Да се обединим, да помогнем на малкият Стаси

0

Станислав се ражда през месец юли 2011 год. – здраво и красиво момченце.
В края на месец ноември същата година, той започва да повръща непрекъснато и след редица изследвания и прегледи, включително и ЯМР, се установява наличие на огромна хидроцефалия. Приемат ги в края на декември 2011 год. в болница ”Св. Иван Рилски” – София за поставяне на клапа, но без да обяснят в следствие на какво се е получила тази хидроцефалия.
Всичко минава нормално и ги изписват, но пак без никаква информация от страна на лекарите. След безброй прегледи и непрекъснато влошаване на състоянието на детето, лекарите им съобщават, че Стаси няма да доживее до годинка, да се прибират и да чакат неизбежното.
Тогава съдбата ги среща с хора, които им помагат да изпратят документите на Станислав в Турция, в болница Аджъбадем при световноизвестният проф. Мемет Йозек – един от тримата най-добри детски неврохирурзи в света. Това се случва през м. февруари 2012 г. Получават отговор от там, че клапата на Стаси не работи и трябва по най-бързия начин да се оправи, и да се вземе биопсия от тумора на детето. Тогава родителите за първи път разбират, че той има тумор…и то неоперативен…още по- голям шок.
След това се свързват с Фонда за лечение в чужбина и неговия тогавашен директор г-н Александров. Получават одобрение и заминават за Турция. Това спасява живота на тяхното дете, защото той е изпаднал вече в летаргия, станал кожа и кости. И така започва тяхната борба. От април 2012 год. започват редица операции за поставяне на сонда, от която да се храни, взимане на биопсия, поставяне на порт и започване на тежка химиотерапия.
След радиотерапията, откриват на Стаси и огромни хормонални проблеми, които и до ден днешен лекуват с животоспасяваща инжекция, която се бие на всеки 28 дни. По онова време, когато шеф на Фонда е г-н Александров, всичко с лечението е върви добре. Семейството имат опората, от която се нуждаят, подкрепата от фонда, и някак си се справят. Но когато сменят директора г-н Александров, за тях настъпва истински ад. Остават без подкрепата на Фонда, на всичко отгоре в началото на 2017 год. Стаси рязко се влошава и заминават за Турция.
Заради тумора Станислав е губи зрението си. Оказва се, че не могат да използват парите, които имат отпуснати за лечение на детето. Тоест от фонда им заявяват, че от тук нататък трябва да си поемат всички разходи сами. Така и става, с големи мъки успяват да платят и да се приберат. Той горе – долу се стабилизира и през месец май положението на Стаси се влошава много повече! Семейството се справя и с това , но от тук нататък имат нужда от нашата и Вашата подкрепа, защото те не могат вече сами да се справят.
Започваме заедно с тях да се борим за усмивката на прекрасния Стаси. В момента се чакат да излязат двата вида биопсия, едната е хистологична от тумора, другата е генетично-молекулярна.

Дарителска сметка
BG93RZBB91551008588490
Станислав Димитров Чонев
PAYPAL:PETQ.CHONEVA@abv.bg
В порза на Станислав Чонев

ОСТАВИ КОМЕНТАР