Германия – Вдъхновяващи идеи: Работи по-гъвкаво

1

Говедовъд.ЕЮ: Германското млекопроизводство, също изпитва кризата от няколко страни. На първо място, все по-трудно е да се намери евтина работна ръка,  поляците си отидоха, а румънците и българите не са най-подходящи за фермите. Младите германци, вече трудно влизат във фермите, и благодарение на роботите и просторните и чисти обори, нещата се крепят. Кризата по отношение на цената се повтаря през година, което също кара германеца да се замисли, какво ще се прави.
При нас, си решаваме нещата на парче. От тук, от там, чупим от „баницата” и чакаме по-добри дни, което вероятно трудно ще се случи. Няма и начин с 4000 кг средна млечност, и с доста висока себестойност на млякото, да изплуваме от „бялото” море.
Какво правят немските кравари, без да се вайкат, как да надоят 2000 кг мляко,  и вземат заветните 256 лева, ни разказа д-р Кюнслинг на последното животновъдно изложение в Сливен:

Нашето млекопроизводството понастоящем е изправено пред редица предизвикателства. От една страна, продуктите трябва да отговарят на високи екологични стандарти и изисквания за хуманно отношение към животните, от друга страна, пазарът изисква евтини продукти.  Вярваме в постигането на баланс между производителността и хуманното отношение към животните: здравите и щастливи крави са основата за икономически и емоционален успех. Също така, смятам, че това е от съществено значение, за да се запази възприемането на нашата работа като млекопроизводители и за нашето “мляко” за обществото.

В нашите ферми, ние се опитваме да управляваме системата, която отговаря на мястото, размера и ресурсите на фермата, размера на труда, нашите собствени предпочитания и размера на риска, който сме готови да приемем. Опитваме се да не натискаме системата до края, и вместо това да гледаме да изградим буферния капацитет. По-гъвкавите системи, са по-подготвени да издържат на по-големи смущения.

По-конкретно, това означава, примерно, да се  поддържа добива на мляко на ниво от 10 000 kg за лактация. Стремежа да се отива на по-високо ниво, би изисквало увеличение на съотношението и на кравите. Вместо това, ние решаваме да задържим кравите в система, която съчетава отглеждане в обор и интензивната паша. Това ни помага да поддържаме здравето и резултатите над средното ниво, което ако една крава прекарва само в обора. Стремим се това време да е  7-8 години. Това води, до намаляване на броя на новите юници, и от тук по-малко работа и по-ниски производствени разходи. Крайният резултат е икономическа жизнеспособна система и по-малко стрес за нашите говедовъди и животните.

Млекопроизводството може да се направи по много различни начини, има много решения и е предизвикателство да се прехвърлят тези решения от една конкретна ферма в друга.  Ето защо, ние гледаме през “оградата”, и участваме в Европейска фокус група. В рамките на това сътрудничество, например давам един френски опит за доене – дои се само 13 пъти седмично,  през летния период по време на пашата, и това не действа отрицателно  върху здравето на кравата. Това  е една възможност за нас през лятото, когато повечето от кравите ни се намират в края на лактацията. Ние вярваме от положителните ефекти при обмена на знания сред земеделските производители, съветниците и науката. Ако това е направено по правилния начин.

1 КОМЕНТАР

  1. Г-н Михайлов, бихте ли ни информирали колко вземат сумарно за годината на една крава в братска Германия.И ако те вземат колкото нас,колко от тях ще отцелеят и ще имат чисти роботизирани ферми.

ОСТАВИ КОМЕНТАР