Кооперация „КАЛАКОЧ – 92” – минало в бъдещето

0

По време на пътуващия семинар „НАУЧЕТЕ, ПРИЛОЖЕТЕ И КАЧЕСТВЕНО МЛЯКО ПОЛУЧЕТЕ” в залата във Велико Търново, правеше впечатление един от присъстващите. Той си водеше записки, задаваше въпроси на лекторите, дори не излезе и за минута извън залата, да запали една цигара. След лекциите се запознахме с него – това беше председателя на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ “КАЛАКОЧ – 92″ с. Ковачевец. Всъщност, запозна ни Емил Митев от Професионалния център към Тракийския университет: – „Това е една от фермите, която консултираме от три години. За това време, направиха голяма крачка в говедовъдството”.
Нейният председателя се казва Пламен Пенев, и той ни покани да посетим кооперацията след лекциите.
Пътувайки към Ковачевица си представях, че ще влезем в някакви постройки на доизживяване, непочистени дворове и паяжини по стъклата. Стигайки до входа на офиса, вече ми се искаше да си събуя обувките. Подът беше с ламинат, стените боядисани в свежи цветове, стаите на служителите в офиса – светли, просторни, с нова мебелировка. Кабинета на председателя с масата за съвещание, нямаше нищо общо, с обичайните “началнически светая светих”.  Сякаш попаднахме в един друг свят. Стая с изключително интересна  колекция от старинни вещи и помагала за земеделието. Ще ви запозная и с най-интересните експонати, които видяхме.
На първо място моторчето „Симсон” (1)– това е първият  мотор в селото. Необходимо е само да сложиш каската,  да дадеш  газ, и то тръгва. Бомбиша (2) от Аржентина, едно приспособление за пиене на чай, което не се използва в България. С него се пие известния южноамерикански чай – Мате. Светломер използван преди повече от петдесет години, фенерче използвано през руско-турската война, топограф, игла за стягане на корсета, механично сметало(3), и един от най-интересните експонати – машинка, много приличаща на сегашните “елки” – електроните сметачни  машинки (4). Голямо впечатление ни направи и точиларката за бръснарски ножчета (5), използвана от германците през Втората световна война. На стената висяха документи (6), от преди сто години, за наемане под аренда на земеделски земи, включително и протокол за комасация, нотариални актове и др.

В тази кооперация с историческото име „Калакоч” работят на щат над 30 човека. Член кооператорите са 245, социалната дейност е страхотна. Спонсорира  се дейността на пенсионерския клуб, който също носи историческото име за този край – Велизар, подпомага се местната църква, при снеговалежи, и всякакви други дейности, свързани с подпомагане  нормалния живот в селото, кооперацията е насреща.
Непрекъснато си мислех, това вярно ли е, възможно ли е в нашата страна, където за някой думата кооперация, да е дума „табу”, а  тук  в малкото градче Попово, да има толкова ред, чистота, и много свършена работа. То това, което видяхме, не идва от небето, това са си го заработили кооператорите. Винаги съм се чудела, когато политиците почнат да говорят, как да върнем хората на село. Ами то някой вече са го направили.
Разказа за „извън земните”- ние така си кръстихме кооперацията, ще продължим в друг материал. Ще разкажем за историята на селото, за работата на кооператорите и нейния председател.

За Говедовъд.ЕЮ – Тоня Мишева

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР