Нещата от живота: Ръцете на говедовъда

7

Срещнахме се с един наш читател, истински  говедовъд, здрав мъж, решителен и решил да стигне до края. Човека помоли да не пишем името му, защото без да взема субсидия, без да ползва пасище, са му направили проверка. Освен това, той е още в „нелегалност”, както се казва.  Обаче, твърдо е решил, да изпълни всичко, и влезе в графата отговарящи ферми. Така че, засега без имена и села.
Всъщност, много от говедовъдите, прочитайки този материал, ще видят себе си. Най-напред, той-нашият приятел, си показа ръцете:
– Виж, какви са станали, и накрая нищо. Аз изпълнявам обещаното пред баща ми, и ще стигна до края. От седем годишен, съм при кравите и овцете. Бяхме бедни, но животните, които отглеждахме, бяха нахранени, направо си светеха. Като излизаха от сайвана играеха, като малки деца. На това се радват сега европейците – видях го по телевизията. Завърших средното образование и започнах работа. С добра заплата съм, но и много работа. Всичко, каквото изкарам отива за фермата. Баща ми преди да почини ми каза: – Моляти се, обещай ми, да имаш поне една крава, за да изхранваш семейството си, и да имаш здрави и нахранени деца. Обещах. Сега вече имам 30 крави. Най-напред ги гледах в двора. Излезе наредба, че не може. Купих едно голо място, накрая на селото, и си построих обор за 30 крави. В чест на истината, обора светеше  – и вътре и вънка”.
На въпроса ми, как се е сетил да предвиди почти всичко, той ми отговори:
– “Лекуващия ми ветеринарен лекар, е „златен”. Всичко което виждаш тук, сме го обсъждали с него предварително, всичко е съобразено с ветеринарните и други изисквания. Като почнеш, от дължината на леглата, и стигнеш до вратите и прозорците. Обора ми е сглобяема конструкция, и аз много го харесвам.
Фермата е изцяло семейна. Сутрин ставаме с жената в 4.30 ч и започваме да доим. След това, другите процедури. Ако се качиш на високото, и ме гледаш с бинокъл, ще видиш един робот, който върши всичко, така както трябва. В 7.15 ч тръгвам на работа. Много пъти мириша на краварник, и хората ме гледат намръщени. Ама на никой не му мирише нито млякото, нито сиренето, нито месото. След работа пак в обора.
Жената през деня се занимава с телетата и някои други задачи. Изкарваме кравите до обора. Пасища в нашето село няма. Тъй че, нито трева, нито субсидии. Остана ми още малко работа по млекосъбирателния пункт.  Всъщност, трябват ми още малко пари, за да го довърша. Абе, то го правя, като “спа център”.  Само джакузи няма да има. Такива били изискванията.
Кравите ми бяха сборна група. Вече започвам да доя второто поколение, и виждам за какво става дума. Пак доктора се намеси, и започнах да осеменявам изкуствено. Не с топ бици, ама пак са добри. Проблема с фуражите не е кой знае какъв, ако цената на млякото е добра. Вече и зърно има, и люцерна има. Не е като едно време, да се чудиш откъде да вземеш два чувала царевица.
Основно използвам царевицата в концентрирания фураж. Имам и 40 дк собствена земя, от която също получавам нещо. Обора ми е за вързано отглеждане, защото съм сметнал ако получа по 7 тона от крава, и ги гледаме двамата с жената, сметката излиза.
Определено, аз съм един от малките, от пристъпващите, но с голям мерак и много труд. И представете си, няма кой да ни защити, няма кой да ни побутне малко, вече си мисля, че сме последна дупка на кавала.
Попитахме го почива ли въобще. Нашият приятел, фермера отговори:
– Незнам, какво е това море и планина. Само при животните. Е, май ви излъгах. Преди няколко години цената на млякото се срина, както и сега. Писна ми. Качих децата и жената на колата и на Слънчев бряг. Гледахме, къпахме се и бира пихме. Издържах до пет часа след обяд, и ги натоварих на колата, и при животните. Така че, може да запишете – имам един ден почивка за петдесетте години, на които съм.
Имам чувството, че ние сме последното поколение при кравите. В нашия район, закриха дейност, поне шест ферми. И все си спомням думите на баща ми – “да има мляко да храниш децата”. Ами то, както е тръгнало, истинското мляко ще се купува с рецепта. Докато съм здрав, няма отказване. Сега, като завърша “спато” и взема документа по чл.137, ще ви поканя официално, ще правите снимки, ще гледате кравите как подскачат и ще пиете истинско мляко”.

За Говедовъд.ею – Тоня Мишева

7 КОМЕНТАРИ

  1. г-н Михайлов,поздравления за публикацията/стадото 30 бр. е като такива в Австрия/Такива фермери са за пример-семейна и такива ще оцелеят,защото знаят/заедно с ветеринарния лекар- в екип/как без много,,консултанти,, , със собствени сили и възможности,как да управляват фермата си…..Моля сподели къде се намира,искам да ги привека…..

  2. Това е самата истина. Няма и дума прибавена от нас. Е, не сте прав г-н Статев, осъзнал се е само за един ден. Това беше в рамките на черния хумор.При нас се говори само истината и затова не сме удобни. г-н Монев ще ви поканя на откриването

  3. Благодаря за отговора. Но се чудя дали ще се увеличава броя на КОЗИТЕ.

  4. отговора е един- ще се намали, няма предпоставки да се увеличи. еуфорията по козето сирене вече мина. чети какво пишем за гърция. ние вървим по техния път на развитие

ОСТАВИ КОМЕНТАР