продължение на векове от пастирите дървесна и храстова растителност.

Това значи ли, че трябва да има регулации къде точно се практикува мярката – в планината или в равнините?
– Искам да обърна сериозно внимание на това, че мярката “Пасторализъм” не се прилага там, където от нея има реална нужда. В предпланините и равнините екосистемите са били свързани много повече – и то от хилядолетия, с пасящи животни в сравнение с планините. Всъщност и изчезналите големи диви копитни са се срещали не в планините, а в по-ниските части на страната. В планините дивите животни винаги са били по-малко и със сезонни придвижвания към по-ниските части, а номадското животновъдство се е практикувало реално последните няколко столетия.
Поради дължината на сезона, по-плодородните почви и по-високопродуктивните тревни съобщества биологичното разнообразие на свързаните с пашата животни е много по-голямо именно в по-ниските части на страната. Точно в тези райони липсата на домашни животни и упадъкът на селата доведоха до изчезването на крайселските мери (пасища и ливади). На много места те се затвориха, т.е. покриха се с храсталаци и дървета. Това доведе до намаляване на дребните животни и на свързаните с тях хищници (особено грабливи птици) поради липсата на подходящи за хранене места.
Това води и до цялостно намаляване на биологичното разнообразие и в съседните обработваеми площи, а това е проблем, доколкото хищните насекоми и птици са важни за контрола на растителноядните гризачи и насекоми – конкуренти на човека.

Само субсидиите за животновъдите ли са проблем? Има ли и други сгрешени практики, свързани с еврофондовете?
– Много сериозен проблем е и изключително вредната политика на субсидиране на обработвана площ в земеделието, която доведе до разораването и унищожаването и на последните оцелели тревни местообитания в ниските части на страната и превръщането им в ниви.

Как може да се поправи тази грешка в подпомагането на животновъдите?
– Нужна е драстична промяна и либерализация на режима на подпомагане на животновъдството именно в равнините и предпланините, включително и на пашата на козите, които най-силно редуцират храстова и дървесна растителност. Такава промяна на политиката би подпомогнала съществено както биологичното разнообразие и екосистемите, така и поминъка и живота на хората по тези места.
Домашните животни трябва да са там, където винаги им е било мястото – около селата и градчетата, а не по високите върхове на планините.

Източник:dnevnik.bg

18 КОМЕНТАРИ

  1. Бабите и дядовците ни са вземали собсидии ли не гледали са животни от любов и да си прехранват челата а сега изкат джипове

    • Да и ще се обръща по голямо внимание на животните няма да има такива дето ги гледат само за собсииди

      • Да и ще се обръща по голямо внимание на животните няма да има такива дето ги гледат само за собсииди

  2. Някои работи не ги зазбирате
    И много глупости сте писали
    Времето е друго

  3. Напълно съм съгласен със статията, но бих добавил още няколко идеи. Ако се направи паспорт на всяко пасище в България и бъдат реално направени изследвания и бъде направена оценка и на рисковете за екологията, а не да се раздават площите само “на глава” и това работи в “единна система” публична, за да не може никой да злоупотребява (все пак фирма се открива за 100 лева), аз мога даже да подкрепя субсидирането.

  4. Не трябва да се спре субсидията са хората които се грижат за животните ,тя е помощ. Трябва както на всички се правят проверки, така и на такива които бутат пари и си осигуряват спокойствие

  5. С какво е виновен човека? Използва системата, за да вземе някоѝ лев. Докато субсидиите се разпределят от български институции ще е така.

  6. Конете дават само “акита”. Субсидиите трябва да са за животни които дават месо,мляко,вълна,кожи и т.н

  7. Vladimir Sirakov Докато няма базисни цени на труп и мляко и не се обвържат субсидиите с тях и се спре нерегламенти рания внос и износ,прогрес няма да има.Ще се спрат парите за малките и ще се дават на по големите явно това ще е промяната

  8. А това за дядовците и през апекарско време имаше субсидии под формата на фураж.Ако се спре субсидирането това ще се хареса на всички ,зависливи българи и на чуждите фермери.Пък ще има и прилив на обучена работна ръка към европейските ферми.

  9. За да има ефективен контрол трябва рестарт на всички структури,нали знаете защо българските чиновници не правят секс на работното място.Защото се счита за кръвосмешение.

  10. Субсидиране да има ,но и контрол да има не да бият кучетата из кабинетите и да вземат пари !

  11. Ей писачи колко от вас са отглеждали животни? Само ръсите мозъци. Спрете субсидиите и ще ядете изкуствена храна.

ОСТАВИ КОМЕНТАР