Среща на български и гръцки говедовъди

0

В края на месец март, се проведе поредната среща на български и гръцки говедовъди. Този път, в групата се събраха, едни от най-добрите наши говедовъди, че е така показват и резултатите, които са постигнали по отношение на продуктивността на кравите. Всичките имаха постигнати  8000 кг средна млечност от крава.
В групата влизаха Минчо Иванов от с. Кортен, Сашо Енчев от с. Леново, Димо Казаков от с. Спасово, Вангел Лолов от Карнобат, Димитър Шопов от Добрич и един фермер от сектор месо – Александър Петров от Харманли.
За Минчо Иванов и Вангел Лолов, дори средната млечност от 10 000 кг е прехвърлена. Приятно беше да се пътува с тези фермери. По пътя непрекъснато им се обаждаха от фермите, да им докладват, колко мляко е надоено. Например на  Минчо Иванов му се обадиха, че дневната млечност е вече 36 кг мляко от 900 те крави, които се доят. Вангел Лолов съобщи за 34 кг, а и при останалите резултатите бяха над 30.
Още нещо направи впечатление при тези телефонни разговори. Непрекъснато им се обаждаха техните синове или дъщери, да ги информират, как са нещата във фермата. Например при Димо от Спасово, и сина и зетя са във фермата. На Минчо Иванов  също – дъщерята във фермата, сина на полето. Димитър Шопов ми каза: – Моя син от три месеца е неотлъчно във фермата. Сутрин от 6 часа е там, и непрекъснато ми поставя задачи, да правим нещо, нови клетки за телета, огради, прокари, да храним по друг начин, и още куп неща“.
На Сашо Енчев сина  също е във фермата. Само така и трябва да бъде, и вероятно при следващото посещение на гръцки ферми, ще сформираме група от тези млади фермери.

В Гърция посетихме нашите приятели, говедовъдите от Комотини – братята Кутрас. И при тях ситуацията е подобна. На по-големия брат Андонис, синът вече е завършил зоотехника и работи на фермата, а неговия братовчед следва ветеринарна медицина в Тракийския университет-Стара Заогора, но всяко лято си е направо работник във фермата. В тази ферма, средната млечност от крава /става дума за 500 дойни крави/, е 33-34 кг мляко от крава. Но има и едно „но”.  Млякото се заплаща освен по количество, а и по показателите – масленост – за фермата тя е над 4.%, протеин-3.4% и соматични клетки под 250 000 бр.
В тази връзка, от години селекцията се насочва и за увеличаването на маслеността и протеина. У нас, няма такова нещо, и съответно резултатите ни за съдържанието на масло и протеин са ниски. Това е и една от причините, да не се прави нищо съществено по селекцията, и съответно резултатите ни по тези показатели са ниски.
Изкупните цени на суровото краве мляко в момента са 39 цента за кг, но има намаление от 2 цента, поради намалението на цените в ЕО. Млякото на братя Кутрас се изкупува от холандска мандра, разположена на 700 км разстояние от фермата, но все пак това са 15 тона мляко на ден. Затова и качеството на млякото трябва да е перфектно.
Четири пъти месечно, самата мандра прави разширени анализи на млякото. Тук може да се постави и въпроса, защо у нас хвърляме толкова усилия по този „модул мляко”, а тези взаимоотношения не се регламентират в отноше-нията между мандрите и фермите. Задавайки си този въпрос, ние си знаем и отговора – защото самоконтрола и от двете страни няма да е реален. Но пък щом хората го правят, защо да не го правим и ние. В САЩ, държавата също не се занимава с този контрол, и нещата са си наред.
Важен въпрос, който чака решение. Защото модула е долу-горе, както селекцията която правим, какво е нивото – тук няма да коментираме..
Гръцките колеги също са проверявани. Да не смята някой, че там е анархия. Напротив. Сектор мляко – говедовъдство на 99% е на „чисто”. Проверките по назначението на работниците /и при тях е българския вариант – едни и същи некадърни работници, въртят се по вермите, и след две години се връщат пак във старите си ферми. Работниците са обикновено албанци, българи, македонци и румънци/. Инструкциите за охраната на труда, и още много тетрадки, са непрекъснато проверявани.
Във фермата на братя Кутрас продължава разширението, и вече има второ помещение за отглеждането на сухостойните животни. Малките телета продължават да се хранят по схемата – 4 литра мляко, 250 гр. гранула за телета -Стартер, и царевица на цели зърна.
Разпитахме по-подробно за селекцията. Единствената организация, в млечното говедовъдство, защитаваща интересите на фермерите, това е Холщайн за Гърция. Членската маса е от няколко хиляди фермери, които отглеждат около 80 000 крави и получават годишно над 600 хил.т мляко, което е повече от родното ни производство.
Организацията провежда селекционните мероприятия и привилегиите на фермерите са, че който е член на Холщайн, получава около 2 цента на кг. предадено мляко с документ. Така че, селекцията се води, не за да се получат заветните 4 тона от крава, а наистина да се случи нещо – увеличение на маслеността и протеина, млеконадоя, подобрение на соматиката.
Случните планове се изготвят по програма, която всяка по-голяма ферма има на своя компютър, и може да ползва по всяко време. Обикновено фермерите, заедно със селекционерите и представителя на фирмата вносител, избират биците, с които ще се работи, и след това програмата, изготвя индивидуалния случен план. Използва се сексирана сперма, при най-добрите юници и крави, при останалите най-вече спермовитал. Най- лошите крави се заплождат с месодайни бици. По този начин, телетата се реализират на по-висока цена.
Кросбрединга си е включен в селекционната програма на породата, и не е „табу” както в България. Например ни бе казано, че едно младо животно крос от Холщайн и Норвежко говедо носи икономии на фермата до 24 месечна възраст до 200 евро – от хранене, ветеринарно обслужване, по-лесно заплождане и лесни раждания и др.
Гръцките фермери, често купуват и разплодни юници от Европа. Все пак цените на млеката са добри, и трябва да се и гони генетиката. Посетихме и фермата на почетния Председател на Холщайн – Атанасиус Василякас, където имаше купени 120 юници от Чехия, и бяха стигнали средна млечност от 33-34 кг дневно от отелените. Освен това гърците отдавна са прозрели, че никога няма да могат да произвеждат мъжки разплодници за СИО, и също така, трудно ще задоволят пазара с добри юници.

Няколко дни преди нашето посещение, гръцките фермери са имали среща с техния министър на земеделието. На нашия въпрос, какво са решили, ни бе отговорено: – Както винаги, много приказки и цветни балони. На практика вероятно нищо няма да се случи, но поне постигнахме от м. април на етикета да се пише произхода на млякото, и съответно къде е приготвен продукта. Нали знайте, ние сме си малко националисти и си купуваме нашето производство. Дори, нашите хора, като отидат до България на Кауфланд повече купуват стоки с гръцки произход. Няма лошо, трябва да се уважава труда на тези, които изхранват народа“.

Опа….

Както му е реда, разговорите за кравите, продължиха и на вечерята, на която бяха дегустирани рибните дарове на Гърция. На следващия ден, разговорите продължиха, като гръцките фермери ни дадоха пълен запис от срещата с техния министър, който ще публикуваме допълнително. Българските фермери се отсрамиха достойно, като поръчаха общ обяд, състоящ се от телешко месо. Накрая, фермерите си обещаха да се срещнат на изложението в Сливен в края на април.

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР