3 част: – Основни външни фактори влияещи на репродукцията

0

5.КЛИМАТЪТ

Той се изразява чрез комплексното действие на физични, химични и биологични фактори:  температура и влажност на въздуха, движение на въздуха, светлинни лъчи, радиация, газов състав на въздуха – главно наличие на вредни газове (въглероден окис, амоняк, сероводород), йонизация на въздуха, ниво на шума, наличност на прах, микроорганизми и др.

При неспазване на изискванията относно микроклиматичните фактори настъпват: намаляване на млечната продуктивност на животните с около 10–15%;   увеличаване на яловостта при кравите; нарастване на разхода на фураж; развитие на болестотворни микроби и разпространение на инфекции.

  • Температура на въздуха.

Най-важният елемент на микроклимата. Тя е от съществено значение за редица функции в животинския организъм, от които на първо място е топлообменът. При селскостопанските животни температурата на тялото се колебае в незначителни граници, независимо от температурата на околната среда. Запазването на топлинното равновесие се обуславя от химичната и физичната терморегулация. Физичен регулатор на отдаването на топлина е кожата, която чрез разширяване или свиване на кожните кръвоносни съдове увеличава или намалява отдаването на топлина и на влага чрез потните жлези и др.

Отдаването на топлина при животните става чрез: излъчване (радиация); провеждане и конвекция; изпарения на водни пари от кожата и лигавиците; затопляне на храната и водата, поглъщана от животните; вдишвания въздух, фекалиите и урината.

Животните отдават топлина на заобикалящата ги среда чрез излъчване (топлинни лъчи). Излъчването на топлина от животните е най-силно, когато помещенията са със студени стени, подове и т.н. Под провеждане на топлина се разбира отдаването на топлина от животните чрез допиране до по-студени околни предмети.

Конвекцията е отвеждане на затоплен въздушен или воден пласт, намиращ се непосредствено до тялото на животното, чрез движение на въздушните или водните молекули. Конвекцията се засилва при наличие на въздушни течения.

Загубата на топлина чрез изпарение настъпва, когато температурата на въздуха е близка до температурата на кожата на животното. Отдаването на топлина при млечни крави при оптимален микроклимат е: чрез изпарение – 20%; чрез излъчване – 9,0–13,5%; чрез конвекция – 67,5% .

Температурата, до която животните поддържат нормалната си телесна температура без допълнителен разход на енергия, се нарича критична. При температура, по-ниска от долната критична стойност, терморегулацията е химична. Това довежда до увеличаване на консумацията на фураж или намаляване на продукцията, в резултат на което се получава преразход на фураж за единица продукция. При по-нататъшното намаляване на температурата на въздуха терморегулационният механизъм на организма не е в състояние да поддържа нормалната телесна температура. Организмът се преохлажда и може да настъпи смърт от измръзване. Повишаването на температурата над горната критична стойност довежда до намаляване на консумацията на фураж, потиснатост на животните и др., в резултат на което настъпват отрицателни изменения в качеството и количеството на продукцията. При повишаване на телесната температура до 42° С и повече настъпва топлинен удар, който често завършва със смърт.

Препоръка:

Стремете се към запазване на умерена температура в стопанството (оборите) – около 20° С. През горещите летни месеци охлаждайте животните, както на тялото, така и на копитата, чрез водна мъгла, водно огледало и/или вентилатори. Ако животните през деня прекарват известно време на паша, задължително е пасищата да се осигуряват сенчести места за подслон в най-горещите часове от деня.

  • Влажност на въздуха.

Характеризира се с количеството на водните пари във въздуха. Влажността варира в зависимост от температурата, атмосферното налягане и скоростта на движение на въздуха. Използват се т. нар. хигрометрични величини – абсолютна, максимална и относителна влажност и др.

Във въздуха на помещенията за животни количеството на водни пари е по-голямо, отколкото в атмосферният въздух. Относителната влажност варира от 65 до 98%. Около 60–70% от водните пари на помещенията постъпват от животните, 20–25% са от изпаренията на пода и постелята и само 10–15% – от външния въздух.

Отделянето на водни пари от животните става видимо чрез потоотделянето и невидимо – газообразно, главно чрез дишането. При температура под 15° С отделянето на парите чрез дишане се увеличава, и обратно – при по-високи температури се засилва отделянето чрез кожата.

Влажността на въздуха оказва многостранно влияние върху организма на животните, което бива пряко и косвено. Прякото влияние е свързано с терморегулацията. Във въздуха с висока влажност и висока температура е невъзможно топлоотделянето чрез изпаряване. При висока влажност и ниска температура на въздуха се увеличава възможността за преохлаждане на животните, тъй като при тези условия значително се увеличава топлопроводимостта на въздуха.

В помещенията с висока влажност вредните микроорганизми и плесени намират благоприятни условия за развитие и запазват своята жизненост по-дълго време. Високата влажност влияе и пряко върху качеството на някои животински продукти (вълна и др.).

Сухият въздух изсушава кожата на животните и лигавиците, с което се създават по-благоприятни условия за проникване на микроорганизми. При относителна влажност под 40% и температура на въздуха 32° С е наблюдавано значително намаляване на млечността на кравите. Според възприетите норми допустимата най-висока относителна влажност в краварниците е 85%, в свинарниците – 75%, в овчарниците и птичарниците – 70%.

Препоръка:

Добрата хигиена и проветряването на помещенията ще помогнат за справяне с негативното въздействие на влагата върху животните. Добре е да имате поставен уред за влага, с който да следите този показател. Инвестицията не е голямо, но контролирането на влажността на въздуха може да ви спести допълнителни разходи свързани със здравния статус на животните и в частност с репродукцията.

  • Движение на въздуха.

 Фактор, който влияе върху терморегулацията на организма. В помещенията за животни въздухът се намира в постоянно движение, което се дължи на действието на вентилацията, на неуплътнеността на сградите и на отделената топлина от животните. Голямата скорост на движение на въздуха, особено при ниски температури, увеличава топлоотделянето. Недопустимо е наличието на силни въздушни течения, които биха предизвикали простудни заболявания при животните и др. Скоростта на въздуха в помещенията през зимата не трябва да превишава 0,25–0,30 m/s, а през лятото – 0,5–0,6 m/s.

Запрашеност и бактерийна замърсеност на въздуха. Прахът във въздуха дразни лигавиците на дихателните пътища и очите на животните и благоприятства за проникването на микроорганизми и причинители на инфекциозни заболявания в организма на животните. При концентрация на прах от 0,6 до 6,0 mg/m3 въздух при животните се наблюдават редица отклонения от нормалните физиологични процеси.

Препоръка:

Има модерни решения за контрол на входящите и изходящите въздушни течения от рода на противоветрени щори или т.нар. подвижни завеси, които позволяват плавно регулиране на вентилацията в зависимост от външните метеорологични условия.

Поддържайте на добрият вид на сградите – при нужда поставете изолация и/или вентилационна система. Добрата хигиена и честото измиване на пода, леглата и стените в помещението с дезинфекционни препарати ще намалят риска от развитие на инфекциозни заболявания в организма на животните.

  • Газов състав на въздуха

Газовият състав на въздуха в помещенията значително се отличава от атмосферния. Голямо влияние в това отношение оказва издишаният от животните въздух. Увеличено е преди всичко количеството на въглеродния диоксид (СО2), амоняка (NH3) и сероводорода (H2S).

Въглеродният диоксид при голяма гъстота на животните в помещенията и при лоша вентилация се концентрира в зоната на лежане. В атмосферният въздух се съдържа 0,03% СО2 от обема на въздуха. В помещенията за възрастни животни допустимото съдържание на СО2 е 0,25–0,30%. При нормални производствени условия концентрацията на СО2 в помещенията е нетоксична. Продължителното отглеждане на животни при повишена концентрация на въглероден диоксид причинява нарушаване на обмяната на веществата. Той е вреден газ. Токсичността му се проявява при концентрация над 7%.

Амонякът се получава при гниенето на тора и разпадането на карбамида от урината. Той действа силно дразнещо върху лигавиците на дихателните пътища и очите. Проникнал чрез белите дробове в кръвта, амонякът предизвиква намаляване на еритроцитите и на хемоглобина. Повишената му концентрация предизвиква намаляване на смилаемостта на хранителните вещества При концентрация 0,025% предизвиква смърт вследствие на парализа на дихателния център. Допустимото му съдържание в помещенията е 0,003%.

Сероводородът се образува в процеса на гниене под действието на анаеробни микроорганизми. Токсичността му се повишава при висока влажност на въздуха. Той действа върху нервната система, свързва се с желязото от хемоглобина, вследствие на което настъпва кислороден глад. Допустимата му концентрация в помещенията е 0,001%.

Препоръка:
За предотвратяване на вредния издишан и застоял въздух можете да предприемете:
– разпределяне на животните в отделни групи
– лесно достъпни за хигиена боксови легла
– по-малко животни в групите
– осигуряване на благоприятен микроклимат за животните.

Автор: Екипът на HL-TopMix

Свързани статии:

1 част: – Основни външни фактори влияещи на репродукцията                       1.Здрави животни;  – 2.Персоналът

2 част: – Основни външни фактори влияещи на репродукцията                       3.СТРЕСЪТ;  – 4.СВЕТЛИНАТА

ОСТАВИ КОМЕНТАР